Този път беше импровизация




Вижте, аз ще ви сътруднича. 
Всичко ще си кажа!
Аз не бих я наранила камо ли убила!
Всичко стана толкова бързо!
Нервна реакция. Видях нещо което е изключено да видя. Малко преди това го видях. Трябваше да сторя нещо. Ако друг го видеше след мен можеше да се побърка. 
Знаете ли, то беше абсурдно. И вие няма да ми повярвате, но аз съм готова да се подложа на тест с детектора на лъжата. Е ще видите, че съм искрена. Заради онова нещо взех брадвата, не заради нея. Нямаше предумисъл. 

Два дни и половина

                                                   Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й  

Когато изчезна, забелязаха, че я е имало.
Мобилизираха всички спасители, крайбрежната охрана, полиция и пожарна, включи се и голяма част от цивилното население. 
Откриха й остатък на скелет, но после се установи, че става въпрос за нещастие от преди години, за което никой не е подозирал, ни чул нещо.
Две седмици се спущаха водолази. Дълго още се чакаше трупът на удавницата да изплава, но това не се случи.
Тук нямаше течение.
Но тя нямаше да изплава. Тя не беше удавена. Поне в морето – не. 
Прехапвах си устните и юмрука за да мълча. Бих си прехапал и езика. Никой нямаше да ми повярва. Никой не заслужаваше да знае истината или поне тази част от истината която знаех аз. А и сега тя беше по-присъствена, по-ярка в съзнанията отколкото докато беше тук и докато беше жива.
Беше?

Плъховете

Бях пиян седемнадесет дни, но плъховете ми бяха истински. Имах си ги в излишък. Храних си ги понякога за да ми пазят къщата докато разгонен бродих навън.Не, че имаше какво да се открадне, но мразих чужда миризма и чужди презервативи, а веднъж бях намерил. Но най- омерзен и омърсен се почувствах когато в моя плейър намерих чужд диск и то с музика, от тази дето се чува по всички кръчми, докато текнат сополи от ушите на феновете й и й мине модата. Почувствах се все едно жена ми, ако имах такава, ми е сложила рога с мургав каруцар. 
Напоследък никаква музика не слушах. Плъховете ми бяха изгризали кабелите, а и да не бяха щяха да ми изключат тока. Не бях го плащал, аз само пиех. 
Имам поръчка за дърворезба. Трябва да направя в реален човешки ръст някой античен плейбой: Аполон, Аякс, Ахил, пълна свобода, по мой избор. 

"Конформистът" Алберто Моравия



Марчело е едно чувствително дете, страдащо от пренебрежителното отношение на своите родители и ужасяващо се от собствените си прояви на жестокост, добре забелязващо градацията им.
Първо започва да шиба с пръчка листата на цветята, после да убива гущери, а после макар и неволно и котка.
Съзнава, че това е ненормално и иска да бъде нормален, но точно това е и периода, в който изглеждащия нормално негов баща, започва да проявява лудостта си.

Възпитател


Не му стигаше, че прилича на майка си, ама едно към едно. Само дето беше още по-префинен и от нея. Не му стигаше, че беше слабичък като вейка. С едни такива дълги пръсти и изрисувани ръце, че се смееше тихичко когато се засмееше и се смееше все за неща в които аз не виждах нищо смешно. Не му стигаше, че сигурно си приказваше с извънземни и те му даваха акъли. Защото не се държеше адекватно, съвсем. Ами пусна си една коса дето изобщо не му отива. Почти до кръста. Слънчогледи и злато, царевица и платина, мед и пясъци от туристически плажове. Духнеше ли вятър приличаше на нимфа.

Панк молебен Богородица

Хайде да не говорим за кощунство, а?

И най-малко нека поне да не го правят хора, които неведнъж са заявявали, че не са вярващи и че религията била опиум за народите.

Храм или не...Какъв храм има изкуството! Има ли изобщо храм и ако сме толкова радикални във вярата си не е ли изкуството кощунство?

То Словото е цяло в Библията. Под личната диктовка на Господа Бога са писали каквото са писали човеците, а останалите след тях все нещо са добавяли от себе си и от дявола.

Цвете без глас

В началото й харесваше. После й омръзна. После й се гадеше. После престана да го слуша, но го чуваше. Не желаеше, но го чуваше. Блудкаво чувство плъзваше от гърдите й надолу. 
Искаше й се да го убие.
Да го хвърли на лъвовете или да обърне тигана с нагорещеното олио отгоре му. 
Минаваше й.
Кряскаше му. 
Харесваше му и това. 
Веднъж го удари с монитор по главата. Заболя го. Щеше да се разплаче. Излезе и се напи. Върна се и продължи глупостите си. 
Беше роден за поет, работеше като шофьор. Навън псуваше като каруцар, но прибереше ли се,

Неприятен навик

Не, някога не ми правеше впечатление, но вече не можех да издържа.
Влакът сигурно закъснява, имам чувството, че ако сляза и бягам покрай него, ще го задмина. 
Трябва да стигна по-далече. Възможно най-далече, за да престана да мисля за нея. 
Тази сутрин си събрах багажа. Мисля след дни да й се обадя, въпреки че ще се досети. Трябва. Не е излишно, а и така е редно. Но първо да стигна достатъчно далече, за да се почувствам в безопасност. Насаме със себе си. Далеч от влиянието й. Прекрасна е, но не я издържам. 

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...