понедельник, 2 апреля 2012 г.

Пърформанс


Поглъщаше ми
състояние
след състояние,
след състояние,

на няколко пъти
бях пред фалит,
на няколко пъти
ме доведе до прага,
но твърде я желаех,
за да го прекрача
и мислех често,
че нямам шансове,
но черупката ми
от платинени плочки,
инкрустирани с диаманти,
бе готова...

Нататък беше по-лесно,
много богаташи си правят
пластични операции
и сменят пола,
аз исках от хирурзите
да направят кожата ми
дебела и зелена,
груба и сбръчкана,
като това с което им плащам.

Все не се харесвах
и претърпях операция,
след операция,
след операция.
Пак се отчаях,
но накрая одобрих.
Смених и цвета
на роговиците
си в цвят на блато,
което поглъща
живота.

После ми присадиха
нокти,
материалът бе военна тайна,
която също едва не ме разори
и купих по-скъпо
от живота, който е отнела.
Или поне по-скъпо,
отколкото го оценяват
тези, които работят
с нея.

Отрових ноктите си
със слюнка от варан,
устата му е пълна със стотици
причиняващи
бърза леталност
зарази.

Накрая присадиха
черупка по мен.

И се превърнах
в най-скъпата,
инакомислеща

КОСТЕНУРКА,

но не живях триста години.




Експериментална лирика

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email