Археология на подсъзнателното: В телефонно прекъсване

Чакам второто обаждане, боя се.

Боя се, че е станал катаклизъм,

градът е отлетял във космоса,

откъснат е от всичко земно,

и още никой не усеща,

но скоро мрак космически

и мраз ще го погълнат,

с врабчетата подскачащи, дръвчетата,

старицата простираща остреща,

колите полетели като времето,

бистрото с мързеливците, на бира,

градинката с децата и цветята,

и всички трептящи непознати

вирусчета от любов във въздуха...

Спаси врабчетата, дръвчетата,

старицата спаси, пиянките,

забравих, също, пепелянките,

и всичкото което съм забравил

и всичкото което няма и да помня,

спаси децата и цветята,

и всичките трептящи непознати

вирусчета на любов във въздуха...

Спаси ги, бързо,

обади се.

Археология на подсъзнателното