Русалката


Само секунди траеха снимките в които тя трябваше да стои на крайбрежните камъни. С разголени гърди и с опашка вместо крака. Стори й се, че е денонощие, дори повече. Стана й студено, после самотно. Прииска й се да се гмурне, после я напуши смях. Припомни си как е достигнала до ролята. Дори не беше роля, а дублираше изпълнителката. На онази хубостта й вехнеше и не можеше да бъде русалката от „Рибарят и неговата душа”. Нямаше я невинността.

Кредо


Защо говориш така? И какво от това? Какъв е този мазен глас, приличаш на пастор, от онези, чуждоземните, откачалки ли са, обикновени мизерници или изтънчени мошеници, не знам, но знам, че си срещал такива. И други мошеници си срещал, сигурен съм, те имат глас като твоя. И сводниците, и съседката ми от осмия етаж, дето все забравя водата и ми пада мазилката, говорят

Свято място...в душата


Толкова глупава беше, че чак не изглеждаше глупачка. Вбесяваше го. Щеше да я изнасили, ако не му се отдаваше. Безсрамно, безцеремонно, като че ли още преди да се роди е вършила тези неща. Не се наложи да я ухажва, да я омагьосва, да я сипе с обещания, принуждава, заплашва, както ставаше с нейни съученички и други пикли като нея. Както винаги започна с щедри поръчки, претрупана маса, няколкото му там маймунски изцепки „слънчице”, „сърчице”и лиготии от тоя род. На петото изречение го прекъсна, каза му, че знае кой е, че и да не е знаела щяла да се досети. Нямало нужда да се напъва. Съгласна била.

Думичката

                                          Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Обезумяла съм. Какво говоря? Винаги съм била безумна. Въобразявам си разни неща, върху тях след това градя реалното и то е във въздуха. Ей, така! Виси си, тиктака. Не може да падне, не. Земята не може да го приеме. Контактът между тях е невъзможен. Едното изключва другото. Действителността не може да приеме, че съм на тринадесет, едновременно с това на деветнадесет и на толкова колкото е изписано в паспорта ми, а то не означава нищо. Нищо не означава, за мен и

Устните

                                          Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Те целуваха, смучеха, обливаха се във възбуда в сладострастни трепети, а тя се отвращаваше. Те лееха думи като дървено масло, а тя дори не ги разбираше понякога и се ужасяваше от неистините които изричаха. Шептяха недопустими неща, знаеха повече думи отколкото тя подозираше, че има. Римуваха, увеличаваха и намаляха гласа така, че да унасят. Имаха собствено чувство за ритмика и танцуваха в мелодията на звуците. Усмихваха се, когато тя ридаеше и крещяха, силно крещяха

Осветяване

                                          Колаж: Стефан Кръстев

Лъкатушеха още устните му. По цялото й тяло. Плъзгаха се по нея като рибки като десетки рибки с топли кореми. Пълзяха по нея като алени паяци, жилеха я като въздушни мравки. Пускаха коренчета под кожата, навътре, навътре…Коренчетата се множаха и се заплитаха като паяжина, разгръщаха се и се оплитаха. Избухваха, а колената й омекваха, очите й се премрежваха. Земята танцуваше, не можеше да си вземе дъх. Чувстваше се нелепо. Мина повече от денонощие. Нямаше да го срещне

Свинската глава


Тази седмица се чу за смъртни случаи от фалшив алкохол, но не обърна внимание, а и беше малко вероятно да се случи точно на него. Обикновено подбираше напитките си, пиеше на поразия, кога с приятели, кога с неприятели, кога със собствената си душевна опустушеност. Знаеше какво може да причини метиловият спирт, но това което го сполетя не беше ни смърт, ни ослепяване, а нещо далеч

Рицарят и знака на Венера


Сестра ми е…Ще убия всеки заради нея. Ако се наложи ще го направя и сигурно ще се наложи. Аз съм на осем, но тя живее в приказките. Въпреки, че е на двадесет и осем. Аз съм и доведен брат. Тя няма майка, аз вече също, а нейният баща си има вече други деца. Не прилича по нищо на него и знам, че е готова да направи всичко за мен. Майка докато беше жива много се обичаха. Приятелки

Синестезия


Опомни се измамен и изгуби съзнание. Тупна като чувал. Чуваше сирени, кацащи и излитащи самолети, неидентифицирани бълбукания, бенедиктински проповеди и сладкият глас на момиче от младостта, с което не помнеше преспа ли, или не. Ясно беше, че сънува, но от този сън не се събуди напълно. Къщата му беше отнета. С помощта на висши служители, с хитрини и не без помощта на неговата наивност. Осъзнаваше факта само до някъде. Когато можеше вече да върви се върна в

Пламнали устни



Взе я от куртоазия, тя беше като лимузината му, като многостайният бял мрамор, дърворезбата, грозната скъпоценна статуетка – страхотна инвестиция, като кожените тапицерии и златната везба по ловните пушки. Имаше титла за красота, сърцераздирателна наивност и желание да принадлежи на някого като него. Че го привличаше – привличаше го както привличаше хилядите завистливи погледи които можеха да я докоснат само по гланцираните страници на лъскавите списания. Не обаче

Малоумният


Той остана пет годишен. Макар още на пет изглеждаше по-голям от връстниците си и знаеше да чете при това на не един език, не и на два, а на няколко. Умножаваше и делеше многоцифрени числа, по-бързо от всички тогавашни сметачни машини, знаеше столиците на всички страни, датите и годините на земетресенията, на слънчевите й лунните затъмнения от пет века назад, рецитираше и отзад напред големи пасажи и от Библията, Илиадата, Панчатантра и Книга на мъртвите, прогнозираше правилно кой актьор ще изгрее като звезда и коя звезда ще залезе, напук на логичните аргументи. Напук на логичните аргументи се развиваше и той.

Където се събличаше

                                          Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Имаше си едно място в гората където събличаше старостта. Сваляше я като дреха, сгъваше я внимателно и с много обич, поставяше я в хралупа за която знаеше само тя и я замаскираше с листа, а зиме когато нямаше листа – с клони. Правеше няколко крачки и се връщаше за да види дали все пак добре е скрила съкровището си. Струваше й се, че при по-внимателен взор хралупата се забелязва, а това, че е замаскирана означава, че в нея има нещо. Махаше след туй с ръка. Без риск

Дългата нощ


Като разбра какво работя прихна да се смее и то така, че зарази и мен.
Иначе запознанство като запознанство. Тя сама на масата, аз сам. Тя начумерена, на мен ми начумерено. Няколко неособено оригинални остроумия. Изписа се досада върху лицето й, хвърли една стъклена усмивка. Въздъхна така, че уж го прави скришно, но неуспешно и за това съм я чул.

Иконата

                                         Колаж: BG Север

Разгърна я плахо. Огледа се да не го вижда някой. Стори му се нередно. Изпита боязън и едно похотливо вълнение. Обърка се, изгуби мислите си сред гора обвинения и самообвинения. Усети, че пулса му е учестен. Цветовете пред очите му са по-преситени. Не можеше да си вземе дъх. Беше на седемнадесет, но отбягваше Книгата. Не се връзваше с разбиранията му, с духа му, с разбиранията

Чий е този блус?


Така му беше тъмно, че като замижеше виждаше някаква светлина. Разсеяна, по-скоро плашеща, но светлина. Отваряше очи, за да не се препъне, а сивотата го грабваше, смучеше го като огромно, разгонено същество. Нематериално, обсебено от демони на див, покварен глад. Всмукваше го навътре в себе си, смилаше го наедно с мислите, кошмарите напираха в паметта му. Сънуваше наяве,

Премиера на "Български кървав кючек"

Каня всички, които ме помнят с добро, чели са ме и им харесва или им е най-малко забавно да ме четат, които не са ме чели, но им е любопитно да ме прочетат и всички на които може би сега ще стане любопитно и ще ме прочетат, на премиерата на он-лайн изданието на романа ми: "Български кървав кючек".
За романа: хорър - трилър издържан в най-добрите традиции на жанра. Вдъхновен от действителни събития, кървави драми развили се в селата, в околностите на Плевен, подробности за които научих от репортерката първа отразила събитията във вестника, на който сътруднича и аз.
Стремял съм се да пресъздам психологизма на бита, страховете, трупащата се агресия и да обрисувам ситуация, в която риска да се изпадне е твърде голям, а не да се придържам към точността на вече случилото се, залегнало в основата на сюжета.
Романът е писан около година преди събитията в Катуница, които бяха на стъпка да го сбъднат като зловещо пророчество.
Самият не съм осъзнавал, но съм искал да обрисувам на какво ще прилича България в гражданска война, защото несъществуващото село Опашково е умален неин модел при такива условия.
Като характер на посланието, книгата е анти - ксенофобска, но точно за това не съм спестил и не бива да се спестява, както се прави, етническия признак на този род престъпност.
Защото от този съзнателно създаден и поддържан ъндърграунд на етнически принцип, имат полза хора, стоящи над всякакъв етнос и култура, но използващи добре етническите характерности за своя лична изгода.
Преди всичко романа е просто роман, художествена измислица, четиво за любителите на напрегнатия трилър.

И така:

Ще е в галерия: "Класика" и се очертава да е невероятна. Подчертавам, че става дума за премиера на он-лайн издание. Ще се състои на 18. 05.
Начало: 18 часа 30 минути, а адреса на галерията е:

София
ул. "Венелин" 32
Намира се зад Турското посолство.

Колонката в Буквите: За стаите без прозорци


Снощи написах в "Гугъл" думичката "интериор". Кликнах върху "изображения", защото ми трябваше точно това. Картинките не ме изненадаха. Наясно съм в какъв свят живеем. Приемам го такъв, какъвто е. Отдавна нямам намерение да го променям. Нито да променя себе си, защото и това не мога. Нищо, че често не откривам място в него. Въпреки това изпитах едно тягостно усещане. Не обида. Пораснах, съзрях, укрепнах. И честно, не съм нещастен. Напротив: щастлив човек съм, при това много. Иначе, преди години гледката би ме обидила.
Какво видях? Простор и красота. Уют и чувство за пространство. Стилова издържаност. Усещане за чистота. И никъде, никъде в стотиците изображения нямаше дори една прашна библиотека. Дори един рафт, или само една книга. В бита на съвремения човек като че ли не е предвидено четене. Плазмени телевизори, маси, столове, по-рядко - картини по стените, саксии с цветя. Всичко, само не и книги.

Топлината


Стоеше си и си плетеше, не се плашеше, изглежда не се интересуваше. Разбираше ли изобщо какво става с нея. Обръщаха чекмеджетата, събориха сервиза й, катурнаха гардероба й, разпердушинеха възглавниците й, изхвърлиха и навън котката, смачкаха и паяка, събориха и чаените чаши, чукаха по стената за да търсят тайници. Дъртофелковците са станали страшни хитреци.

До дъно


Даваше ми да я целувам, колкото и да бях неловък поощряваше ме. Веднъж само се засмя. Неловко ли ми стана или обидно. Объркано по-скоро. Объркано и нелепо, но забравих, защото тогава тя разголи за пръв път гърдите си, мънички и твърди ,остри, извити като чипи нослета, нахално и въпросително. С големи зърна, подкани ме със поглед. Събличах я, а тя тръпнеше в

Ревност


Дали беше мъжко или женско, старо или младо, дали даже беше човешко; трудно, много трудно би се разбрало, ако някой изобщо се бе заинтересувал. От куп парцали, изсипан в началото на моста стърчеше асиметрична глава, с очи в два различни цвята, покрито с бръчки и белези. Не личеше да има крака, да е имало някога, имаше две огромни черни ръце които се протягаха, а беззъбата му

Буца шум

                                         Колаж: Стефан Кръстев

Кожата ми се превърна в стъкло. Стъкло по което скърцаха стотици нокти, рисуваха болезнени орнаменти, трошаха се и потъваха дълбоко. Завъртаха се като свредел, пулсираха, експлодираха и се изсипваха с безброй отломъци в съзнанието ми. Кълцаха мислите ми, пилееха ги, кряскаха и ги тъпчеха. Скандираха на непознат език, екзалтирани нещо ужасяващо. Крясъкът ми се изгуби между техните.

Механично момиче


Тя е…Всъщност е прекрасна. Като лъскава кола със спортни форми. Всичко в нея е функционално, точно изчислено, убийствено добро с неизползваем брой екстри. Тя винаги знае какво и кога, как и защо. При нея няма въпроси. Има отговори. Минимален разход на енергия, максимална мощ. Жена за чудо и приказ. Стил и висока класа, дълбок глас и увереност, богата обща култура и диво тяло.

Завист


Срязаха го. С острие от счупено стъкло. С тъпо острие го срязаха. На две го срязаха. Започнаха от сърцето, през дванадесетопръстника, през пикочният мехур  и завършиха с тестикулите. Откъснаха ги, завъртяха ги като ласо и ги метнаха за да се закачат на ръждивата антена на четвъртият етаж и продължиха да режат. От скърцащият звук настръхна и му се изправи косата. Това почувства като видя драскотината. Колата беше застрахована, а драскотината нищо и никаква. Трудно дори се

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...