неделя, 8 април 2012 г.

Диханието на звяра

                                                         Колаж: BG Север

"Най-после! Най-после…”

Лицето й беше в сажди. Ризката разкъсана на рамото, коляното ожулено. Стоеше подпряна на длан. Плачеше и се смееше истерично. Заревото на бараката я предаваше свръхестествен вид. Всичко най-после свърши. Бавно отправяше поглед назад и не вярваше, че се бе стигнало до тук. Нещо я гризеше, струваше и се непосилно да определи какво е, приличаше на съжаление, на чувство за незавършеност, лек сантимент и боязън. Всичко започна преди седмица.


Разбра, че не го желае. Не искаше вече и стиховете му и сцените му на ревност и своите сцени на ревност. Писнали й бяха и свещите му и виното му и мазното витание на очите му, игривите им пламъчета също. И целувките му, и парфюмите й които знаеше, че харесва. Черните му очи, бенката на дупето й която целуваше. Всичко й писна. Имаше синтетичен вкус, той я задушаваше. Точно това чувстваше, че я задушава. С прегръдка или някаква неподозирана власт. По-изключение стана преди него в тази сутрин. Напълни сака му с малкото му вещи. Не пропусна да изстиска тубичката с паста за зъби между единствената му официална риза, скъса няколко листчета от бележника с пиянските му записки, а другите нацапа с червило. Докато кафе машината загряваше, видя реклами на секстелефони в седмичника който си купуваха. Набра произволно един от тях и като почувства, че сметката му е станала достатъчно дебела, а кафето вече беше готово, остави мобилният му телефон грижливо върху дрехите. Превъзбудена и доволна доближи подноса с кафето до носа му, целуна го по ухото и когато той отвори очи, отвърна на усмивката му.

- Сега е седем часа и половина, скъпи. В осем и петнадесет да те няма.

- Какво, за…

- Приготвила съм ти всичко за дългото пътешествие. Ето ти чантата, всичко е в нея. Не бързай, изпи кафето си, ободри се. Можеш и да се обръснеш или…о, без да исках изпуснах крема ти за бръснене в тоалетната чиния. Такава глупачка съм. Ох, но какво да се прави и с набола брада мъжете са си мъже.

- Друг ли има?

- Не бъди скучен. Как може да има. Та ти си всичко за мен, дори мен вече ме няма, защото ти си всичко и да знаеш излагаш се като пиеш и стиховете ти са блудкави. Махай се.

На няколко пъти се опита да я заговори. Накрая не издържа, хвърли сака през вратата. Изблъска го и хвърли обувките му по него. С едната успя да го уцели по тила, а другата хвръкна по стълбите. Блъсна вратата нарече го "кретен" и дълго плака. Щеше да й липсва, но не можеше да продължава. Беше е завел на някакъв мързелив духовен бряг и накацани от мухи вегетираха и се храниха с ферментирали плодове. Имаше и вмирисана риба изхвърлена от житейското море. Аромат на разпад. Това беше съвместният им живот. Никакво развитие. Аромат на разпад. Проклет кретен. Позвъни и друг кретен, питаше какво да прави с разредителите и боята. Глупаците ги прекарали с материали с изтекъл срок на годност. Трябваше да преведат бивша спортна база в ред, за празниците на града, но по всичко личеше, че няма да се справят. Сега тя трябваше да се грижи да оправя грешките им. Материалите бяха за хвърляне, но реши да го поизпоти малко. Каза му да ги складира в бараката над базата. Не можеше да се стигне до там с кола. С другарчето му хубаво щяха да се поизпотят докато ги пренесат. Усмихна се като си представи как ругаят и мъкнат кашоните с ненужните бои. Малко я разведри мисълта. После пак плака. Още чувстваше присъствието му. Все едно не беше си тръгнал. Витаеше и я задушаваше. Потъваше с него. В блато. Аромат на разпад.

Наистина миришеше.

Смръкна на няколко пъти, раздвижи като лисиче нослето и съзря източника. Под леглото.

Омачкани, заели сюреалистична сексуална поза нагло се излежаваха проклетите му, миризливи, черни чорапи. В бързината даже не ги беше обул. Хвана ги с отвращение с двата пръста. На петите имаше дупки. Отвори широко прозореца и пусна чорапите му. След това дълго ми и души ръцете си. Чак ощави кожата си. Не отиде на работа. Все пак шефка беше и можеше да си позволи при любовна драма да си позволи волността да отсъства. Гледа "Пришълецът" едно, две и три. Пи бира, флиртува с един глупак и го върза да я чака на место дето беше чувала, че се въртят хомосексуалисти. Каза му, че много държи на цветята. Изпи още няколко бири и си представи епизоди от "Пришълеца". Доволна и леко пияна се изкачи до апартамента си, но щом включи осветлението изтръпна. Не знаеше какво да си мисли. Който и да си правеше дебелашката шега, заслужаваше да му бъдат навряни в устата. Чорапите които изхвърли сутринта стояха пред вратата й. Нямаше намерение да ги пипа. Изрита ги по стълбището. Като затвори вратата пак потекоха сълзите й. Обичаше го. Мухльо беше, но чаровен. Не, че приличаше на Брат Пит, изобщо не приличаше, тя само го майтапеше за да се забавлява с наивността му. Сигурно и той си правеше подобни шеги с нея. Умно копеленце беше въпреки мърлящината му. Изпи три лексотана за да заспи.
Не биваше след бирата, но не искаше да страда. Нямаше право да страда. Всеки има право на избор в живота. Не харесваше този на любимият си, а той я дърпаше в тинята. Сънува объркани сънища, а когато се събуди нададе крясък.

Чорапите бяха пред леглото й. Втвърдени, вдигнали два извити края приличаха на кученце изправило се на два крака и протегнало горни лапички за здрасти. Телефонът извъня. Бяха забъркали още каши по ремонта, трябваше да ги оправя и нямаше време да мисли за някакви си миризливи пришълци. Облече се набързо, когато стигна до вратата обаче, видя, че те я следват. Като неразделна двойка змии. Ритна два пъти. Заключи вратата, но пред блока я чакаха. Изглежда бяха скочили през прозореца. Един циганин от градска чистота миеше с маркуч шосето. Грабна маркучът от ръцете му и с мощната струя се прицели в нахалниците. Като ги видя че потънаха през решетката в шахтата се засмя.

- Проклети мръсни същества.

Човекът от чистотата я изгледа сърдито. Тя се усмихна неловко и махна на преминаващото такси. Набързо оправи неразбориите, а после си чукна истинска среща. Клин клин, избива, с друг мърляч на мястото на старият смяташе да излекува любовната си депресия. Не
можа да отиде. Облече си най-възбуждащото бельо, сложи си така фино грима, че превърна лицето си в произведение на изкуството, напарфюмира така точно точките на тялото си, че уханието да предизвиква целувка точно там където най-желае. Резервира й маса, защото от години беше свикнала тя да е кавалера. Точно преди да излезе обаче на вратата се позвъни и когато отвори на прага, само дето не бяха взели цветя, я чакаха чорапите. Сториха й се превъзбудени като, че ли чакаха да ги изведе на разходка. Аромат на разпад. Противни същества. Грабна метлата и ги подгони нагоре по стълбището. Завря ги в таванската стая и залости вратата. Когато се върна до дома си да остави метлата чу от тавана жалко скимтене.

"Глупости, чорапи не могат да скимтят. Трябва да съм полудяла.”

Засмя се, но смеха й прозвуча горчиво. Чертите му изплуваха пред очите й. Не вярваше, че го изхвърли. Гледаше я с неразбиране, учудено, виновно като малко дете което не знаят защо се карат родителите му. Не знаеше откъде го е сполетяло, защо го е сполетяло.
Чорапите горе издаваха сърцераздирателни вопли.

- Мамка ви!-извика гневно, беше им много ядосана-Сега хубаво ще ви наредя!

Стисна ги здраво. Изглежда разбрали какво ги очаква се дърпаха отчаяно, а тя стискаше зъби и едва ги удържаше. Нямаше време да включи пералнята блъсна ги в мивката. Заля ги с прах и с отвращение смесено с наслада от отмъщението започна да ги пере.

Надаваха отчаяни вопли, бореха се за живота си. Опитваха се да се изплъзнат, а накрая след мъчителни дълги конвулсии, утихнаха.

Засмя се и ги простря на терасата. Приближи връхчета на пръсти до носа си и се смръщи.

За срещата беше късно, но пък най-после се беше освободила. Купи си бутилка уиски, фъстъчки, взе си от видеотеката три филма на ужаса и щастлива се прибра да празнува. Когато телефона засвири го изключи. Като разбра, че ще вали отвори широко прозореца. Не помнеше кога е заспала, но сънуваше, че я люби, търкаше я с грубият си език. Станал му беше грапав като на крава и я хрупаше шумно като, че ли е люцерна, а на нея й беше приятно, че е росна овлажнена, зелена и свежа люцерна. В един момент страстно впи език
в устата й. Щеше да я задави. Събуди се рязко и видя, че държи чорапите и ги хапе.

Метна ги настрани с крясък. Добре, че хубаво ги беше изпрала. Мислеше, че вече са мъртви. Нададе истеричен писък. Трябваше да ги унищожи. Да се спаси.

Не смееше да заспи. Той не я оставаше. Ще му се обади, ще му каже да си вземе проклетите чорапи. Но той щеше да си помисли, че това не е никаква причина и е даже смешен повод да го търси и иска нещо друго от него. Ще стане настоичив, а тогава тя не може да
му устои. Сладък е. Дори не е настоичив като останалите мъже. Нещо различно има. Смехотворно, но сладко. Нямаше право да я обсебва така. Нямаше право…

Плака, унася се, а на сутринта реши да свърши с всичко. Взе бензиновата запалка и както очакваше чорапите тръгнаха след нея. Таксиметровият шофьор доста изненадано видя какъв домашен любимец има, но сто процента беше виждал и по откачени неща…

Погледна разстоянието. Имаше много камънаци, наклон. Боеше се да не се откаже, да не я дожалее.

Но те бяха зверове. Като във филмите на ужасите които обичаше. Тогава се всели в любимите си героини и всичко мина като познат епизод.

Стоеше до игрището и вече не се смееше. Само плачеше. Пожарникарите гасяха вече пламналата барака, а тя хълцаше и не можеше да си поеме дъх. Тогава набра номера му. Беше крака, каза му, че иска да го види. Опита се да се направи на големият мъж, но пролича,
че и той е много развълнуван. Това и даде кураж и му каза троснато:

- И този път, сложи си чисти чорапи.



хумористична фантастика

3 коментара:

  1. Любовта може да те побърка. За разлика от поезията, прозата много добре описва някои подобни състояния.
    За да се почувства така човек, трябва да ограничи контактите си. Обикновено си казва, че е нормално за една връзка. Напротив, няма нищо нормално в случая. Двама души може да са заедно, обаче това да не пречи на срещите им с приятели. Никой не е длъжен да се ограничава - не говоря за любовници, а просто приятели.
    Тази малка подробност доста често се забравя и в един момент неизбежно идва онова, на което викат "задушаване".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съгласен съм с теб. Любовта трябва да е свобода, а не ограничения. Свободата не струва нищо без любов, но любовта не е истинска без свобода. И съсипва много двойки.

      Изтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване

Follow by Email