събота, 16 юни 2012 г.

Наръчник по целяване



Една седмица трая приятелството ни и той умря.
Симпатичен старец. Актьор в живота.
Имаше четиридесет квадрата приземна стая в блока в който се нанесох, трима сина чийто лица беше забравил и цироза. Но да си пийва обичаше. Преди да сме си научили имената ме попита, ще „налея ли малко гориво за космическият кораб”. Спечели ме.

петък, 15 юни 2012 г.

Енергия



Цял живот ставаше в четири и тридесет и три. Откакто се помнеше.
На шейсет и осем, можеше да разкъса бирена капачка на четири. Буташе от лег сто и тридесет килограма. Пиеше по литър без да се напие. Имаше пулс седемдесет и осем и не помнеше дори силна настинка. Изглеждаше на не повече от петдесет, усмихваше се като петнадесет годишен, а през погледа му надникваше десет годишно дете. Не помнеше нито колко къщи е построил, нито

четвъртък, 14 юни 2012 г.

BG Север: Застраховка срещу беда или бедата е застраховането




Правителството смятало, че всяка сграда трябвало да има застраховка. Добре.
И аз смятам, че всяка сграда трябва да има застраховка. И всеки човек - работа, или поне възможност за работа. Да получава в най-лошия случай средна работна заплата, която да е минимум 2 000 евро. Но най-вече всеки човек трябва да има достойнство. И то да не бъде облагано с налози и данъци. Нещо, което у дома отдавна забравихме. Смятам, че всяко българче трябва да учи най-малко до дванадесети клас, след което тези, на които училището най- не върви, трябва да карат поне две години курсове за професионална квалификация. И като казах "българче", имам предвид всяко дете гражданин на РБ. Тогава няма да имаме никакъв проблем с "малцинствата", съмнявам се дори, че щеше да има думата, каквото и да е било реално положението.

Стъкло


Тя беше седемгодишна и приличаше на ангел, когато за пръв път разтърси света.
Смееше се твърде гръмогласно, за да бъде прилично, а в синьо-зелените й очи имаше твърде голяма болка за възрастта й.

сряда, 13 юни 2012 г.

Авторът на това произведение

                                                   
„Авторът на това произведение, разчита на неумението на своите потребители, да различат уникалното от несполучливата имитация на съществуване, която представя като творба претендираща някой ден да разкрие истината…”
Задрасках, омачках листа, изпотих се, вбесих се. Не, твърде мек съм. Трябва да го размажа. Като с бухалка да го размажа.

вторник, 12 юни 2012 г.

37

Студент ли си?
Какво, писател! Сигурен ли си, че ще можеш да ми плащаш наема на време. О, извини ме. Понякога съм нетактичен. Имаш честно лице. Не ти ли създава проблеми? Добре, добре, не ми отговаряй. Ако кажеш, че не ти създава ще си помисля, че си мошеник. Няма значение. Ама съм и аз приказлив. Ето, това е стаичката, това е кухнята. Съвсем прилично за цената която искам. Не правя никакъв трик. Просто от толкова имам нужда. Толкова ти и искам. Това е мъдростта на живота ми. В

понеделник, 11 юни 2012 г.

Колонката в Буквите: Отново за библиофобията и библиофобите

Сега искам и аз да ти кажа нещо. От много ученост никой не е станал щастлив. Освен това няма ''учени'' места за всички хора, а някои (т. е. повечето) трябва да са изпълнители - работници на конвейера, продавачи, готвачи, стругари, камериерки и пр. И я си представи, ако държавата се впрегнеше да изучи всички до ниво доктор на науките? Какво щяха да правят тези доктори? Да стоят безработни, защото няма работа за тях, или да работят нещо под квалификацията си? И в двата случая няма да са щастливи. Затова на Запад много умно са измислили, че е най-добре да се изучат само тези 20-30%, които наистина са интелектуалния елит на нацията...


Целият материал

Страх

                                                               Колаж: BG Север

Чудовището бъркаше вътре в мен. Измъкваше ме навън. Крадеше ме. Крадеше ме от самия себе си. А аз не свършвах. Не свършвах защото ме беше страх. Много ме беше страх. Винаги ме е било страх от високо. Винаги. Чувах я да се смее. Четеше ми мислите. Знаеше, че ме е страх и че само се правя на герой пред нея. Знае, че я харесвам. И затова е жестока. Всички жени са жестоки когато ги харесваш. Сигурно от татко съм го чувал.

неделя, 10 юни 2012 г.

Проблемно дете

                                                                Колаж: Маичка

Тя може да говори, но не иска. А косите й са по-красиви отколкото бяха на майка й.
Казва съвсем малко. Толкова колкото се налага. Думичка повече не изпуска.
Електронните игри не я влекат.
Телевизия не гледа.
Не ме моли и не плаче за играчки. Никога не ми е искала. Дори с поглед, а очите й са много изразителни. С тях казва повече отколкото с език.

Follow by Email