понедельник, 26 марта 2012 г.

Блус за миговете на изпитание


Дни има каквито
характер - гранит,

превръщат във пита,
в пес жалък, пребит.

Гротескно започват,
по - зле и от Зле,
а сякаш нарочно
ги някой кладе.

Зъл сбор от поврати,
абсурдни числа,
секунди рогати,
една след една,

а всяка по-бясна,
далече по - зла,
до мрачно е ясна,
и къса ума.

Резачка под кости.
Съдба без пола.
Дихания остри.
Желана смъртта.

Плесници, плесници
от всички страни,
душевна тъмница
изскърцва с врати.

И логика няма,
тревожният звън,
напомня за мама
от детският сън.

И времето плаче,
по кости кърви,
жестоко обаче
смразява черти.

Умът се сковава,
скован, вкаменен,
в миг сладка забрава
напуснал е тлен.

Но после се връща,
по-жарко гори,
и писка под къща
с пламтящи греди.

И моли за свършек,
а следващ плесник,
отново го връща
в жестокият миг.

И следват плесници
от всички страни,
душевна тъмница
вратите разкри.

След тях се откриват,
безброй стъпала,
гръбнака извиват
във мрак от смола.

Гротескно започна,
по - зле и от зле,
а сякаш нарочно
я някой кладе.

Дни има каквито,
характер - гранит,
превръщат във пита,
в пес жалък, пребит.

А слабият правят
да стане гранит,
усети кораво
сърце в гръб превит.

От двата по малко,
живея тез дни,
велико и жалко.
Тоз стих ме спаси

2004


Из "Ecce Homo Блус" - социална лирика 1999 - 2010

2 комментария:

  1. Силно, красиво и познато! "Велико и жалко",но спасително. Прекрасно! :-)))

    ОтветитьУдалить
    Ответы
    1. Тежък момент беше наистина. И докато изписвах римите, мрачното чувство ме напусна...

      Благодаря ти.

      Удалить

Follow by Email