Ездачът на вечността


Ездачът на вечността

Имаше вълчи черти
и лисича усмивка,
човешки уморени очи,
навярно магарешки вени,
и бе пил бира,
и влачеше единият крак в прахта...

и бе облечен като прошляк,
и бе прегърбен като костенурка
и имаше само
своето седло,

ездачът на Луната.



Експериментална лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Похитители на херувими" (откъс), втори разказ от "Сътворена от сърце"

 Стаята изведнъж и се стори малка; изолирана каквато винаги е била, но като каквато никога не бе я възприемала. Тогава Слий се появи. Стъп...