Ездачът на вечността


Ездачът на вечността

Имаше вълчи черти
и лисича усмивка,
човешки уморени очи,
навярно магарешки вени,
и бе пил бира,
и влачеше единият крак в прахта...

и бе облечен като прошляк,
и бе прегърбен като костенурка
и имаше само
своето седло,

ездачът на Луната.



Експериментална лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поглъщане

  Гледах снимката й. Отначало ме болеше. После свикнах. После исках повече от нея. Вече не я мразих. Защо ли изобщо ми трябваше? Знаела е, ч...