Съзрях през
гръбнаците извити
на брезите,
през детска
катерушка,
между два каскета
един пънкарски
гребен,
акациеви храсти
и топ-пиянката
квартален,
глава подпрял в
одрусан тази сутрин
кестен,
и перилата край
реката,
как по моста
преминаваш.
Полата
ти е розова и
къса,
мислите във този
миг,
едва ли.
Покрай торба
пробита,
пълна с кости
живи
преминаваш
и виждам как му
даваш
милостиня,
ли не вярваш,
че го има,
а плащаш на
кошмара
да се свърши.
Не те дочаках!
Чаках те,
разбрах,
обичаш
да даряваш
милостиня!
Няма коментари:
Публикуване на коментар