Допълнителен доход

Трябваше да се пази в тайна, защото се отнасяше за експеримент. Вероятно със стратегическо значение за държавата, а и световната икономика. Иначе всичко беше законно. Подписах се върху доста декларации към различни лица и институции в които заявявах собствено желание и че ми са разяснени подробно клаузите на договор върху който също сложих подписа си. 
Направени ми бяха обстойни медицински прегледи и психотестове. Проверка на данъчното и имотното ми състояние, съдебното минало, административното ми досие. Проведена беше беседа с мен относно потребителските ми навици, музикалните ми предпочитания, предпочитанията ми относно видовете изкуство и секса. Тестове на физическата ми дееспособност и уменията да се справям в непредвидени ситуации. 

Преди да се разтревожа ми обясниха, че повечето от нещата имат единствено формалистично значение за да бъде спазена докрай процедурата по изискванията на законността. 
Мисля си, че целият този цирк беше за да се усили желанието ми, за предлаганият допълнителен доход. В началото приех леко несериозно възможността да припечеля извън работно време и то по подобен начин. Твърде хубаво беше за да е истина, макар служителите на центъра които ме вербуваха звучаха убедително. Попитах ти на първо място защо не си намерят космонавт. Нямали нужда от космонавт. Даже не се усмихнаха, а беше нещо като шега. Казах им, че недоумявам, винаги съм си представял, че на подобни експерименти се подлагат първо изследователите или висши военни, летци изпитатели, хора които са подготвени да действат извън рамките на стандартните решения в ежедневието. 
Благодариха ми, че зададох въпроса. Трябвало им човек като мен. 
Че какъв? Аз съм съвсем обикновен, нискоквалифициран работник. 
Тъкмо такъв. Търсела се реакцията на средностатистическият гражданин. Избран съм бил измежду голям брой подходящи по случайни признаци.
С други думи трябва да благодаря на късмета си. Просто съм го имал. Май ударих джакпота. Заплащането не беше лошо, а прибавено към заплатата ми се получаваше един солиден месечен доход. Щях да получавам повече пари, без за тях да губя повече време, а и нещо не ми ли харесваше винаги имах правото да се откажа. 
Твърде, твърде хубаво беше за да е истина. 
Но се оказа истина. Срещу заплащане трябваше да сънувам реклами. Отказвах се от дара на Морфей за да дам пространство и ефирно време за излъчването им. 
В началото въпреки уверението на екипа от елитни лекари, че няма никаква опасност за здравето ми, се боях, че може да ми се отрази зле физически или психически. 
Приех риска заради заплащането. Заслужаваше си, а и без друго никога не съм сънувал, че летя или свиря на пияно. Плащаше ми се сънят. Печелих от изгубеното време Усетя ли най-малко здравословно изменение, независимо дали ми е излязла пъпка или заболял зъб, отказвам се. Така реших, но ако настъпиха изменения те бяха с положителен знак. Наблюдавах се внимателно и се уверявах, че е така. 
Качих четири килограма като едновременно с това стопих излишни мазнини. Заспивах по-бързо. Събуждах се по-бодър. 
„Дали Морфей не ни граби. Като данъчен, само че с живот…”-питах се такива неща и се гмурках в потока забързани хора. На работа бях по-енергичен. По-често се улавях, че се засмивам. По-рядко, но вече не така злобно се шегувах. Нямаше я тежестта в гърдите, киселините в стомаха, болката в лявата половина на тила. По-често се срещах с жени, по-малко с приятели които да пия. Вече не чувствах и онази болезнена зависимост от алкохола и забравих за пристъпите на раздразнителност. Преди до края на работното време се чувствах изтощен и смазан. Работя в завод за заострящи машини и шумът и нормата са нещо което се свиква, спират да правят впечатление, но вземат своето. Сега се уверих, че не вземат всичко.
Чувствах се достатъчно бодър и след приключването на работният ден. Вече не дремех и не мъкнех с пъшкане тежката си сянка. Не държах с усилие клепачите си в трамвая. Имало е случаи в които ми се е искало да ги хвана с пръсти за да държа очите си отворени. Дори май в просъница съм посягал да го сторя. От спирката до вкъщи ми е изглеждало като преход през пустинята, а нямаше и двеста метра.
Но всичко това остана в миналото. Сили имах много, вече. И желания за още други неща, освен да се наспя. Започнах да влизам даже и в библиотеката. Намалявах времето пред телевизора докато накрая изобщо спрях да го пускам. Почти същото се случи и с бирата. Преди на вечер пиех по седем, осем по-често повече. Мислех си, че се налага да ги огранича, но с тази мисъл пресушавах настоящата халба и си поръчвах следваща. Не спрях съвсем да пия, но навика изчезна. 
Сутрин започвах с лицеви опори. Мускулите ми се очертаха и нацепиха с жили. Жизненият ми тонус се подобри. Чувствах огромен потенциал в себе си.
На какво се дължеше? Възможни са много обяснения.
Страничен ефект от излъчването. Такъв какъвто медиците и техниците не подозираха. Нещо за което си мълчах от параноичен страх, да не би да доведе до отмяна на първоначалните условия на договора. 
Много е вероятно допълнителният ми доход да ме е избавил от тежки материални тревожи, с които толкова съм бил свикнал, че дори не съм забелязвал, но са ме подтискали, пречили са ми да живея истински и са ме довеждали до ръба на депресия. С отстраняването им съм заживял с по-голямо желание, то разбира се оказва влияние и върху здравето. 
Хрумва ми обаче и нещо друго. Което изписва по лицето ми иронична усмивка адресирана към самият мен. Още от самото начало взех решението, че ще се откажа, ако ми вреди. И за да не изгубя допълнителният доход без да съзнавам съм започнал да живея по-здравословно.
Отказах се да търся причината. Дори да я открия нямаше никаква полза. Чувствах се добре и това само за себе си е достатъчно. 
Рекламите не бяха толкова досадни като по телевизията. На сън приемах всичко като свое изживяване, а човек е най-малко склонен да забелязва досадата на собствените си изживявания. Може би изключение правят лудите и хората на изкуството, но аз не съм в нито една от тези категории, а средностатистически човек и за това ме избраха за участие в експеримента. Свикнах с дейността си. Даже ми е забавно да тегля кредити на сън, да купувам сладолед на непълнолетна или изискана дама. Да мия дълга коса с шампоан когато черепа ми отдавна е гол. Понякога даже си кискам като се събудя и малко са сутрините в които се кълна, че още веднъж, ако повторят тази или онази реклама се отказвам. Но после забравям. Благодаря на шанса си. Парите едва ми стигат, почти винаги преди края на месеца искам заем. Нямаше представа какво щеше да е без тях. А дори не си мърдам пръста, че ги получавам. Напротив, не трябва да си мръдна и пръста, а освен това знам винаги къде и как най-рационално да ги харча. Резервирам си винаги най-точният между джоба и желанието ми, хотел. Знам най-приятното заведение с екзотична кухня на която да заведа дама на вечеря. Купувам си най-евтините и качествени мебели и зареждам винаги бензин на промоционални цени с голям комплект подаръци. Знам кой е актуалният музикален албум, политик, сайт за неангажиращи връзки. Всяка промяна в модната линия на облекло и обзавеждане…
Спя и печеля. 
И така продължи седемнадесет години, а когато чух неприятната новина почувствах облекчение. 
Нямаше логика, доволен бях, но когато със съболезнователен глас ми казаха, че експеримента се прекратява, все едно поеха товар от раменете ми. Сега щяха да започнат проблемите ми, но се усмихвах. Как щях да я карам не знам, но все едно излизах в дълго очаквана отпуска. 
„Задължението май винаги тежи. Дори да ти плащат да спиш, пак натежава…”
Усмихвах се, пиех си бира и се чудех защо ми е толкова весело. Нямаше причина. До този момент едва връзвах двата края, а оттук нататък не знам. На всичкото отгоре тези месеци и във фирмата в която работя ни режат здраво заради нереализирана печалба. 
Да не мисля. Ще свикна. Май ще ми липсват рекламните сънища. 
А кой знае, може и да засънувам истински. 
Надявах се, но не се получи. Тъй и не сънувах да летя или да свиря на пияно. 
В края на месеца обаче се случи нещо необяснимо.
Парите за пръв път, без да чувствам, че се лишавам от нещо, ми стигнаха. 


Антиутопия и киберпънк