Той имаше вълчи черти
Насред тържището
срещнах човек
със седло на рамото.
Заговорихме се
и той ми каза,
че ще оседлае луната.
Засмях се на откачалката,
но винаги щом облак
засенчи луната
блог за художествена литература|лично творчество на Стефан Кръстев - cefules
Тя е някъде там, обърнала се е срещу прозореца и никой няма да види сълзите й. На другото легло гасне баща й, късно е да му се помогне. Сп...
Няма коментари:
Публикуване на коментар