сряда, 28 март 2012 г.

В телефонно прекъсване

Чакам второто обаждане, боя се.
Боя се, че е станал катаклизъм,
градът е отлетял във космоса,
откъснат е от всичко земно,


и още никой не усеща,
но скоро мрак космически
и мраз ще го погълнат,

с врабчетата подскачащи, дръвчетата,
старицата простираща остреща,
колите полетели като времето,
бистрото с мързеливците, на бира,
градинката с децата и цветята,
и всички трептящи непознати
вирусчета от любов във въздуха...

Спаси врабчетата, дръвчетата,
старицата спаси, пиянките,
забравих, също, пепелянките,
и всичкото което съм забравил
и всичкото което няма и да помня,
спаси децата и цветята,
и всичките трептящи непознати
вирусчета на любов във въздуха...

Спаси ги, бързо,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email