събота, 20 октомври 2012 г.

Порочна връзка

-Утре ще се разделим, а ти няма да ми липсваш. Истински товар си, ми. Кажи ми и ти ли ме чувстваш товар?
-Не мога да си представя живота без теб.
-Не ми го казвай! Чуваш ли ме!
-Искрена съм!
-Ти си една властна жена! Нямаш право да ме задържаш, чуваш ли?
-Не те задържам.
-Лицемерка!
-Малка мръсница!
-Кажи ми го пак!
-Наслада ли ти доставя!
-Не съм перверзната, ти си перверзната. И си лицемерка! Аз съм ти камък!
-Слушай, скъпа…

петък, 19 октомври 2012 г.

Птиче

-Ще хвърля на котката това пиле! Ще го хвърля на котката…-крещеше, изпадаше в истерия, очите й се обръщаха, дереше лицето си, понякога късаше и дрехите си. Падаше на креслото, обръщаше го и се търкулваше по паркета. Роклята й се навиваше нагоре, бедрата й се разголваха. После плачеше й се молеше да й прости, а то глътнало плач я гледаше неразбиращо.
Откак големият му брат изчезна, сцената често се разиграваше. Мина година вече. Преди седем по същият начин е изчезнал й баща му. Малко след раждането му. Издирвали го и прекратили, но различно е да изчезне голям мъж, различно дете. Тя често го казваше. 
После го гушваше и плачеше в косите му:
-Ти си единственото ми! Не ме напускай само ти, недей!
-Дори да порасна, няма, мамо!

четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Няколко думи за "Като кълвано до смърт"

Този път ми се иска да добавя няколко думи. Разказът е писан 2006 година, бях го позабравил, но за разлика от много други, ако не бях го написал тогава щях да го напиша днес. След случая в Ловеч, в който малтретирано момче пронизва с нож един от тормозещите го съученици, след случая в София, в който бой между две момичета, праща в болницата едно от тях. След случая в Студентски град, нахлуването на биячите в едно общежитие и последвалата саморазправа. След случая в който група момчета с бръснати глави, нападат и пребиват друго, което им се е сторило или било пънкар. Всичко това само в последните седмица и това са само получилите широка гласност случаи, в действителност са с десетки пъти повече. Проблемът с детското насилие е и далеч по-сериозен отколкото изглежда покрай получилите най-широка популярност най-драстични случаи. По-сериозното от тях е, че то е масово. По-сериозни са онези случаи, много повече, за които никой не научава, дори подложения на тормоз забравя. Мисли си, че са минало. Но от малтретираното дете израства малтретиран възрастен. Неспособен на каквато и да е социална реализация, но също тъй, често способен на всичко. Напълно непредвидим и потенциално опасен. Този безличен и кротък човек със звяр в себе си е около нас, пътува с нас в тролея, сяда до нас на пейката, говорим си, срещаме се. Дори сам не подозира какво е в него, а как да разберем ние: околните. И този човек не е един, не са и двама, много са, много у нас, понеже проблема с детското насилие не е от вчера. Проблемът с детското насилие не е от вчера, но няма как да се разреши, докато има учители като прословутия хейтър, клеветник, самоназоваващ се трол в blog.bg. - човек, който не крие, че е преподавател във Варна, а е подложил на тормоз потребителите на една от най-популярните е-социални платформи у нас: с всевъзможни клевети, грубости, лични нападки, интриги, заплахи с физическо насилие и живота. Стигна се дори до смъртта на един от блогърите, а повече от месец не спират гаврите с паметта на покойния. Учители като този варненски садист дават пример на подрастващите. А докато търпим това да се случва, малтретирани сме ние. И ще има такива деца. Жертва може да им бъде всеки.http://stefankrastevcefules.blogspot.com/2012/10/kato-kalvano-do-smart.html

Като кълвано до смърт

Скри камъка в печката където криеше списанията с голите. Никога не я палеха, а не я изхвърляха. Използваха я за нещо средно между кошче и табуретка и си стоеше там още преди да се е родил. Щеше да си стои там и ако го арестуваха и хвърлиха в доживотен затвор. А там щеше да има много като този който уби преди часове. Много. Разтрепери се, сълзи избиха пред очите му. Закръстосва стаята като че ли краката го пареха. Вътрешностите му се свиваха. Искаше да се събуди, а не сънуваше. Искаше да викне за помощ, да се предаде. Ще съдейства на разследването, ще каже как е станало. Можеше да има смекчаващи вината обстоятелства. Но осъзнаваше ясно, че за това ще го линчуват. Онзи имаше много приятели. Всички като него. И родителите му бяха страшни. Държаха се сред големите както сина им сред малките. 
Как можа! Как…

сряда, 17 октомври 2012 г.

Библиотеката на мъртвите - Глен Купър

Ако предпочитате книгата пред всяко друго средство за неангажираща разтуха, тази определено е един много, много добър избор. Много добро съчетание е между съвременния екшън-трилър и дарк-фентъзито. Стари и нови легенди са смесени с изключително въображение, а сюжетните брънки между тях сплетени наистина виртуозно. От преданията за Седмият син на седмият син и прехвърляне в девети век в Британия, до прословутата Зона 51 в наши дни.

На сливата

Не, че не го обичаше, обичаше го, но той висеше вън на сливата. 
Още се клатеше, но жив не беше. Усещаше се, по отпуснатият му торс.
„Пак е бил пиян.”
Все пак вдигна слушалката да се обади на бърза помощ, но сигнал нямаше. Изглежда вятърът беше причинил повреди. Преди часове духаше много силно. Счупиха се прозорци на около. Колите пищяха. Токът спря. Уплаши се, а него го нямаше. Свикнала му беше и не се разсърди, но си помисли, че няма съпруг, щом няма кой да я утеши. Не й мина през главата, че с него може да се е случило нещо и толкова скоро наистина да остане без съпруг.

вторник, 16 октомври 2012 г.

Кълве ли?

Някога не беше запален рибар, но тя го направи. 
Проклинаше се за това, а на него му изкарваше рибите които не ловеше, през носа. Не, че му мърмореше, че стои толкова дълго с въдицата. Напротив поощряваше го, но как. Сами ще разберете.
Винаги ходеха заедно на риболовен излет. Понякога оставаха и на палатка, с дни, дори и по седмица. Докато той висеше със стърчаща въдица и медитираше над чупещите се по водната повърхност, лъчи, тя прехвърчаше насам – натам, флиртуваше с младите рибари и се печеше по

понеделник, 15 октомври 2012 г.

Светлина в тъмницата

Когато се напиеше или не си допиеше, Ливърпул паднеше, чиновничка му се нацупеше, колежка не се усмихнеше на негова задявка, парите му не стигнеха, жена му беше в цикъл, имаше слънчеви изригвания или някой паркираше на мястото му, малката не биваше да го дразни и сама си беше виновна, че го правеше, точно тогава.

неделя, 14 октомври 2012 г.

Мухльото

Не, че не беше симпатичен, даже много си беше. Ама мухльо. Без съмнение влизаше в топ класацията десетте най-големи мухльовци във вселената, а в класа и училището беше безспорен фаворит. Разправяха, че отглеждал декоративни домати в саксия и оставял обувките пред вратата с един презерватив в дясната, за да се сети Дядо Коледа, другата година да му пусне девойка. 
Ама там е работата, че това бяха завистливи приказки. Какви ги правеше, какви ги вършеше, но напоследък, някъде от началото на учебната година около него се въртяха, ама като пчелички се въртяха гаджета.

Follow by Email