петък, 12 август 2016 г.

Репортажи от Платония: Поздрави от никъде!


В опознаване на подредбата на живота изтича не един живот. Условията, с които се съобразяваме са повече, отколкото имаме свободата да нарушим.


Където й да си, животът ти е невъзможен, ако е изцяло зависим от правилата и нормите на една глобална държава, в която не си избрал да се раждаш. Само осъденият на смърт и може би влюбения до безумие изживяват една-две минути истински.

Отмяната на смъртното наказание НЕ Е ХУМАНИЗЪМ, а завист към осъдения. Защото със смъртната присъда до сега, всички общества са го признавали за официално свободен от всичките си закони.

четвъртък, 11 август 2016 г.


В градежа на всяко общество винаги ще има архитекти, винаги ще има и строители - майстори и общи работници, чистачи и пазачи, а колкото е по-високо обществото, в своите ценности, в своите постижения, все повече ще са и алпинистите. И всичко това е нормално.
На някого може да му тежи, но свиква се, а и така е справедливо.
Но не е нормално, нито справедливо, че в градежа на всяко общество (до сега) има хора-тухли и хора - хоросан; хора, чиято кръв е пролята за да се направи от нея лепило (тъй необходимо за строежа) и хора захвърлени с боклуците, заради това, че са превърнати в материал, който и без друго иде в повече.
Не е нормално, нито справедливо, че още се гради по старо суеверие; при градежа на всяко общество се зазиждат души на убити с камъни от тълпата - нарочени са престъпници, а на другия ден, заради вградената им сянка да бъдат възпявани като герои. А бродещият им призрак да поддържа страха.
Не е нормално, нито справедливо да се прогонват уж ненужните от строежа, от който няма излизане - лабиринт е и в лутането си те винаги стигат до едно и също място - при машините, които ги превръщат в тухли, хоросан, лепило.
Не е нормално, нито справедливо зад анонимното лице на инвеститора да се крият малцина, а в същото време да се говори, че този строеж е на всички.

Колкото по-величествена е една такава сграда, толкова повече ще са болките и страданията в нея.
Колкото по-величествена е една такава сграда, толкова повече хора, с религиозен патос ще се прекланят пред нея - пред огромният мрачен кумир на своето страдание.

Това е Платония.

сряда, 10 август 2016 г.

Ферма за лица, в Топ Книгите


Много приятна изненада от "Монт", напоследък пускам достатъчно цитати и от "Ферма за лица" и от следващите от поредицата "Репортажи от Платония", за да си имат приятелите ми някаква бегла представа за какво иде реч. Бегла, защото с това показвам само сила на фразата, но по-важното е сюжета и по-интересното. Въпреки това мисля, че вече сте наясно, че развлечението, което ще ви предложа на тази цена - 4,80 лв. определено си заслужава.
Какво още има освен силни фрази - гарантирана оригиналност, много провокации за размисъл при това по теми, които засягат всеки.
Книгата е симбиоза между антиутопия и съдебна драма.
По-странното - много еротика, а много философия.
Ако съжалявате след прочитането й, ще изгорите с цели 4,80, :-ако обаче се окаже, че не преувеличавам, няма да пропуснете едно удоволствие, което гарантирам ви - няма да забравите скоро.

Книгата в сайтът на елетронната книжарница Топ Книгите

За Платония и Репортажи от Платония

Мечтателят е само част от композицията (на държавата б.а.), той е началото й, а края й е разрухата”

Идеалът престава да е идеал, когато се реализира. Не се ли развие, за да остави нещо извън нашите възможности и стремежа ни към него да продължи, то тогава той се извращава. Копнежите изчезват. Живата вода се превръща в блато, принципите ни в затвор. Трепетните разуми, в които някога е пробляснала за първи път Искрата, озарила пътеките ни за да издигнем Кулата на мечтания свят са изхвърлени от същата кула в пропастта на забравеното и вече ненужното, а в нея царува вечния тъмничар.

Най-светлите помисли водят до най-мрачния свят.


Идеалите свършиха вчера, заменихме ги с консумация. Днес обработваме стари идеали, генетично ги модефицираме, отглеждаме в инкубатори, храним с химия, всевъзможни антидепресанти; забравили, че тези идеали са били някога чудовища и дракони, химери и ангели на разрушението, с които сме воювали; които са заплождали разума и душата ни и тя с болка и кръв ги е раждала. Пожари е изхвърляла вместо плацента из бойни полета и овъглени села, но са ни утешавали дълбините на бъдещето, примамливи като небесната синева, в която сме вярвали, че се намира Божий престол.


Консумацията дори на идеали се превърна в единствения идеал. И пак консумираме идеала за съвършена държава, макар да се напатихме от такива; превръщаме света в театрална сцена, на която поставяме нова, нова, нова версия на “Държавата” на измъчения вече от безбройните изопачения Платон.

И пак ще въздигнем поредното мнимо съвършенство, поредното измамено в своята справедливост общество. Вече с билионите му технологични джаджи, с електронното споделяне на всеобщия сън, със съдилищата му – разбира се. С черните овци – не може без тях.



Един извратен идеал – едно извратено общество. А личността?
Като най-малката обществена клетка, разбира се и тя ще е изкривена.
Ще търси в първичните си нагони – силата.
В Искрата на виталната си същност – обяснението.
В умопомрачението – бунтовното си несъгласие срещу глобалния идиотизъм.

Държавата на бъдещето – Платония. Единствената на планетата, без войни, с контролирана престъпност, достигнала прага на технологичното безсмъртие, държава на привидните свободи, в които може да се продава и да се купува всичко, в която реда не изглежда железен, но е устойчив, в която няма “грозни картинки” и хората са позитивни. В която обществото е изградено от хора, които си знаят мястото. Която е с толкова развити технологии, а битието на хората тъй сляло се с рационалния свят на технологиите, че прилича на пропагадните блянове на неолиберален тюфлек\

Какво ще е личността? Не знам, предполагам...


Ферма за лица” е първият роман от поредицата: “Репортажи на Платония”. Героите ми ще бъдат обезличени, зомбирани, наивни, масови, но и ще вършат дребните си нарушения и големи престъпления – ще се влюбват, ще обикват истински, ще страдат, ще убиват, ще се самоубиват, ще бягат от закона и защитават закона, ще творят и ще се откриват в изкуството, ще полудяват. Ще се борят със системата – съзнателно и несъзнателно, но дори победени ще печелят често моралната победа, защото дори и в един – единствен миг ще бъдат свободни. Ще прегрешават и ще вършат низости, ще бъдат жалки, но в низостта си възвисени. Ще се предават – разбира се. Ще се спасяват и ще се укриват. Няма да са ясно защо, но чувството им ще ги води. Към онзи решителен момент, в който изначалната Искра на живота им ще озари необозримия смисъл на всичко.

Каквото е в Платония, такава винаги си е била човешката душа, а това е нейната история. 


Follow by Email