Похитената

-Иска ми се да съм мислеща вагина с татуирани антични тела в дива оргия, да бъда двуметрова мантия от протоплазма и мазен наркотичен екстракт да се стича по мен. Но да мисля. Да внушавам и повелявам. Вместо свои крайници да имам крайниците на всички които съм погълнала. Пластичната хирургия на е достигнала до такова ниво иначе щях да се преобразя. Някой ден жените ще го правят. Налудничаво ли? Не щом някой някога е пожелал друг ще извърши безумието му. Няма изолирани демони, нито уникална черепна кутия която да задържи съдържанието си единствена за себе си. Все

Каква буболечка

Представлява голямо усилие да сваля маската си. Трябва около час да се изкачвам по много хлъзгава и тясна пътека. Понякога забивам нокти за да не се свлека обратно в залата с лостовете за управление. Пътеката често е затрупана със секреции, остатъци от храна, размекнали се субстанции от маската. Затъвам в калта и ми коства огромни физически усилия да стигна до края й. Тогава

Ръцете на майстора

Беше на зазоряване. На крак беше спал, май и ял. За последното не беше сигурен, но чувстваше, че има останало нещо между зъбите. Опита се да го избута с език, не се получи. Точно тогава му призля и се втурна към близките храсти за да повърне. Спазмите отминаха без да го е сторил, просна се на една пейка и задиша учестено. Погледът му беше разфокусиран, няколко същества с реактивни метли фучаха насам натам из главата му и разстилаха наситена с лютиви капки мъгла.

Живот за ден

На тридесет и пет години съм, но всяка сутрин съм на петнадесет. Нямам дори мустаци, а мъх едва започнала да потъмнява. След около час започва трансформацията, толкова е бърза, че по-наблюдателният може и да забележи, но от осем до десет часа съм видимо съм станал възрастен с около
пет години, чертите ми са се изострили, все още са момчешки, но изразителни, личат белезите на инертен, но незавършен характер, релефът на скулите

Някой някога чувах

                                                         Колаж: Elfi Elfida 

Говореше ми нещо, сигурно викаше и това щеше да е края на връзката ни, защото не знаех какво да й отговоря, а знаех, че ми казва нещо важно. За това трябваше и да дойдем тук. Набирала е от доста време кураж да ми го каже и все не е знаела как да започне, сигурно ставаше въпрос за връзката ни, за това как мисля да продължи, възможно беше да е и бременна. Твърде възможно. Не беше изключено да е имала и разговор с родителите си или да ми предлага да идем другаде, напоследък знаех, че сондира доста възможности, имаше диплом и специалност. Тук не можеше да разгърне

Камъчето

                                              Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Обичам сянката й, знам, че е нейна. Нищо не ми е толкова скъпо като прохладата на милувките й, нищо не е в състояние да ми достави тази наслада, тази забрава, чувството за ефимерност и гальовното на всяко мигновение.

Всяка година идва летният ден когато запълзяват мънички скорпиончета по мозъчната ми кора, жилят е и парализират мислите ми имам чувство, че дъвча пясък, бирата е по-скоро горчива

По ревера

-Докторе, какво знаете вие за действителната форма, та вашето съзнание е в пещерата при сенките й. Тялото ви е послание на действителното ви тяло, мислите ви са ехо на ехото на изначалната мисъл, на смисъла като вдъхновение и равенство със съществуващото с всичко съществуващо.

Лутате се из кабинетчетата на съзнанието си като кабинетите в тази лудница, да за вас е

Татуирано с целувка

                                                          Колаж: Elfi Elfida/линк към блога й/


Имотната сделка беше много важна. Трябваше да я осъществя на всяка цена. Дори преспах със сина на доскорошният притежател на земята която след по-малко от година щеше да стане курортен център и да струва десетократно повече. Момчето беше полуумно, но се оказа голям любовник, не го очаквах и не това търсих в него, използвах го, защото имаше голямо влияние

Жабчето

 

    Колаж: Elfi Elfida/линк към блога й/

Докривя ми и отрезнях напълно или пък ме хвана едва сега. Не бях пил много, но изведнъж се почувствах различен. Съществото се опитваше да се сгуши под една ниска тераса. Не приличаше на човек, а човекоподобно от женски пол, ако бях художник щях да го взема за модел за алегория на разрушителна пандемия.

Закърняване

Някога пишеше, но веднъж реши, че не бива да напише това което иска, а това с което да не обиди. Не успя да напише нищо повече. Думите спряха да се редят по листа, а той продължаваше ли, продължаваше да опитва, но вместо да текнат се разбъркаха и по върха на езика му и накрая сипеше ли, сипеше безсмислици, докато се отказа да говори.

Рапаната

                                                Колаж: Elfi Elfida/линк към блога й/

Нямаше как да запомня чертите й. Срещнахме се за нощ. Край едни крайбрежни скали. Облачно беше, силуетът й едва се очертаваше. Свиреше на музикален инструмент, който не познавах. В началото ми се стори, че е стенание. Наострих слух и тръгнах по посока на звука и

Маслени клепачи

Колаж: Elfi Elfida

Почувства се мръсница. Бликнала, палава, освободена. Нещо
тревожно се опита да я възпре, но тя го прогони. Дишаше
дълбоко. Забравяше се, носеше се. Събличаше се, вече бе
напълно гола, но продължаваше да се съблича, от спомени,
поведение, пози, от мислите през часовете, преди да дойде в

Съзнанието

То имаше две тела. Когато Тя се събуждаше, Той на срещуположна точка на планетата заспиваше и обратно. Имаха и няколко общи часа бодърстване, но То беше твърде голямо, за да усетят се двамата един за друг. Тя не му пречеше той да сече по цял ден дърветата и да пие вечер, често и до припадък водката си, само понякога чувстваше необясним лек светомаеж и

Квадратен сантиметър полет

Колаж: Elfi Elfida

Имам си една точка на рамото която от малък уча да се превръща в пеперуда.
Когато ме накажеха или уроците ми бяха скучни или играта с останалите не чак толкова интересна, а не можех да се отцепя, за да не ме низвергнат или когато не можех да
заспя, а чувах нашите как се карат или когато майка просто плачеше, а баща ми пак грачеше пиян, когато исках да замина на екскурзия с останалите, а семейният бюджет както винаги

Четири бенки

Колаж: Elfi Elfida

Да бе гадателка й предвистила, нямаше да й повярва.

Лекар, ако беше, да помисли, че е сбъркал диагнозата.

И да беше потвърдена, щеше да се подложи на нови изследвания, без да се тревожи, докато чака резултатите.

Нулевият бряг

Разказът е с художествена мета-връзка с:

Археология на подсъзнателното: Пътеката към храма

Археология на подсъзнателното: Тричене

“Изведнъж притъмняваше. Разклащаше се всичко, гръбнакът му се превръщаше в мачта, а косите в знаме. Дробовете бяха платна, разкъсваха се, искаха да поемат попътен вятър, а не можеха да издържат напора на бурята. Чуваше се между мълниите звук от пращене, платната ли се късаха или гръбнака се трошеше. Люлееше се, губеше посока, носеше се по гребена на

Пръстът на съдбата

Както ряза ноктите си една сутрин забеляза, че има шест пръста. Размърда ги, вгледа се почти въпросително в тях. Ръката изглеждаше съвсем нормална. Беше си неговата и белега си беше негов. Старо изгаряне от детските години, от онази вечер когато си играеха със запален найлон и едно момче както го завъртя накапа ръката му. С годините се сви, промени очартанията си,

Пътеката към храма

Колаж: Elfi Elfida

Разказът в художествена мета - връзка с:

Археология на подсъзнателното: Тричене

Археология на подсъзнателното: Нощем по тавана

Целта на живота ми беше ясна. Да видя колко е пораснала. 

Трошах се. Разпадах се, клепачите ми всяка сутрин бяха парашути при рискован скок, миг преди да се разтворят си мислех, че този път времето е изтекло, твърде късно е и те няма да изпълнят

Аномалия

                                                                        Колаж: Elfi Elfida

Ставаше въпрос за рядка аномалия. Не изяснена напълно. Всеки път когато я видеше

Едно щастливо запознанство

                                               Колаж: Elfi Elfida


Карах Росинант с двеста и десет, с толкова е летяла и тя. Без да знаем един за друг, всеки с бягството си. Аз от нещо неясно което ме следваше по-петите, тя от нещо което чувстваше, че я обсебило. Също не й беше ясно. Опиянявала се е от скоростта, опиянявах се от скоростта.