Косите са ти още мокри



Искам да попия капките,
тези които се стичат по тялото ти,
и приличат на реките
ромолящите,
звънливите,

планинските,
с пъстрите рибки
и слънчевите зайчета,
тези които пресичат пътя на заблудените,
тези които правят горите живи,
и в които намира спасение
жадният....

жаден съм,
повярвай ми,
по теб съм жаден,
искам да попия струйките,
най-звънливите,
тези които сега се стичат
по тялото ти,

тези свежите,
навън се излива порой,
а съм толкова жаден....

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Похитители на херувими" (откъс), втори разказ от "Сътворена от сърце"

 Стаята изведнъж и се стори малка; изолирана каквато винаги е била, но като каквато никога не бе я възприемала. Тогава Слий се появи. Стъп...