суббота, 23 июня 2012 г.

Фалшификаторът



Трябваше да бягаме.
Да й обяснявам на дълго и широко беше немислимо.
И не съм свикнал да говоря истината. Истината ме заблуждава, връзва езика ми, преиначава света ми. Истината е най-голямата фалшификация.
Моята мила живееше в илюзии. Мислеше ме обикновен човек. Но симпатичен, с наивни очи към света и невероятен късмет в живота. Такъв исках да ме приема, такъв играех.
Нямаше време да й обяснявам сега.
Трябваше да бягаме.
Възможно по-далеч да бягаме.

пятница, 22 июня 2012 г.

Дървото на Ева


„И рече лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?”

Лука /13: 7/

Криех се от закона в затънтени села почти година. Не се задържах дълго. Не можех да си позволя да си създам живот, не исках да си създам нов живот. Приемах настоящето като цел. Намирах следващото и следващото си убежище. Все имаше някой който не е виждал от години син или внук и аз запълвах празнотата. Работа имаше, храна и подслон също. От останалото исках да се избавя. Знаех, че гоненицата няма да продължи вечно. Положението ми беше много сериозно, но го приемах на игра. Интересно ми беше колко време ще мине докато ми щракнат белезниците. И така:

четверг, 21 июня 2012 г.

Плужекът (e-трол)




Плужекът лек като зараза
се носеше из въздуха...
А тежеше сто и тридесет килограма.


Размножаваше се със спори...

Който не можеше да го понесе умираше...
Който можеше се превръщаше в плужек, полуплужек, четвъртин и осмин
усмихнат плужек...

За ценностите и жертвите





Пак си мисля за ценностите. Какво се движи по улиците, мръвки ли? Мръвки, опаковани в дрехи, a улиците даже не са точно улици, а поточна линия, конвейер, който носи тези мръвки към поредната манипулация и разфасофка. Една жена окъснява в малък южнобългарски град, живее в друг, още по-малък, намиращ се на около тридесет километра. Имала си е причини да тръгне, въпреки спущащата се нощ, с количката и детето си на година и шест месеца в нея. На един разклон решава да пресече и това е краят й. Детето е оцеляло по чудо, намерено е в канавката.

Афоризми за любов


            
Има и по-красиви неща от спящото лице на любимо същество, но не знам кои са те.

Всяка жена обича да е идеализирана, но всеки идеал е твърде тесен за истинската й природа.

В една тъмна уличка

                                          Колаж: BG Север

Безсилна бях и толкова исках всичко да свърши…
Толкова се боях и исках да свърши…
Да се събудя.
Това не може да е истина.
Не може да е…
Разминахме се.

среда, 20 июня 2012 г.

Диво пиле


Стори ми се, че чух речно ромолене, но наблизо нямаше река. Познавах местността. Много добре я познавах. Гласът се измени, заприлича на смях. Подигравателен, но възбуждащ смях. Като на младо момиче. Природно интелигентно, но само природно. Селско първично момиче. Познаващо простите неща, най-истинските. Съзнание с малък свят. Малък и кокетен свят. Полудиво съзнание. Ясно и конкретно. Непознаващо усложненията. Неспособно да ги предизвика. Лишено от понятия, пълно със страсти. Арогантно, дръзко и самобитно.

вторник, 19 июня 2012 г.

Номинации от конкурса "Любовта в края на кабела", категория "Проза"


Днес, 18.06.2012 г, жури в състав:
Илияна Делева - председател
Стефан Кръстев
Лариса Ангелова
определиха следните номинации в раздел Проза в конкурса "Любовта на края на кабела".

Идеалната за мен - Калоян Захариев
Предавател.ком - Васка Грудева
Капан за самотници  - Ирена Радева
Някои опасни неща - Петя Генчева
Жажда - Мариана Дамянова
Илонкината любов -  Ели Георгиева
Жената от Николаево  - Светлозар Стоянов

Материалът е от форум Буквите.


Връзка

                                                    Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

-Наистина ли толкова ме искаш…Престани…Спри дотук…Спри…Наистина ли толкова ме искаш?
-Да….
-Спри, спри за малко…опомни се…спри…Пусни ме…Не ме докосвай…Сега чуй ме…
Ти не знаеш…Не е толкова просто…Върви си…Не е толкова просто…Не прави такива физиономии…Добре, изслушай ме…Не е толкова просто…Няма да е същото после…Няма да съм същата…Няма да си същият…Ще те завържа с косите?
-Какво?
-Не го правя аз. Тялото ми го прави. Някаква защитна реакция или магия. Любим ли се, ще те завържа с косите си и ти няма да можеш да се отдалечиш. Помисли. Искаш ли ме наистина?

понедельник, 18 июня 2012 г.

Колонката в Буквите: За библиотеките на бъдещето

Нека да започна така: това ще е библиотеката - такава, каквато мечтая да е, а не такава, каквато най-вероятно ще е. Ще опиша само детския й отдел, защото става въпрос за бъдеще, а съзнателно или не, сред първите ни мисли винаги има такива, които свързват бъдещето с децата. Интериорът ще е различен за всяко дете. Строго индивидуален, подхождащ на емоционалността му. Триизмерната картина, в която ще се намира детето, ще се настройва за наносекунди от мозъчните му импулси, от емоционалните вълни и ще отговаря на търсенията и усещанията му. Едно ще се озове в градина с фонтани и беседка, в която ще седне, за да разлисти своята книга. Със зелени живи огради и готическа статуя, а в ляво ще се откроява тежката сграда на фамилен замък. Под краката на друго ще скърцат дъските на морска палуба, преди да влезе в тясната каюта, да отвори старинния си куфар, в който, заедно с магическите предмети, са закътани и книгите, които трябва да прочете, за да стигне до края на пътешествието си. Голяма част от децата ще влизат в типични за различните епохи библиотечни сгради. Мисля, че на тях ще им е най-интересно и ако им бях връстник, щях да бъда точно едно от тях. Холосите на авторите на четивата им ще се разхождат, досущ като на Панаир на книга ще предлагат четивата си. Ще се сприятеляват със своя читател, ще му признават разни неща, които не са писали в книгата си, но пряко или не, засягат съдържанието й. Ще я има, разбира се, Астрид Линдгрен. Ерих Кестнер ще се завърта набързо, защото ще има работа и в отдела за възрастни. Роулинг ще говори за магии. Михаел Енде може и да каже какво ще е началото след края на „Приказка без край"...


Целият материал

...ако го има



-Мамо, не искам да е тъмно…Той ще дойде…
-Само тази вечер ще е така, миличко. Само тази вечер и ти обещавам, че никой няма да дойде.
-Той се плаши от светлината.
-Ти и без друго спиш на тъмно. Ще си вземем свещи.-излъга я. Знаеше, че имат пари за хляб и маргарин. За нищо повече. Дори за свещи. Сол щеше да поиска от комшиите, но свещи едва ли имаха, а и ако поискаше щеше да се наложи да разказва всичко. Не умееше да лъже, а никак не й се искаше да презират нея и да съжаляват дъщеря й. Щяха да се оправят. Болеше я само, че трябва да

воскресенье, 17 июня 2012 г.

Гара

Препъна се, килна стоте си килограма, костите й изпукаха. Наддаде крясък. Дреболии се изсипаха от торбата на рамото й. Един домат се изтърколи под обувката на засукана дама, а няколко заподскача по ескалатора. Забързан мъж се блъсна в гърба й и щеше да се изтърколи след доматите си, ако не я улових за рамото. Едва не повлече и мен.
-Благодаря ти…-рече през сълзи.-Много съм объркана. Много…
Беше над седемдесетгодишна. По всичко личеше, че не е излизала често от село. Всеки момент щеше да се разплаче.

Follow by Email