Уволниха един учител. За това, че е посегнал на ученик. Звучи редно, ако се премълчи другата страна на историята. Че ученикът е криминално проявен, че е хвърлял предмети от прозореца на улицата и е подлагал живота на случайни минувачи на риск. И още много други малки подробности, които няма да ми стигне мястото да изброявам, а и има ли смисъл? Повече от ясно ми е каква е била ситуацията и имал ли е човекът избор да постъпи иначе, без да изгуби достойнството си, а и да опази сам себе си. По-важно е какъв е той, а не какъв е този средностатистически гамен, заради когото изгубва работата си. Става въпрос за художник. За признат из света художник. С десетки изложби на всевъзможни места по глобуса и десетки международни награди. Става въпрос за човека, който хвърля душа в създадена от него и близки съмишленици национална кампания „С изкуство срещу младежкото насилие", като на доброволни начала, а и наливайки освен труд, лични свои средства, с този проект се опитва да привлече младежи, които имат дарба на живописци, изявена повече или по-малко, а целта е да се създадат условия и да бъдат поощрявани тези подрастващи да развиват дарбата си, вместо да вилнеят по улиците. Абсурдно е точно той да посегне, освен ако не е било неизбежно. Живеем с него в един и същи град, но само веднъж сме се виждали - в София. На негова изложба. Всички знаем как е на такива събития, кой знае колко време сме нямали, за да разговаряме лично. Истински успех ми е, че изобщо успях да го интервюирам и да напиша материал за вестника, но краткият ни разговор ми беше достатъчен, за да си създам впечатление. Каквото е изключено неговите дългогодишни колеги и ималите правото да го уволнят да не са си създали.
И ако дисциплината е толкова стегната, че не са имали възможност да постъпят иначе, не знам как така същата тази дисциплина разрешава на един млад неориентиран човек да тероризира останалите.
В същото време има и други учители. Пословичен из мрежата е...
