Дни има каквито
характер -
гранит,
в пес жалък,
пребит.
Гротескно
започват,
по - зле и от
Зле,
а сякаш нарочно
ги някой кладе.
Зъл сбор от
поврати,
абсурдни числа,
секунди рогати,
една след една,
а всяка по-бясна,
далече по - зла,
до мрачно е ясна,
и къса ума.
Резачка под
кости.
Съдба без пола.
Дихания остри.
Желана смъртта.
Плесници,
плесници
от всички страни,
душевна тъмница
изскърцва с
врати.
И логика няма,
тревожният звън,
напомня за мама
от детският сън.
И времето плаче,
по кости кърви,
жестоко обаче
смразява черти.
Умът се сковава,
скован, вкаменен,
в миг сладка
забрава
напуснал е тлен.
Но после се
връща,
по-жарко гори,
и писка под къща
с пламтящи греди.
И моли за
свършек,
а следващ
плесник,
отново го връща
в жестокият миг.
И следват
плесници
от всички страни,
душевна тъмница
вратите разкри.
След тях се
откриват,
безброй стъпала,
гръбнака извиват
във мрак от
смола.
Гротескно
започна,
по - зле и от
зле,
а сякаш нарочно
я някой кладе.
Дни има каквито,
характер -
гранит,
превръщат във
пита,
в пес жалък,
пребит.
А слабият правят
да стане гранит,
усети кораво
сърце в гръб
превит.
От двата по
малко,
живея тез дни,
велико и жалко.
Тоз стих ме спаси
2004
Из "Ecce Homo Блус" - социална лирика 1999 - 2010
Силно, красиво и познато! "Велико и жалко",но спасително. Прекрасно! :-)))
ОтговорИзтриванеТежък момент беше наистина. И докато изписвах римите, мрачното чувство ме напусна...
ИзтриванеБлагодаря ти.