Той имаше вълчи черти
Насред тържището
срещнах човек
със седло на рамото.
Заговорихме се
и той ми каза,
че ще оседлае луната.
Засмях се на откачалката,
но винаги щом облак
засенчи луната
блог за художествена литература|лично творчество на Стефан Кръстев - cefules
Гледах снимката й. Отначало ме болеше. После свикнах. После исках повече от нея. Вече не я мразих. Защо ли изобщо ми трябваше? Знаела е, ч...
Няма коментари:
Публикуване на коментар