Кладата

                                                 Колаж: Elfi Elfida

Кладата
не беше от съчки и катран, скъпа,
кладата беше от разгонени скорпиони

и оглозгани кости ежедневия,
от струпеи на неизказани съмнения,
голи омрази към нещо си,
нелепици полепнали по гърлата им,
кладата беше
от лишени от мотив желания,
и неизречени змии
които хапеха дробовете им.

Те искаха
само един, скъпа,
бях достатъчен
за да спасят душата си...

Но в онзи миг,
когато пламнах
ме прегърна...

2005


Из "Ecce Homo Блус" - социална лирика 1999 - 2010



Експериментална лирика



Любовна и еротична лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...