Души на любовници в тяло на съпруга

Всяка, която го пожелаеше ме обсебваше.

Събличаше ме, отдаваше ме.

Правеше с тялото ми онова, което желаеше да изживее в своето. Любеше го като дива. Напускаше ме после, искаше да се върне повторно, но друга ме беше обсебила.

Още преди десет години щяхме да се разделим.

Без конфликти, просто не пробуждаше нищо вече.

Добър човек, гъделичкаща беше само юношеската му наивност, все още детинското излъчване върху улегналите черти, караше ме да се чувствам какичката - изкусителка.

Плача и се смея, понякога, като си спомня.

Исках да му кажа, че имам друг. Че той няма никаква вина. Искаше ми се да призная своя, но и такава не чувствах.

Стига дългове! Към родители! Човечество! Общество! Имаме достатъчно, поне към извора да нямаме...

Погледна ме тогава учудено. Попита ме, за какъв извор иде реч. Казах му, колкото сама да се разбера.

Към извора, от който сме пили любов, защо трябва да му дължим сянката си. Съвсем се обърках. Той се смя.

В това време, аз и плача, и се смея. Бягам към банята. Полудявам ли, критическата ли е подранила?

Излязохме после, държахме се като деца, даже доста се и понапихме и аз скочих в шадравана.

Чувах обаче гласа на трезвата в съзнанието си.

Трезвата и пресметливата знаеше, че това ще ни е една от последните щастливи вечери, че наистина ми е останал само дълг към него, дълг, но не и страст.

Не знаех, че е толкова харесван.

Не го исках вече, но почувствах, че го ревнувам.

Онази малката откровено кокетничеше с него.

Тривиална работа! Стажантка при него. Да й е сладък, ще й го оставя. Тъй се мисля, яде ме от вътре собствената ми проклетия.

Какво пък намира в него!

Мъж като мъж, нищо по-така, че да е секси. Просто не го е опитала, за това.

Чисто любопитство и игра на въображението.

Опитвам се да го погледна пред очите й. Става ми забавно. Опитвам се да си представя, че помирисвам близостта му за първи път, че не съм докосвала това тяло, че не ми е познато усещането да лежим прегърнати, а аз да съм затворила очи. Получава се нещо, но не е кой знае какво.

Гоня се от главата си, опитвам се да мисля като сладураната.

Какви ли книги чете? Къде ли е пътувала? Какви мъже харесва и каква музика слуша? Опитвам се да си я представя в себе си. Става ми хладно, после лютиво. Чувствам се олекнала. Забавно ли ми е или ужасено? Но съм и от двете по малко, по-скоро даже съм тя.

Това не е моят дъх и не са моите усещания. Просто са нахлузили върху себе си моето тяло и моите спомени. Като маска са ме нахлузили. Мога да разсъждавам, но само до някъде. Спират мислите ми дивите й импулси. Познавам, че е тя, макар да не я познавам добре. Маниерите й показват скришните й помисли. Надникнала съм в тайните й, в най-порочните.

Такива неща му мисли само, че се и наслаждава на всичкото отгоре, че ще ми го отнеме. Порочна е по един много сладък начин, какъвто не съм си позволила да бъда.

Привличаше я, толкова я привличаше, колкото не помня да е привличал мен. И се насладих на усещанията й, той на нейните ласки, чрез моето тяло.

Задържах я около седмица и това си остана рекорда ми. Обикновено го имаха за нощ или за две.

Случвало се е на нощи да смени и по три. Жени и момичета, срещнали го по улицата, срещнали погледи, после забравили дори за него, но трепета, който са изпитали в онзи кратък миг ме изпълваше с душите им.

Отдаваше му се, чрез мен, за да ме напусне после.

С много приятелки скъсах, понеже ги приютявах под кожата си, разбирах в леглото какви мръсници са.

С много се сближих, защото макар да го желаеха, не ме обсебваха, което означаваше, че никога не биха проявили сексуална слабост към него от уважение към мен.

Така и не разбрах всички тези хиляди жени, които приютих в себе си през годините. Толкова силно желание изпитват, но какво намират в него! Какво!

Много пъти кроях планове да го напусна, а той така и не разбра. Все си казвах: "утре".

Не го обичах, храних глада на другите.

А в началото не исках нищо повече освен да разбера една от всички тях.

Всяка нощ го имах за първи път и го любих за последно.

С цялото й фантазия към него, с цялото ми познание на тялото му.

Искаше ми се един път, да опита да ми изневери и с тялото на друга. Вече ми е ясно, че няма да му е никак трудно. Като, че ли с мед е намазан.

Но не го правеше.

Изглежда ме оценяваше. Не съм сигурна.

Една вечер не правихме секс. Опитахме се, не се получи. Гушнахме се голи. В мен беше душата на една негова приятелка. Много добра приятелка. Имаше искрица, даже пламък, овладели го, са го превърнали в енергия за повече. Сега ги разбирах и двамата.

Това също беше любов, която никоя от онези другите, не можеха да имат с него и така беше липсвала и между нас.

Говорихме си почти до сутринта. За най-различни неща. И с удивление разбирах, колко ме цени тя, че давам на приятеля й онази любов, от която той се нуждае, за да бъде онзи цялостен и завършен мъж, който може да бъде този приятел, който все пак е открила.

Повече не я приютих в себе си, а това всъщност си остана една от най-необикновените ми нощи с него.

Веднъж дочух случаен разговор в кръчмата. Говореше му негов приятел, не знаеха, че съм толкова близко.

-Страхотно парче е жена ти. Такива бедра, такова дупе, честно завиждам ти.

Тогава моят мъж му отвърна:

-От всичко най-силно ме възбужда душата й.

Коя съм? Тя съм!

 Гола съм, а града е изрисуван с маслени пастели. Само аз съм плът и може би уханията.

Знам, че сънувам, останалото е сенки. Едва мъждукащ спомен за откъсната реалност. Обгръща ме светлина, по-реална от самата мен. И голи сме облечени от светлина. Съблечем ли се дори от нея, формата престава да предизвиква греховните разбирания.

Лишена съм от воля. Като прикована във въздуха. По-скоро в ароматите.

Виждам в дъното на улицата блясък.

Огледало.

Краката ми не ме слушат, повея ме тласка натам.

Сянка преминава пред него.

Одеждите й на столетница или поне такива в каквито сме свикнали да си представяме жените в дълбока старост из селата. Забрадката е престанала да бъде траурна, избледняла е – напомня сивота, обратното на тържествения израз към смъртта на обичаните; просто бит - загърнал съзнание в претръпнало.

Това трябва да е мама. Не знам защо реших. Тя не изглежда така, макар сега в съня не помня как изглежда майка ми.

Тя бърше огледалото. Бърше го с престилката, плюнчи края на престилката и бърши огледалото. Искам да й изкрещя да спре. Страх ме е, започва да ме е срам.

Сънувала съм се и друг път гола. Неведнъж.

Винаги съм изпитвала свян.

Не гилотината на позора съм се чувствала.

Дори когато е изглеждало, че в съня има някаква логика да бъда тъй уязвима в гмежта и тържището.

Винаги съм била прорязвана от погледи.

Някои смутени като мен, други тревожни, криещи изненадата си, стремящи се тактично да се отклонят; жестоки, осъждащи ме, присмехулни; дори разбиращите бяха с нещо отвратителни.

Даже повече от останалите, те проникваха по-дълбоко в същността на голотата, която исках да скрия, а нямах начин. При това ме разбираха погрешно. В други четях клюката, сензацията, която виждаха в мен. В някои прочитах острия си присмех. Бягах обикновено по коридори, търсих гардеробите си. Бих се скрила в някой като изненадан любовник, преди да съм потърсила в него дрехата, с която да се бронирам.

Бягах по коридорите и се озовавах на митинги и на концерти; на празнични вечери в които жените бяха облечени в барокови рокли, а мъжете в смокинги. Озовавах се на маскаради по лунапаркове и пред празния екран в кинозала преди да е започнала прожекция. На няколко пъти даже са ми ръкопляскали. Случвало се е да се събудя и със смях, но винаги след тежко чувство за неудобство.

В този сън не изпитвах подобно. Знаех, че не съм видима. Но старата жена, която припознах за мама търкаше огледалото. А то щеше да разкрие образа ми. Изглежда й омръзна, защото тръгна на някъде. Тогава заваля дъжда. Топъл, чувствах го галещ по кожата си, а изпитвах хладната тръпка като която би почувствало струйките му огледалото, ако имаше нервни окончания. Дъждът по-скоро размаза петната, бързо спря. Но после мина русокосо момче. Свали моряшката си фланелка и започна да трие. Не разбирах защо желаят всички това. Пияница изкряска, че ще му скъса ушите и момчето побягна, а изпадналия тип застана на негово място, изсипа в мазолестата си длан малко водка, което беше трогателна жертва и започна да търка гладката повърхност.

Грубо беше, натискаше я. Очаквах да счупи огледалото. От една страна го желаех, защото така нямаше да бъда изложена на показ, от друга се отвращавах, че може да се пореже и да ме нацапа с кръвта си.

Изкрещях и изглежда ме чу. Сепна се. Целуна образа, но киселата му слюнка изпълни моите устни.

По-малко щеше да е отвращението, ако беше забил сухия си език между истинските ми устни, а не отражението. Отдалечи се бързо. Чух фриволния смях на три млади хубавици. Вятърът разголваше бедрата им, вдигаха ръце високо над себе си и вплитаха пръсти като нимфи. Виеха кръгове, засмяха се по-шумно пред огледалото и ме посочиха. Познах се. Една от трите бях аз, а другите – мои забравени приятелки.

Коя съм, по дяволите? Не съм сигурна.

Може би фотомодел. Гол фотомодел. Сънувам това, че света не е подготвен за истината ми, макар толкова я желае, че я е превърнал в комерсия. Заключил е в естетиката й, истинското усещане за красота. И през форми подобни на моите, всеки каруцар или тракторист си мисли, че знае всичко за женската красота и ме сънува докато прави секс с партньорката си.

По-скоро съм тя. Онази, която служи за надуваема кукла, когато фантазията на скъпия й любим се вие между блестящи калъпи за сексапил. Почувствах преди малко спиртосания му дъх.

Или нямам дори и спиртосания му дъх. Пия аз. Слабичка съм, застаряваща, минавам за ексцентричка и за мъжемелачка. Цигарата ми е винаги в ръката и май наскоро издадох стихосбирка, а малолетните палавници ме преписват по блоговете си и форумите, за да впечатлят със сексуалната си освободеност публиката, без дори да ме разбират.

Поетеса ли? Как пък не. При това слабичка и толкова загадъчна. Възпълна домакиня съм. Но си имам мечтите, а мъжа ми – работата си. Дъщеря ми наскоро беше приета в университета, а аз не искам да си призная, много ще ми дойде, но харесвам гаджето й. И то не като син. Не и като мъж разбира се, а като някакво божество, кумир – алегория на живота, на момчето което взима всичко от живота.

Или не! Аз съм дъщерята. Обърках се, не помня.

Красавиците са изчезнали. Чистачи на стъкла бършат огледалото. После се появява кмета на съня ми и със съжаление им казва, че проекта няма да бъде повече финансиран.

Хубавец с тяло на Аполон застава пред огледалото и започва да се бръсне. Пръска го със сапунка, подгонват го ченгетата. Минава мой стар любовник и използвайки сапуна с който е напръскано го трие далеч по-лесно. После минаха журналисти със светкавици. Не знам дали под светкавиците имаше фотоапарати, но блясъка ми беше достатъчен.

За известно време ме ослепи. А неусетно бях стигнала до огледалото. Когато играещите петна от заслепението минат, най-после ще мога да си припомня коя съм. Като си го помислих изпитах и нетърпение и боязън. И затворих очи. Бих могла да съм всяка. Всяка една. От последна клошарка, презряна и болна душа до идола на поколения. Весталка или скитница. Делова жена или просто любима, ученичка и учителка. Бих могла да съм фаталната или спасителната. Цвете или котка. Все с човешка съдба. Не бързах да се затворя в спомените на която и да е било от тях. Сега бях свободна от себе си. Миг забрава.

Когато отворих очи видях хубавицата.

Великолепна и изискана.

Като скулптура сложила месо там където трябва и взела от там където не трябва. Светли очи и коса. Палава усмивка, но и позираща усмивка.

Запазила своята официалност, игривост само като роля.

Дълги бедра. Лицето създаващо чувство на по-голяма откритост и от тази на голата фигура.

Не изпитах свян. Намразих я. Това беше звяра ми, това беше красавицата ми. Тази която виждаха. Тази която беше мен. И въпреки това, тази която не бях, а която можех да покажа. Оплакната от очи. Извадена от невидимото според разбиранията. Неестествена. Всъщност да е неестествена беше естеството й.

Тя ме беше отнела.

Разгневена грабнах твърд предмет от земята. Засилих го и стоварих с все сила в огледалото. То не се чупи. На стъкълца се пръсна образа в него и се разпадна в нищото.

Останах сама пред мрака.

Можех да се събудя. Но не бях сигурна дали го искам.