Сетива по избор

-Сетивното е определящо за същността, а то може да се сподели. Една малка операция и попадаш в световната мрежа от усещания. От този момент си част от нея, можеш да си избереш на виждаш златистата пяна на океана, край брега на собственият си остров, с очите на холивудска звезда или да погледнеш над планетата през тъмните очила на покорител на
Еверест, да летиш с екстремална скорост с болид, да пипаш със собствените си пръсти козята гърда на десетгодишната си съпруга сред африканската джунгле, без да знаете, че дърветата някъде свършват и има и други хора, два пъти по-големи от вас и с бяла кожа…-взе си дъх с разрошената бяла брада и необузданите страстни пламъчета в очите, приличаше точно на комиксовият зъл гении, усмихна се и продължи-Имало е особняци, желаели са да се включат в сетивата на осъдени на смърт, да изпитат целият страх, болка и отчаяние. Имало е и такива които са надниквали през погледите на психично болни, но това е опасно. Понякога не можем да върнем опасната сетивност. Най-много са поръчките за детска сетивност, но повечето са разочаровани, подведени от поетична илюзия и най-обикновена сантименталност, сетивата се обогатяват с опита, разбира се едно дете не може да различи вкусовете на вината, да долови сексуалните сигнали на другият пол в близост до теб, да харесва пикантните храни така както възрастният, а е и твърде младо за да знае какво е облекчението от временно облекчена болка от хронично заболяване. Казах ти за особняците, имало е такива които са пожелавали да изпитат точно такава болка. Малко кощунствено, но наистина изкусително. Кощунствено е защото за страдащият единствената награда е, че познава страданието си, то е неговата най-интимна несподелима тайна, отнело му е цял свят, но му е дало странното пречупване на света, през себе си. Да се получи всичко без да ти е дадено е някак некрасиво. Според мен. Разбира се в началото ми се струваше некрасиво и това да се докосваш чрез ръцете на мъжа до тялото на любимата, чрез неговите устни да я целуваш като със свои, а тя да ти се отдава така както на него. Перверзно ми изглеждаше, но като се оказа, че това е една от най-хуманните страни на разработката ни. От този момент престават различията, сексуалната неудовлетвореност която води до тежка психическа проблематичност, социалните различия престават да бъдат бариера за срещи, променят се основни ценности в човечеството изобщо. Елена престава да съществува като мотив за война. Изнасилванията, порнографията, проституцията отмират. Всеки може да надникне през сетивата на всеки останал от мрежата без да е осквернил тяло или душа, без да се налага да извади лявото око което го изкушава да пожелае жената на ближният, защото не с него я желае, а с това което тя желае да е желана…Ох, прощавайте, колега, разбрах, че и вие сте медик, но това с което се занимавам ме прави освен учен и поет, всичко се променя из основи. Не мога дори да предвидя промяната, та моето съзнание е изградено на старите представи, на мирогледа когато мирогледите не е можело така пълно да бъдат споделени и прелели се един в друг. Патосът ми е обясним и това, че не ви занимавам с технически подробности, също. Макар да сте медик, ще са ми нужни дълги години. Ясно днес е и на малко дете, че използваме твърде малко проценти от съзнанието си. Те изпълняват всичко онова което ни налага ежедневието. Дървосекачът, миньорът, работникът по нефтените платформи продължават да са си същите каквито са били и преди да се включат в мрежата, но всичко което изживяват представлява за тях точно толкова колкото полузабравения ви тази сутрин сън. Какво сънувахте, можете ли да си припомните…
Сънувах, че махаме на стоп с непознато момиче. После умираме. Имаше неясни и интересни символи съня ми. От години не сънувам. Сънищата се отдръпнаха откакто започнах да ги изследвам.
Казах му истината, че си спомням зле.
-Точно така включеният в мрежата си спомня живота който е отсъден на тялото му да води. Клошарят спи под моста, скреж капе по челото му и червей се опитва да се навре в носа му, но в същото време той пие кафе с важни персони в президентският самолет или гледа на собствената си стена окачено платно на Дали, купено на търга преди седмица.
-Но това ще унищожи човека!-не издържах и му казах-Човешката личност е притежания, сбор от притежания, удовлетворени потребности, неудовлетворени потребности които са основният стимул за правенето на нещо от живеенето.
-Да, да правиш нещо от живеенето е изкуството което всеки ден забравяме, че упражняваме. Да, така е. Затова и все още дейността ни е под забрана и се развива конспиративно. Смятам, че всяко опасение е различно. Ние сме просто на различни места и при различни условия, но човешките желания са едни и същи. Те ще си останат, ще си останат, дори да можем да постигаме лесно всичко което е постигнал който и да е друг човек. Преставате ли си да рисувате с ръката на непризнат все още днешен Ван Гог…Отказвате ли се докторе, да бъдете мой пациент?
Точно така смятах. Още ако го слушах беше възможно и да си сменим местата. Засега обаче мой пациент беше той, въпреки, че не го съзнаваше. Мой пациент в остро отделение на психиатрията на която главен лекар.
Пак си спомних за сънят. Прегърнати сме с непознато момиче на магистралата, срещу лицата ни вали ситен дъжд, здрачава се, а колите изсвистяват покрай нас.
Разтърсих глава.
-Докторе, в мрежата е толкова реалистично колкото всичко това което се случва сега с вас. Може да не сте този за който се мислите…
Тръшнах вратата. Наредих да му увеличат дозата лепонекс.
Свечеряваше се, а още си спомнях сънят. Стисках с лявата си ръка дясната, за да се уверя, че е истинска…
Жена ми позвъни. Казах й, че няма да се бавя. Направих корекции в медикаментите на още няколко пациенти. Облякох коженото яке, с него и с дългата коса не приличам на психо терапевт, а на рокер. Печеля симпатии. Навън валеше онзи ситен дъжд който ме върна в съня.
Качих се в новият Фолцваген, в сумрака изглеждаше черен, а беше тъмносин. След три години щеше да е изплатен, но най-вероятно, щях да го сменя веднага след това. Карах бързо. По магистралата ми се стори, че ги забелязвам. Двама прегърнати, много млади. Махаха на стоп. Намалих когато твърде се бях отдалечил, а после пак натиснах газта. Беше се здрачило, може да ми се е сторило. Жена ми пак позвъни. Казах й, че вече съм на път. Спрях покрай един магазин за алкохол. Този път купих черен етикет. Наблизо продаваха дискове. Избрах два сборни диска, класика и рокбалади. Привлякоха ме от една витрина красиви свещи. Дребните малки неща. Колко щастлив съм, че съм аз. Пак звънеше, но този път не вдигнах телефона. След минути щях да съм при нея. Вече сме от петнадесет години женени, но все още някои вечери ме чака с нетърпение, усещам от разстояние желанието й. Няма рационално обяснение, но ми е омръзнало да си обяснявам всичко и много неща оставям просто да ги има. Знаеше, че идвам. Позвъняванията й са само за закачка. Мургави хлапета се опита да ми измият стъклата на кръстовището, но им се озъбих и си плюха на петите. Детинската ми проява ме освежи. Бях си загубил ключа. Позвъних на вратата. Чувах стъпките й по стълбището.
Не знам защо този изгубен ключ отново ми върна спомена за сънят от предишната нощ.
“….в мрежата е толкова реалистично колкото всичко това което се случва с вас…Може да не сте този за който се мислите…”
Вечерта беше такава каквато очаквах, като много други прекрасни и които забравях между останалите, накрая придоби неочакван обрат. Разбрах, че ще имаме и второ дете. Не го очаквах. Наистина не го очаквах макар колегите да твърдяха, че няма причини да нямаме. Тя спеше, а аз допих уискито сам. Утре щях да закъснея, но не го правя често. Пратих съобщения. Намерих в хладилника още останало от предишни вечери.
“Ако продължавам така май сам трябва да си припиша лечение с антиколни средства.”
Допих остатъка. Не сменях диска и изобщо не ми правеше впечатление какво слушам. Направих си кафе. Вече се зазоряваше.
Боях се да заспя, за да не се събудя на магистралата. Прегърнал уплашено момиче което не мога да утеша, защото и аз бях уплашен.
-Това е лудост! - засмях се, а думите продължаваха да кънтят в главата ми:
“Може да не сте този за който се мислите.”