Нашият град, всъщност е един отделен свят.
Свободен си да отидеш в Големия, но не и приспособен да живееш в него, а и кой би напуснал земния рай за да отиде в ада на илюзиите.
Илюзиите са нашите крепостни стени. Създадени от милиардното множество, живущо извън териториите ни, те му пречат да ни види, но ние го виждаме през тях. Близо милион жители сме. Почти колкото света стара е историята ни. Имаме същата анатомия като останалите. Расата ни не е четвърта, но сме различни. Имаме си своите странности. Външен не би ги разбрал, не би ги забелязал. Илюзиите му, правят тъй, че да му изглеждаме призрачни. Почти въображаеми.
блог за художествена литература|лично творчество на Стефан Кръстев - cefules
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Гола, порочна и истинска
Текстът я галеше, искаше, целуваше. Не го четеше, отдаваше му се. Искаше й се да му кресне: “Престани!”, но той нямаше да я чуе, а и ако няк...
-
Колаж: Elfi Elfida Имам си една точка на рамото която от малък уча да се превръща в пеперуда. Когато ме накажеха или уроците ми бяха...
-
Октав е безкрайно влюбен в Онорин. Но любовта му прилича на тази на Старозаветния Бог. Онорин го цени, уважава, но не е способна да го оби...
-
За сега само в онлайн вариант Седмица след бруталното убийство в Катуница, което разтърси цяла България и ...