Стана ми ясно, че съм ревнувал, едва когато разбрах, че художника е жена, при това възрастна жена. Изведнъж ми олекна и се почувствах глупаво, че цяла седмица ме е яло и горяло отвътре.
Иначе веднага се съгласих.
Засмях се, вдигнах рамене, учудих се кому е нужно, а моята богиня се усмихва по непознат начин. Смутена изглежда, че не може да ми отговори. Намира някакви общи обяснения. Навежда глава, казва, че била глупава. Недоумявам какво има предвид. Ами, искала, подаръка за мен да е изненада, но нямало как, не можела да не ме попита, не можела и развалила изненадата.
Прегръщам я, говоря й мили глупости.
Искрени са, детински, но искрени.
Ако нечия гола красота заслужава да бъде рисувана, това е нейната.
И снимана.
В камък дълбана, от глина извайвана.
По рамене и гърбове татуирана.
В стихове възпявана...и знам ли да не би да е вдъхновявала вече. Знае ли и тя, не можем да забраним фантазиите.
Всяка дреха неприлично й стои, сякаш я разголва.
Най-облечена изглежда на плажа, на нудисткия.
Най-малко погледи я грабят, усещам ги, свикнах с тях.
Пета година сме заедно. Родена е с това тяло, не го постига. Диетата й е стрес и тичане, насам – натам, по нейни си задачи. На режима й трудно се издържа, защото режим няма. И пак прилича на цвете в съвършените според тенденцията мерки за красота и хармония. Сборът от съвремени мъжки фантазии към който момичета и жени се стремят, който е индустрия, нова религия или по-скоро ултрамодерен вариант на езически тайнства. Всичко е естествено, а сякаш скалпел е играл по нея. Сама прилича на произведение на изкуството, но е тленна.
Моя е!
Как свенливо само ми предложи.
Възбуди ме поведението й. Заприлича ми на седемнадесетгодишна, а вече наближаваме тридесет.
Четири или пет минути говори объркано за други неща, личи си, че й е трудно да изплюе камъчето. Млъква, дъха й е спрял, гледа ме изпитателно.
Такова поведението й в такива моменти е далеч по-секси от фигурата й. Грабвам я в прегръдките си, моя съпруга е, а се чувствам като прелъстител.
Струва ми се, че е полупозната жена с която тепърва ще станем любовници.
Настоявам да каже, а тя повтаря: "не мога".
Събличам я.
Дръпва се и ми казва, искала да ми направи подарък за рожденият ми ден, но не знаела как ще го приема, защото се налагало да позира гола.
Гледам я, скулптура от плът и кръв.
Скулптура на античен майстор. Че какво по-естествено!
Изричам го даже на глас.
Прегърнахме се, но не да се любим, разплака се.
Не разбрах защо, питам я, по-силно се разридава.
В следващите часове е мълчалива.
Дали не е обидена, че не проявих ревност.
Ако трябва ще бъда ревнив!
Изглежда греша, но не мога и да я накарам да говори.
Завърже ли език, никой не е в състояние да го развърже.
Дали наистина не е някаква горска полубогиня?
Сеансите й връщат настроението и съм започнал наистина да ревнувам, но точно когато съм бил на ръба ми казва, че я рисува жена на седемдесет и девет години.
Цял ден после се хиля, пита ме защо се държа като дете, но мой ред е да замълча като небе за пророка си.
Настроението ми я заразява.
Наближава рожденият ден и горя от нетърпение.
Кой знае бабето, дали няма да я нарисува като кубче или като ябълка, странни са художниците.
Защо не предложих на милата си нещо по-модерно?
Да се снима.
Хубавото й тяло заслужава.
Мисля си да й го кажа.
И ще й го кажа, ако картината не се е получила или не е това което ми се иска.
Почти й го казвам, но стискам зъби.
Наричам я картина, а тя ми се смее, но още повече на картина ми заприличва.
Картина на гола богиня под душа, с престилка на голо, когато мекици в тигана обръща, когато съблича се вечер и сутрин облича. Различна на различната светлина.
Живея в изложба, живял съм в изложба, сега го разбирам. Изкуство ми даде живота на гратис.
И с още по-голям трепет чакам рожденият си ден.
И той настъпи.
Картината е почти в естествен размер.
Покрита е с бял плат, а когато дърпа плата ми се струва като падаща дреха.
Засмивам се късо.
После не мога да кажа нищо.
По-хубаво се е получило и отколкото съм очаквал.
Топъл гъдел съм цял, мислите ми чезнат, друг съм.
Объркан съм, странно!
Възбуден над небеса, но и смутен.
И не разбирам.
Изобразената изглежда по-гола.
По-гола отколкото съм виждал съпругата си.
Много, много по-гола.
Какво е съблякла от нея, треса се от желание.
Иска ми се да вляза в картината, но това е масло.
Истинската плът до мен ухае.
Толкова силно никога не съм я желал.
Каква е тази магия?
Бавно разума ми връща способността си да прецени.
Истинската е по-хубава от изобразената!
Доста по-хубава!
Изобразената е тя. Нейният характер и излъчване, нейните бенки, нейните гърди и фигура като цяло. Но има повече бръчки и някой друг излишен килограм.
Съблякла е от нея време.
Направила я е по-възрастна поне с десет години. Не толкова красива. Открила далеч повече. До тази вечер, толкова силно не бях я пожелавал.
И се любехме като за първи път.
