сряда, 21 март 2012 г.

Правосъдие (еротична трилър - драма в мерена реч)


Правосъдие

1.

Те бяха в една катакомба:
дванадесет страстни жени,
всяка атомна бомба,
която безумец взриви.


Дванадесет кървави стола.
Кръстосани дълги крака.
Във тоги съдийски на голо,
бесни ранени тела.

Кръг сред премигващи свещи,
в средата му - той окован,
опит от ухания тежки,
цял във пера и катран.

Със устни, от страх посинели,
съшити със здрави конци,
оскубани и оредели,
покрити в съсирек коси.

По голата плът като змий
тънки следи от камшик,
от свойте красиви съдий
желаеше сетният миг.

Стиснали здраво бедрата,
стегнали строго коси,
тихо шептяха в сумрака
дванадесет страстни жени:

2.

-Бях гроздови зърна и нежност,
със устни разрушавах и градях,
крила небесни и самата земност....
Богиня и робиня бях.

Раздираше ме с погледа наивен,
целуваше безкрайно дълго моите гърди,
но стана агресивен,
с юмруци ме обезобрази....

3.

-Беше нощта, тъй самотна,
нямах дори и сълзи,
исках да свърша с живота,
от нейде се той появи.

Лъга ме десет години,
десет години ме би,
десет години обиди
и страстни, горчиви игри....

4.

Беше тъй нежен учител,
топъл, сякаш баща,
чувствах го ангел-хранител,
а той умърси ми плътта.

Текила с милувка е топла,
нежно ме той омаи,
опомних се влажна и гола,
цялата в слюнка, сълзи....

5.

В офиса нова и плаха,
учи ме много неща,
веднъж ми надигна полата,
загали ме дръзка ръка.

Засмях се, по него си падах,
харесах дори грубостта.
Знаеше, не предполагах,
че съм негова родна сестра....

6.

-Бях бременна и чакахме детето,
остави ме на магистралата сама,
със сняг покрито бе полето,
а аз далече от дома.

Съзнание изгубих после белотата,
превърна се от сняг във дрехи на хирург,
и снежно шепнеше съдбата,
че плод не ще дочакам друг....

7.

-Държеше ми нежно ръката,
вечеря, Вивалди, Шато Лафит,
любехме се във колата,
бе вълшебен този миг.

Всички тайни ми изкопчи
и постигна свойта цел,
докато аз търсих обич,
службата ми бе отнел....

8.

-Отадавах му се, знаех, че е женен,
но превръщаше ме в кукла на конци,
дявол мръсен и перверзен,
съвсем живота ми разби.

Бях му вярна като пале,
и по неговите правила,
каквото искаше направих,
дори любов с жена....

9.

-Да избягаме далеч се готвех
продадох дом, покъщнина, кола,
а когато се опомних,
разбрах за другата жена.

Той е толкова чаровен,
готова съм дори да му простя,
но все пак е отговорен
и към другата жена....

10.

-Отритната, забравена и наранена,
самотница в далечен град,
за зряла мислех се, а бях зелена,
тъй както пролетният парк

във който срещата ни сладка,
завърши във един мотел,
надеждата ми беше кратка,
той приятел си довел.

11.

-Видение в утро мъгливо,
усмивка прекрасна, лъчи,
лице по момчешки красиво,
безбройни любовни стрели.

Той ме обсеби и всичко превърши,
забравих дори и дома,
като крехко стебло ме прекърши,
после ме хвърли в калта....

12.

Беше парти край далечна вила,
със приятелите свои се напи,
сигурно и аз съм се напила,
бих си тръгнала със другите жени.

Бяха невъзможно груби,
с яки потни рамене,
вълци нерези, медузи,
все още бях почти дете....

13.

-Затворено чувствено лято
във стара бутилка със тежък печат,
с любовен роман във ръката,
живеех във приказен свят.

Почувствах го в своята стая,
възбуден от младост пиян,
мислех, че туй любовта е,
а той ме направи за срам....

14.

-Виновен! Виновен! Виновен!
-дванадесет страстни жени,
в ръката си крехка поели закона,
с допрени в злодея гърди.

Кинжали в ръцете им крехки.
Шепот, напомнящ змия.
Скъсали строгите дрехи.
Последна любовна игра.

След страстна целувка кинжала забиват
дванадесет страстни жени,
болка горчива с кръвта му умиват
и вече са с чисти души.

Дванадесет звяра ги люто раниха,
беше и този мъж като тях,
просто случайно него откриха,
той да изкупи мъжкия грях.



Любовна и еротична лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email