Блус за миговете на изпитание


Дни има каквито
характер - гранит,

превръщат във пита,
в пес жалък, пребит.

Гротескно започват,
по - зле и от Зле,
а сякаш нарочно
ги някой кладе.

Зъл сбор от поврати,
абсурдни числа,
секунди рогати,
една след една,

а всяка по-бясна,
далече по - зла,
до мрачно е ясна,
и къса ума.

Резачка под кости.
Съдба без пола.
Дихания остри.
Желана смъртта.

Плесници, плесници
от всички страни,
душевна тъмница
изскърцва с врати.

И логика няма,
тревожният звън,
напомня за мама
от детският сън.

И времето плаче,
по кости кърви,
жестоко обаче
смразява черти.

Умът се сковава,
скован, вкаменен,
в миг сладка забрава
напуснал е тлен.

Но после се връща,
по-жарко гори,
и писка под къща
с пламтящи греди.

И моли за свършек,
а следващ плесник,
отново го връща
в жестокият миг.

И следват плесници
от всички страни,
душевна тъмница
вратите разкри.

След тях се откриват,
безброй стъпала,
гръбнака извиват
във мрак от смола.

Гротескно започна,
по - зле и от зле,
а сякаш нарочно
я някой кладе.

Дни има каквито,
характер - гранит,
превръщат във пита,
в пес жалък, пребит.

А слабият правят
да стане гранит,
усети кораво
сърце в гръб превит.

От двата по малко,
живея тез дни,
велико и жалко.
Тоз стих ме спаси

2004


Из "Ecce Homo Блус" - социална лирика 1999 - 2010

2 коментара:

  1. Силно, красиво и познато! "Велико и жалко",но спасително. Прекрасно! :-)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тежък момент беше наистина. И докато изписвах римите, мрачното чувство ме напусна...

      Благодаря ти.

      Изтриване

Непознатата на тазгодишния Ден на книгата

  Илиана Цировска ме представя. За оня момент, когато съпругата ти задава въпроси, чиито отговори знае по-добре и от теб, но трябва да й отг...