Можеше и да е моя дъщеря, но при всички случаи беше нейна, макар да не го знаеше.
Нищо не знаеше за себе си, но приличаше на онази с която имах кратка, неразумна и сега признавам, весела връзка. Приличаше й като клонинг.
Не бърках. И гласът й беше същият, и очите, и миризмата.
Идеше ми да я сграбча и целувам, и целувам, и целувам…И се разкъсвах при мисълта, че може и да ми е дъщеря. Ще направя ДНК анализ. Трудно ще ми е да свикна с мисълта, че ми е дъщеря. Трудно ще ми е да свикна с мисълта, че не ми е дъщеря.
За кратко дойдох в градчето. За кратко трябваше да остана. Забавих се заради нея. Много работи отложих. Ще имам загуби. Без съмнение. Големи загуби. Не трябва да мисля за тях сега. Твърде много ми се струпва. Откачих когато чух смеха й, а след туй обърнах глава и я видях.
Ахнах, изпсувах или казах изрекох нещо богохулно, губи ми се. Приличаше на фокус. Цялата улица ми заприлича на панаир с много фокусници и виенско колело което се въртеше и въртеше, бях в една от кабините и летях надолу нагоре, а тя се клатеше под краката ми и губех равновесие.
