Кладата
не беше от съчки
и катран, скъпа,
кладата беше от
разгонени скорпиони
от струпеи на
неизказани съмнения,
голи омрази към
нещо си,
нелепици полепнали по гърлата им,
кладата беше
от лишени от
мотив желания,
и неизречени змии
които хапеха
дробовете им.
Те искаха
само един, скъпа,
бях достатъчен
за да спасят
душата си...
Но в онзи миг,
когато пламнах
ме прегърна...
2005
Няма коментари:
Публикуване на коментар