Той имаше вълчи черти
Насред тържището
срещнах човек
със седло на рамото.
Заговорихме се
и той ми каза,
че ще оседлае луната.
Засмях се на откачалката,
но винаги щом облак
засенчи луната
блог за художествена литература|лично творчество на Стефан Кръстев - cefules
Косите й - синеоки Бяхме глупачки на осемнадесет и на седемнадесет. Аз на седемнадесет, но бях възрастната. Малки глупачки, сладки глупачк...
Няма коментари:
Публикуване на коментар