Благодаря на Бога!

 В края на тази година, искам да благодаря на Бог, за всичко, което направи лично за мен;

 по всяка логика трябваше да съм мъртъв още 1997-98 година.

 Не спирах да пия, въпреки Есперал-а, инжектиран в гърба ми се натрясках яко на премиерата на "Критика на чистите чувства" с ясното съзнание, че играя на нещо далеч по-драстично от Руска рулетка.

 Цяла бутилка водка. Все пак намерили са ме колабирал на ЖП гарата.

 Лекарите бяха вдигнали от мен ръце, с някои вече бях приятел, говориха ми като на смъртник, за когото повече нищо не могат да сторят. Психолозите от Центъра за зависимости - също.

Бях алкохолик в последен стадии. 

Но имало е нещо, за което да живея.

И достатъчен е даже фактът, че ме има. Като надежда за всички със зависимости, като надежда за семействата им и за обичащите ги.

В края на 2004 без никакво лечение спрях да пия. Само след един приятелски разговор с един полицейски офицер. Не писах "приятелски", а наистина приятелски. 

Простичък, ясен, невинен разговор. 

Такива съм водил стотици или хиляди. Свещички в храма "Св. Атанас" в Асеновград и една искрена молитва, каквито също съм казвал стотици или хиляди пъти...сюжетно неубедително, рязко, така както не бива да се описва в книги, без психологическо обяснение - спрях да пия. 

Оживях. 

Това обаче не беше края.

Това беше началото.

Смених десетки ъндърграунд професии: ъндърграунд като тежки, физически, неособено квалифицирани, а не ъндърграунд като криминални. Смених и доста жилища, понеже нямах и жилище. 

Изпълваше ме дива сила, обръщаше се в екзалтация и пишех, пишех, пишех...

Животът ми тръгна на хубаво, но ето как съм изглеждал.

В долният ъгъл се вижда кога е направена снимката. 

Тоест: отдавна си нямам проблеми с алкохола, на 42 години съм и при ръст 178 см. тежа само 50 кг. 

Не са само цигарите. Нито, че явно още тогава е трябвало да ми поставят стентове, но кой да обръща внимание. Има и още нещо. По това време бях приятел с Ангелина Пискова. Тя сигурно има и други приятели (едва ли са много, не, не са), на които определено не действа така. 

Но явно съм от този тип хора, които ни могат да употребяват алкохол, нито пък да търпят токсични приятелства. 

Ето ме как изглеждам днес на 56 години:

Снимката почти не е обработвана, има една лека сянка под лакътя ми, за да не се вижда нещо в помещението, но по-актуална няма накъде. 

Сравнете 42 години с 56 години, при живота, който описах.

Премълчах други факти, които се знаят, които могат да бъдат надежда на много сърдечно болни и изтъквам обикновено за това, а мерзавците от жива омраза към мен, себично и безсмислено отнемат от тези хора, повтаряйки безумни клевети по мой адрес. 

Но независимо от всичко, снимките показват ясно поне разликата във физическото ми развитие.

Има Бог, на Когото благодаря; благодарение, на Който съм жив.

Благодаря Господи и за тази прекрасна година!