“При звяра”
блус
Нощта е порочна,
кълве ситен дъжд,
нашир и надлъж.
В квартала гърми
се,
сирени ехтят.
На сакса ми
дреме,
на старият сакс.
По улици в локви,
разбит микробус,
сакса ми свири
старият блус:
"В бистрото
"При Звяра",
психар-ветеран,
играе рулетка,
на ъгъла сам.
Пред покер
машина,
абстрактно пиян,
парите си пръска,
сводник
презрян....
Пред маса
билярдна,
дълги бедра,
топки разбива,
игрива жена...
И гледа във нея,
психар-ветеран,
непознатата фея,
дали не е блян...
Револверът щрака,
пореден патрон,
а шансът оловен,
тръпчи като
ром...
И още бутилка,
сред дим
задушлив,
макар да си
мъртъв,
все още си жив...
И още бутилка,
пореден патрон,
в живота случаен,
смъртта е
закон...
И още бутилка,
проклета съдба,
револверът пълен,
а празна глава
И пада от стола,
психар-ветеран,
пада от стола,
мъртво пиян....
2000
Из "Ecce Homo Блус" - социална лирика /1999 - 2010/
Няма коментари:
Публикуване на коментар