петък, 11 май 2012 г.

42 (не по Дъглас Адамс) да ти са честити, Скъпа


Има един ухажор,
на когото никоя не устоява,
една се предава бързо,
друга дълго флиртува с него,
праща му въздушни целувки,
стреми се да го държи на разстояние
и понякога дори успява,
докато се почувства толкова самотна,
че накрая сама го потърси,
за да разбере,
че винаги са живели заедно
и без да са се забелязвали
са се имали,

други го прогонват от мислите си,
когато неусетно са се озовали в обятията му,

има и такива, които си мислят, че го лъжат,
докато ги лъже той,

има и такива, които се чувстват изнасилени от него,
а към тях обикновено е бил най-мил...

Не пести усилия, за него няма
ни вярна съпруга,
ни жена с паднал морал,
няма красива и грозна,
няма проклета и мила,

ироничен е понякога!
А шегите му често са жестоки!
И размазан грим се стича по огледало
с барокова рамка,
струваща повече от живота
на стотици деца в третия свят
или купено за левче от битака.

Но въпреки това не е зъл,
и макар повечето отричаме
той е доста щедър ухажор
и получава далеч по-малко,
отколкото дава,

най-щедър е с тези,
които нямат голяма слабост към него,
но толкова го уважават,
че не смее да ги докосне,

в техните пазви е готов да пъхне
цялото си богатство,
а то е сравнимо с това на природата,

както направи и с теб, скъпа!

Този ухажор е Времето!

Без ревност
бих го поканил на рождения ти ден,

за да го потупам приятелски по ромато
и да му кажа мъжки:

"Някой ден ще ми я отнемеш,
но засега я правиш по-красива,
а мен щастлив."



Любовна и еротична лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email