Ездачът на вечността


Ездачът на вечността

Имаше вълчи черти
и лисича усмивка,
човешки уморени очи,
навярно магарешки вени,
и бе пил бира,
и влачеше единият крак в прахта...

и бе облечен като прошляк,
и бе прегърбен като костенурка
и имаше само
своето седло,

ездачът на Луната.



Експериментална лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Творческа ретроспекция 1992 - 2026

  Тридесет и шесто заглавие от 90-те години на миналия век, досега Ранен период & Съавторство (90-те години) • Проекти с Йордан Матеев (...