Нашият град, всъщност е един отделен свят.
Свободен си да отидеш в Големия, но не и приспособен да живееш в него, а и кой би напуснал земния рай за да отиде в ада на илюзиите.
Илюзиите са нашите крепостни стени. Създадени от милиардното множество, живущо извън териториите ни, те му пречат да ни види, но ние го виждаме през тях. Близо милион жители сме. Почти колкото света стара е историята ни. Имаме същата анатомия като останалите. Расата ни не е четвърта, но сме различни. Имаме си своите странности. Външен не би ги разбрал, не би ги забелязал. Илюзиите му, правят тъй, че да му изглеждаме призрачни. Почти въображаеми.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Алея сред смях на нимфи или до Трявна
Два часа без осем минути след полунощ е. Петровден. Честит имен ден... Качвам се на влака Плевен - Горна Оряховица. Кондукторът ме пита: ...
-
Колаж: Elfi Elfida Имам си една точка на рамото която от малък уча да се превръща в пеперуда. Когато ме накажеха или уроците ми бяха... -
За сега само в онлайн вариант Седмица след бруталното убийство в Катуница, което разтърси цяла България и ...
-
Сънувах се четирисет години Ти си луд а Искам да ти кажа Не те познавам Любовници Блус за пустинята От звяра Истина с коси в сънов...
