воскресенье, 29 июля 2012 г.

Желан

Да се прибереш след почивка в дома си и да завариш натрапник който най-нахално си е нахлузил чехлите ти, гледа телевизора все едно си е негов или да речем си мие зъбите с твоята четка е повече от неприятно. Но ако случайно подобен нахалник се озове на твое място в собственото ти тяло е далеч по неприятно. 
И трябваше да го преживея. Едва дойдох в съзнание и разбрах, че някой друг се разпорежда с ръцете ми, говори с устните ми идиотщини и на всичко отгоре харчи парите ми. Това, че беше сложил ръката ми на бедрото на моя колежка до която не смеех да припаря и така ми се усмихваше както не предполагах, че може не беше толкова лошо, но усещах един странен
дискомфорт, че не ми е мястото тук и им преча. Първата ми мисъл беше да кимна и да си тръгна, но осъзнах, че нямам представа накъде искам да тръгна и изобщо нямам представа какво ми се случва. Бърборих й, тоест бърбореше и някой който трябва да кажа, че нямаше нито изтънченият ми език ни обноските, напротив държеше се скандално, но не можех дори да се изчервя.
„Какво става тук!”-надборих съзнанието му.
„Хей, ще ти обясня. Ще ти обясня, не крещи така. Плашиш ме!”
-Аз ли те плаша!-изкрещях на глас и дамата подскочи. Изпусна чашата, виното обагри чорапогащника й. Усмихна се сладко. Приближи лице все едно да ме целуне. Зашлеви ме два пъти и си тръгна.
„Видя ли какво направи?”
„Какво правиш ти в мен.”
„Ами ти си медиум. Видях тялото ти отворено й…”
Медиум ли? Не знаех, че има изобщо, а че аз съм такъв ми се стори прекалено. 
Да. Бях изпаднал в безсъзнание. Нормално беше да се събудя в болницата със системи на ръцете, катетър другаде и трътлеста медицинска сестра със зло изражение да ми чете конско. Не да се разхождам из заведения и да пия вино, чакай да видя какво…Този идиот ще ме разори…
„Успокой се.”
Загубих съзнание при катастрофа. Не съм от тези които катастрофират. Кротък човек съм, даже прекалено кротък. Винаги съм бил кротък като се изключи момента, но сега имаше дух, вероятно зъл дух в моето тяло. Движих се пеша. От вътрешната страна на тротоара. Всъщност не катастрофирах аз. Едно момиче пресече неправилно и бе ударено, а от гледката изгубих съзнание. И този се е възползвал. 
„Изчезвай!”-озъбих се навътре към себе си. Как става това? Не мога точно да ви обясня, но го направих.-„Чуваш ли ме, това място е мое…”
„Моля те, не ме гони толкова бързо. Знаеш ли какво е да се скиташ без тяло…”
„Ти какво си?”
„Как какво? Грешник. Умрял грешник, но не съм лош човек. Даже е приятно с мен.”
„Оставам с обратното впечатление.”
„Имай търпение. Ще свикнеш с мен. Забавен съм.”
„И после какво? Ще дойде денят когато моето тяло ще умре и също като теб ще трябва да се скитам?”
„Не, аз ще те напусна и ти ще се изповядаш. Ще ти бъде опростено и душата ти няма да се скита бездомна. Хайде да сключим сделка?”
„Със зли сили сделки не сключвам. Ти сигурно ще поискаш душата ми?”
„Хайде стига! Не става толкова лесно. Много хорър-трилъри четеш. Не искам душата ти, а тялото при това за временен срок за ползване. Просто наем. Да речем за шест години. В това време ще направя подобрения на живота ти и обещавам ти ще живееш далеч по-комфортно.”
„Не ми трябваш!”
„Не бъди високомерен, моля те. И горд. Нали знаеш, че второто е смъртен грях, а първото, как да ти кажа, глупаво е…”
„Ти ли…”
„Да, не съм този който искаш да те поучава, но понякога мъртвите знаем доста повече за живота. Най-малко защото сме го имали веднъж. Както и да е, няма да се правя на етичен, защото не съм. Исках да ти кажа, че ти можеш да спечелиш. Много да спечелиш. Всъщност ти не си доволен от живота си, достатъчно разумен човек си и го съзнаваш. Затова се и примиряваш, живееш в едно мнимо спокойствие. Криеш се, пазиш се като чупливо яйце, но виждаш ли, че една злополука може да те настигне навсякъде….”
„И какво искаш да ми кажеш?”
„Че докато имаш този живот можеш да вземеш от него малко повече. Част от това което ти харесва. Не всичко, защото тогава няма да ти харесва…”
Явно с какво си имах работа. С демон – софист. Не можеше да се излезе на глава с него още повече когато става въпрос не за блъскане на глави, а за блъскане в една глава. 
Положението си имаш хубави страни. Настанявал съм се като младеж в квартири. Срещу ремонта ми приспадаха от наема. Стараех се ремонта да се хареса на хазяите. Положението много не се различаваше.
„Какво предлагаш?”-попитах го аз.
„Имаш голям потенциал в кариерата. Ако ми отстъпиш тялото си, гарантирам ти, за седем години ще си пълноправен съдружник.”
„Ти да не си луд. Аз и така не мога да заспя, макар да не нося отговорност за нечистите сделки…”
„Добре. Можеш да започнеш самостоятелно. Разумен си и способен. Не достатъчно предприемчив, но преди всичко си плах. Аз не и…”
„Хайде пък и ти. Добре ми си е на местото. Набий си го…в главата ми. 
„А може…”
„Да.”-рекох преди да съм чул предложението му. Не можех да понеса да чуя тези думи от друга уста освен от своята, в момент когато съм пил хубаво вино и съм на нотка самосъжаление-„Ти вече знаеш достатъчно за мен. Не съм достатъчно желан мъж. Почти не съм имал…Имах една приятелка, но тя…”
„Разбирам те. Самотен си.”
„Не само това.”-креснах в себе си-„Искам възмездие, че съм бил пренебрегван. Искам да съм един много, много, много желан мъж. Да разбивам сърца, да се присънвам, да карам момичета и жени да си представят мен когато са с партньора си или докато са сами и…мечтаят. Да. Това искам…”
„Хей, недей така…Мога да го изпълня, но…”
„Не ме плаши с това което ще преживее душата ми след смъртта. Виждам, че пак е възможно да си намира временна утеха.”
„Мога, мога да изпълня желанието. Даже ще е удоволствие за мен, но не желаеш ли нещо друго?”
„Да. Искам да съм ясен. Не искам жените да ме желаят заради парите ми или заради щедростта ми. И като споменах парите. Да не ги изпукаш всички за пластични хирурзи…Не искам да съм желан, но беден. Можеш да ходиш на фитнес, но никакви пластични операции.”
„Дадено. И без това не беше ми и минало през ума. Не съм съгласен с мнението, че за жените е много важно колко е красив мъжа. Ще направя това което желаеш. Ти ще бъдеш най-желаният мъж който познаваш. Моите условия. Предоставяш ми тялото си за мое лично ползване в период за седем години.”
„Нека да са шест.”
„Хей, не е честно. А и не е естетично. Виж, аз съм от отвъдното. Ти говориш с непозната сила. Цифрата шест е много прозаична, виж седем…”
„Пет…”-за разлика от него бях изключителен търговец. Усещах силната си позиция. Той не само беше в ръцете ми, а в тялото. Нямаше позиция да се пазари. Щях да смъкна още, но не исках да го комплексирам и това да го направи неспособен да изпълни мисията си. 
„Хайде още едно, за сключването на договора. Чин-чин”
Наложи се да пия две чаши. Една за мен, една за него. После още две, а на сутринта и без друго желаех да не се намирам в това тяло. 
Къде отидох не ме карайте да ви разказвам, но не съобразих, че шестте години за които беше заел тялото ми бяха шест години в материалният свят, а за мен означаваха много нули след шестицата, на десета степен векове. Единствената ми утеха беше, че в краткият остатък живот ще бъда един много-много желан мъж.
И непознатият изпълни своята част от сделката.
Направи ме много желан. 
Оженил ме беше за най-злият дракон. Не можех да направя и крачка, без да дръпне вратовръзката ми и да ме настани до себе си. Всички знаеха за злият й нрав и не можеха да си обяснят как мъж който е имал през последните години толкова жени около себе си е избрал точно нея. Завиждаха й и приятелки, и колежки, и съседки и всички които бяха чули разказа за невероятната двойка. А те навярно не бяха никак малко.
Сам бях чувал как въздишат или пък се възмущават:
-Но как е възможно! Толкова добър и мил мъж да е женен за подобен крокодил!
-Все така става скъпа. Все така…Мъжете не ценят добротата ни…Затова и ние трябва да сме такива зли като онази.
Добре ме беше насадил, но все пак ми беше оставил обяснението което ми дължеше. Намерих бележката скрита в тайното ми място в паркета което си имах от детство. Само за него моят деспот не знаеше. Но щеше да научи и побързах да унищожа бележката преди да я прочела, защото в противен случай ме грозеше бавна и мъчителна смърт:
„Предупредих те, приятелю. Имах нещо против желанието ти, но твое си беше. Ти искаше да те направя изключително желан и така сторих. Доста жени опознах докато намеря най-проклетата. Ако бях те оставил с някоя от тях, доброто и сърце нямаше да те опази от останалите. Всяка щеше да те има и много скоро ти нямаше да си толкова много желан. Сега оставаш като приятен спомен за незабравима нощ или като неизживяна мечта. И между другото: повечето те обичаха. Както искаше: ти разби сърцата им!
P. S. А да, без малко щях да забравя. Ако ти минава през ума да припадаш за да приютиш друга скитаща душа с надежда да промениш нещата, откажи се. Усилих инстинкта ти за самосъхранение. Защото знам, че си ми много ядосан и не искам да се срещаме скоро в отвъдното. ” 

2 комментария:

  1. Вярно, човек е устроен така - да иска най-недостъпното.
    От друга страна да си желан, но да не можеш да консумираш, е гъдел само за егото.
    Аз лично бих предпочел консумацията.
    Xора всякакви, мнения всякакви.

    ОтветитьУдалить

Follow by Email