Те нямаха общо,
освен Абсолюта,
някакъв странен
съдбовен каприз,
срещна телата им
в жарка минута,
на ръба на
световния леден корниз...
Под него бе
бездна - духовна и гладна,
изпълнена с
празно пространство вина,
преди след
подхлъзване в нея да паднат,
двамата имаха
своите тела:
без гордост, без
име, без страх и без дрехи,
без план по
успехи, доспехи от ум,
сковал ги във
нормите стъклени, вехти,
жребците им диви,
сменил със бастун...
без памет, без
себе си в своите страсти,
без поглед
измерващ, родителски глас,
без малка
дистанция, казваща: "Аз-Ти",
те имаха кратък и
огнен романс.
Те нямаха общо,
освен Абсолюта,
и жарки, желаещи
диво тела,
и кратката, вечна
и дивна минута....
Дала им истина и
Красота...
Няма коментари:
Публикуване на коментар