Археология на подсъзнателното: 2012-07-22

Неизживяно детство

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Никога не оставаше с мен през нощта, понякога и не се събличаше напълно. Все бързаше за някъде. Не знаех с какво се занимава, лъжеше, че е престъпник, а не беше. Твърде виновно гледаше, за да се опази в онзи свят в който е най-важно да имаш дебели очи. И железни нерви. Неговите не бяха. Лицето му създаваше илюзията, че са такива. Приличаше на изковано от фин, но много здрав метал. Внушаваше чувство за спокойствие, но под него бушуваха урагани. И обърканост. Исках да го изкуся, да се превърна в единствената, да съм нещо повече от любовница и докато желаех да сторя това аз самата се изкусих. Пропаднах в него. Не беше единственият симпатяга в живота ми. Срещах се и други. Някои бяха по-мили, други по-остроумни имаше и по-щедри и богати и по-сексапилни и симпатични. Не знам кога започнах да затъвам, да

цялата публикация »

Речник на безработния

Първите думи които зачертах с черен маркер бяха „щастие” и „любов”. В следващият момент почувствах носталгия към тях. Тогава задрасках и думата: „носталгия”, а после: „почувствах”. И за този ден затворих речника. Беше обеднял с четири думи. За седмица задрасках около сто. От цветовете оставих само „сиво”, всички останали ми се струваха ненужни, а тъй като сивото ми се стори синоним на живот, премахнах и думата живот. Стараех се да забравя всички задраскани думи, а те ми отмъщаваха. Стъпките ми ги изговаряха, скърцането на вратата ги изричаше, по рекламните плакати ги изписваха, минувачите ги употребяваха, присънваха ми се. Вместо да ги

цялата публикация »

Скулптурата

Няколко думи за снимките и разказа: Снощи зарових мозъка си за идея за колаж на настоящия разказ. После си спомних, че съм направил снимки, които много добре илюстрират идеята. С жена ми снимахме част от експозиция на скулптури намираща се в централно място в Европарламента. Скулптурите изобразяват бездомници, а целта им е да напомнят на евродепутатите за проблема. Разказът съм писал години преди да знам, че има подобна експозиция. През тези години не само не съм си и представял, че ще стъпя в Европарламента, а сам бях останал без дом. След жилищна измама ми се наложи да премина през тежкото изпитание. Точно в този период от живота ми е писан и разказа, а сега приемам този разказ, като мое участие, в същата тази експозиция. Посвещавам го на проблема. И сега когото имам дом, работа в която съм влюбен, съпруга която обожавам, чудесно дете и много издадени книги, знам по-добре от всякога, че няма сигурна застраховка срещу житейските превратности. И няма човек, който да не е възможно да изпадне в положението на аутсайдерите. Идеята на тази експозиция в Европарламента е изключително благородна, а с този разказ искам да я подкрепя.

Дочух за градчето от една приятелка. Спокойно местенце с евтини стаи под наем. Невисоко сред планините, разполагало с фантастична природа без това да предизвика туристически наплив и да разруши тишината му.
„А скулпторите. Прекрасни са. Около тридесет четиридесет са. Така и не разбрах кой е автора им. Предполагам, че е местен и самоук…Ще си поръчам още една текила…Омагьосващи са. Имах чувството, че се намирам в един оживял Олимп…И знаеш ли какво направих? Една вечер…няма да ми се смееш нали. Бях просто много самотна. И имах чувството, че излизам от тялото си. Галех по раменете и гърдите един мраморен мъж. Трябва да е бил Орфей или Аполон. Така и не разбрах, нямаше кого да попитам…Шептях му и…изобщо побъркана работа…Ако ме беше видял някой…Понякога съм много перверзна…Има и водопад, а научих имената на много птички каквито в асфалтовата джунгла няма как да се задържат…Има и озъбени скали…Тръпки да те побият.

цялата публикация »

Превръщаше се в гарвани

Всички си мислеха, че полудява, но той се превръщаше в гарвани.
Започна с обикновена криза. Сред несправедлива присъда. Нападнат беше от пияни млади хора и за да се защити удари единият и счупи челюстта му. В съдът нещата се обърнаха. Нервите му не издържаха и обиди и съдебният състав. За това го глобиха, а за причинената средна телесна повреда го осъдиха условно. Синът му доста се смя и го увери, че нищо не се е случило. Жена му, също го подкрепяше и утешаваше. Съседите направо бяха горди с него и често му подхвърляха, че точно така трябва да се постъпва, а присъдата няма как да му навреди. Така и изглеждаше. Той беше кротък човек и не се очакваше от него да направи друго прегрешение, че да бъде

цялата публикация »

Робот

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Има един час в денонощието когато изключвам системата си. Тогава не съществувам. Защитна реакция е срещу износване, иначе не може да се обясни, а всичко в мен е рационално и предвидено. Всяко мое движение има своята функция. Усмивката ми създава настроение или демонстрира надменност когато е нужно. Очите ми премигват за да приличат на човешките. Ръцете имат определен набор от движения. Изключително богат е, но много от движенията са забранени. Тях не мога да изпълня. Мога да шофирам осемнадесет часа без да съм нарушил нито едно правило. Да сменям стотици хиляди словесни стилистични техники, за да ме почувства по-близък потребителя на който предлагам стоката. Мога да чета по очи и вежди. По устните когато не се движат и не произнасят думи. Мога да чета по мирис и сборът от енергии които излъчва едно тяло. Да променям тактиката си за да убедя, че покупката е необходимост дори когато тя не

цялата публикация »

Забравеният грим

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Предишната наемателка си беше забравила несесера. Не смеех да го докосна. Стоеше седмица на тоалетката пред огледалото и дразнеше погледа ми. Да го изхвърля, не ми даваше сърце, но да го отворя се боях. Имах чувството, че ще видя лицето й. Сгънато и беззащитно без своята притежателка. Представих си как някой надниква сред моите гримове и настръхнах от ужас. Това е като да ти надникнат в душата.
„Въобразяваш си, все си въобразяваш. Придаваш важност на неща които са толкова прости. Все така правиш. За това си тук. Непозната сред непознатите. И сред познатите беше непозната, но тук съвсем. И никога няма да намериш близостта която изгуби. Никога защото все си въобразяваш.

цялата публикация »

За прекалено високите стилистики и претенции

Колонките в Буквите /избрани/

Харесвам високите токчета и дългите стройни крака. Харесвам ги. Естествено е, не съм изключение, а част от скучното правило. Към чудачеството имам малко по-особено отношение. За разлика от повечето хора, които гледат на чудачеството като на нарушение на нормите и благоприличието, аз обикновено високо ценя всяко чудачество и съм изповядвал неведнъж това във всевъзможни писмени форми.
Конкретното съчетание между високи токчета, стройни крака и чудачество обаче ме изпълни с един критикарски присмех, който по принцип ми е чужд.
Видяхме я малко след здрачаване, придвижваше се с невероятни усилия, крепена от кавалера си по калдъръма на стария Созопол. И двамата - млади, на около двадесет и една-две години. Симпатични, без съмнение, а момичето би било блестящо, ако не беше се самонаказало така. Не знам обувките, които беше сложило, дали изобщо бяха за ходене...

Целият материал