Руини

Викаше дълго за помощ. Кварталът населен. Някои кръчми още не бяха затворили. Работеше и интернет клуба и казиното отсреща. Много прозорци светеха. Зад други светлините току-що угаснаха. Видя кола да спира и от нея да слизат съпруг и съпруга. Да влизат във входа. Видя на една тераса жена да простира. От един прозорец излетя фас и падна на метри пред нея. Крещеше, а той я гонеше. Не беше нормален, личеше. Обърна се веднъж рязко, тръгна срещу него, мина му отляво, на сантиметри и това, че го изненада й спечели малко от изгубената преди това преднина. Уморяваше се вече, бягаше без обувки, краката й разранени. Хвърли ги още в началото. Успя да ги изхлузи бързи. Не можеше да бяга с токчета. Той пък й разкъса ръкава до рамото. Закачи я с нещо метално, изглежда пръстен. Кървеше леко кожата й.

Трансформация

Той не се отрови, както всички си мислеха. Трансформира се, превърна се в това което съм мечтал да бъде, искал съм без да знам, че е възможно. 
Видоизмени се в идеал, още си беше комичен и лишен от слабости. Има ли лишен от слабости идеал? Вероятно не. Бях край него когато разбърка от моят ученически химичен комплект това което изпи. Пиян изглеждаше, плашеше ме. Често не ме биеше, но се случваше. 
В лошо настроение беше и майка я нямаше. Кискаше се като побъркан. 
Обърна библиотеката и изля всички чекмеджета. Вдигна килима да търси забравени пари. После си спомни, че ги е оставил преди двадесет години в друг апартамент. Скъса телефона, започна да проверява домашните ми. Забрави какво прави. Заспа с разтворена тетрадка в ръцете.

Сблъсъци

Прогизнали от дъжда дрехите ми тежаха като света. Още малко и щях да съм в къщи. Двеста метра, два ъгъла. 
Ще почувствам дома си по-пуст от всякога, но ще се унеса и ще забравя, ако не мога да заспя имам още малко водка. 
Ще я изпия, ще се завия през глава и ще мисля за нещо различно от това което съм очаквал от живота, от нея, от себе си. 
Ще мисля за неща които нямат имена, които нямат устни с които да целуват и да хапят, нито имат устни за да казват страшни истини или да изричат лъжи. 
Ще измия и изтрия пепелника. Пепелта ми напомня за нея. Смукан е докрай огъня и отровата. В дробовете и клетките е. Остатъците му са сиви. Сиви като очите й. Приличат на пепел, но пареха. 

Салмандър

-Събличай се! – заповяда й единият, онзи който я домъкна.
Хлипаше и се давеше. На врата й личеше отхапване, по лицето й алено петно от плесник, косата й разрошена, очите обезумели от ужас. Сигурно беше на шестнадесет. Искаше да викне, но се боеше. Можеха да я чуят, но тя вика и преди малко из улицата, докато я дърпаше, вика и по стълбището, а той я удари няколко пъти преди да я блъсне във вонящата на кисело стая. По подът се търкаляха бутилки, видя и куршуми. Излегнат на паянтово кресло чешеше корема си с дистанционно, гол до кръста, покрит с татуировки тип. Влязоха още двама. Бяха отвратителни и се хилеха отвратително с проядени зъби. 
-Къде го намери това? Хей, малката, защо цивриш…Загуби ли се, а?
Затвори очи. Искаше да се събуди. Забрави коя е и къде е. Някой от тях я сграбчи откъм гръб и започна да я целува, после отхапа врата й. Отвращението й беше по-силно от болката.
-Остави я!- кресна - Тя сама ще го направи. Нали, зайче. Ти ме заговори нали…
-Аз поисках огънче.
Избухнаха в смях един след друг.

Оцеляване

Изритах го, и аз не знам, защо. Дочух нещо. Знаех, че е от глупост. Той не беше по тези неща. Мухльо си беше, освен вестника и малко водка, да, и да дреме пред онова чудо за оглупяване - телевизора, не проявяваше много живот. Навремето ме очарова с двете си различни ретини. Като Александър Македонски. Не му давах да си слага лещи. Харесваше ми и кафявото и синьото му око. Иначе нищо необикновено. Даже скучен. Като чух за сервитьорката дори ме зарадва. И той да направи нещо. В къщи щеше да изгние. Напоследък и към мен не проявяваше желание, аз от месеци към него никакво. Не повярвах в началото докато ми разказваха. Анализирах и стигнах до заключението, че са прави. Смятах да го подложа на кръстосан разпит, да му се усмихвам, да се правя на глупава, на умна, да флиртувам, да му се усмихвам, да го разтегна на колело, на кръст да го разпъна, да го накарам да се чувства неловко, да се изпоти и да му се разтреперят краката, да ме гледа глупаво и двуцветно, а накрая да ми стане сладък, да правим любов и да се направя, че няма да му простя до края на живота си, без в действителност изобщо да съм му се разсърдила. Не, че не ревнувах, ама като го гледам какъв е, не съм много притеснена. По-скоро влезе малко живот във вече станалият ни скучен дом. 
Когато влязох у дома и го видях пак разгърнал вестник на креслото. Кафявото око уморено, синьото глупаво. Побеснях, разкрещях се…
„Върви при нея, върви при нея!”

Консумирана тръпка

Тя не се яви на изпити. Семейството му мислеше, че е на командировка. Ключовете за вилата, тя взе от нейна приятелка. Вътре беше наслоена прах от години и разпадащи се мебели. Не махнаха залепените по стъклата вестници. Само отместиха два три чували с парцали които наистина им пречиха. Инсталацията отдавна беше изядена от мишките и ток нямаха, но пък свещи си носеха. Откриха и бутилка вино останала кой знае от кога. 
Пиха малко, нежно се любеха. Свещите угаснаха. Дълго си говореха. Навън започна буря, стъклата хлопаха. Как издържаха. Бяха напукани. Щяха да паднат. Тя се боеше. Не беше смъртоносна опасност, но и той чувстваше страх. Чу се, че ствол се строши наблизо. Голям клон падна. Алармата на колата свиреше. Тук нямаше кого да притесни. Най-близкото селище беше на петнадесет километра, но някак странно звучеше. Като вопъл, отчаян вопъл с който реалността ги викаше отново при себе си. Тъмно беше. Сякаш бяха ослепели. Чувстваха се не на този свят.

Змийката

Ухажваше я дълго. Беше на годините на дъщеря му, голямата. Нямаше общо с момичетата които красяха онази нощ партито. Те нямаха нужда от ухажване. Те принадлежаха. На някого, без значение, но преди всичко на интереса си. Красиви, интелигентни, преди всичко много практични. Уважаваше ги, а и чувстваше своя награда. Тайнство което богоизбраните докосват. Магия за посветените. Златни пластики за победителите. А и разнообразие. Въплъщения на прекрасното. Плът и ухания за силният.
Те бяха расови, но и класови. Не подпираха стълбове и не бродиха из магистрали, не чакаха почерпка в барчето и не търсеха добрият си шанс. Те го имаха. Студентки, фолк – певици, модни дизайнерки, журналистки, актриси, че дори преподавателки във факултети и поетеси. Имаха си битието, повечето си имаха и смотаняка. Но разбираха от живот и си го вземаха. Знаеха с какво, с кого и как, кога…Те бяха мисъл с формите на изкушението, а тя братовчедка на една от тях. 
Стана въпрос за нея. Била за кратко, била изключителна. Уникален цвят на очите, уникална форма на гърдите. От малка и викали Змийката. Защото имала малко проклет нрав, но била и гъвкава като змия. Танцувала като пламъче от свещ. Дори когато нямало мелодия, а се замисляла за нещо виела тяло. Текнаха му слюнките докато слушаше за нея. Поиска да я види, късно беше.

Гласовата поща ще предаде вашето обаждане

Остана при него заради парите му, но бързо се привърза. През денят го нямаше и тя гледаше филми. Книгите му, не разбираше и той не ги четеше. Купувал ги беше отдавна. Сега не знаеше, че ги има. Вечер късно идваше, правеха секс, а после се държеше толкова мило колкото не беше предполагала, преди да заживее в дома му, че е възможно. Скучен беше, много скучен, но и създаваше чувство за сигурност. Сега разбираше колко спокоен може да бъде човек. 
Като в сън, объркан кошмар си спомняше за преди, не беше отдавна, а и се струваше преди век, уплашена кошута, объркано момиче в житейската гора, по-назад не искаше да се връща. 
Събуждаше се, а него вече го нямаше. Доста сутрини изпитваше тревога, че няма да се върне, че го е сънувала. Заспиваше отново. От страх заспиваше. Малко преди пладне не можеше вече да спи. Не излизаше, знаеше, че има демон и сама е демон. Боеше се, че ще избяга с някого и ще се съсипе. После ще съсипе и него. Или пък ще трябва да лъже, а се увличаше в лъжите, харесваха й, опиваха я, докато накрая прекалеше с тях както алкохолик с глътката. 
И както разумен алкохолик не доближаваше чашка, така и тя като разумна лъжкиня не смееше да

Дрипава черга

-Ще ми кажеш ли, най-после, от-къ-де, взе шибания пистолет? – опитах се да бъда страшна и май успях защото си глътна езика.
-Ами аз, такова…-опита се да набере кураж, ама макар да се правеше на голям играч си оставаше хлапак.
-Ти какво, с това пушкало липсата на полов орган ли искаш да заместиш!
-Що не пробваш дали ми липсва.
-Как пък не!-засмях се- Голям ухажор си…
Домиля ми и го целунах по бузата. Брадата му още не боцкаше.
-Оръжието няма да те направи по-мъжествен.
-Ти пък много разбираш. Искаш ли да седнем на нашата пейка.-предложи.
-Не и докато не ми кажеш защо ти е този „Колт”?
-„Берета” е.
- С това се убива, знаеш ли?

Като кълвано до смърт

Скри камъка в печката където криеше списанията с голите. Никога не я палеха, а не я изхвърляха. Използваха я за нещо средно между кошче и табуретка и си стоеше там още преди да се е родил. Щеше да си стои там и ако го арестуваха и хвърлиха в доживотен затвор. А там щеше да има много като този който уби преди часове. Много. Разтрепери се, сълзи избиха пред очите му. Закръстосва стаята като че ли краката го пареха. Вътрешностите му се свиваха. Искаше да се събуди, а не сънуваше. Искаше да викне за помощ, да се предаде. Ще съдейства на разследването, ще каже как е станало. Можеше да има смекчаващи вината обстоятелства. Но осъзнаваше ясно, че за това ще го линчуват. Онзи имаше много приятели. Всички като него. И родителите му бяха страшни. Държаха се сред големите както сина им сред малките. 
Как можа! Как…

Светлина в тъмницата

Когато се напиеше или не си допиеше, Ливърпул паднеше, чиновничка му се нацупеше, колежка не се усмихнеше на негова задявка, парите му не стигнеха, жена му беше в цикъл, имаше слънчеви изригвания или някой паркираше на мястото му, малката не биваше да го дразни и сама си беше виновна, че го правеше, точно тогава.

Стенание отвъд кошмара

Утре ще й кажа, че ще я оставя.
Не, ще й пиша по кю-то. Ще го изключа веднага. Мога да я чуя и по телефона. Не, намирам смисъл. Не търся безболезненото. Нито болезненото. 
Тя не е моят жребии. Беше просто момиче от компанията. Държи се печено като мъж. Не хитрува и не се опитва да ме тълкува. Не е любопитна. За казване имам малко, а тя има други стремежи. Има и перспективи. Амбиции. Не ми пука, че мога да я съсипя с негативизма си. Пука ми, че не ми пука. 

Само кал

Мръсотията бе полепнала върху снимката на Катрин, отдавна се беше превърнала в кал и само кал. Върху спомена ми се бе наслоила каква ли не кал и дори самият спомен беше вече кал и нищо повече. Стълбището ми вонеше на плесен. Вонеше на плесен и шкафа, в който държах хляба си. Пишещата ми машина бълваше кал за най-калното от най-калните порносписания! Кал! Само кал! По стените в хола и спалнята ми беше избила влага, а наема им се вдигаше....Кал!...-изплюх капачката на евтината водка и страстно впих устни в гърлото на бутилката. Изплюх се още

Нощни очи

Оставаше ми само пресечка до дома и изведнъж се озовах другаде. 
Бях с приятели, поливахме първата катастрофа на един.
Всичко минала без натъртване и драскотина, само с леко ожулване на колата, но истинският повод за почерпката, той откри по-късно. Жена му открила едни специфични петна в чаршафа на тринадесет годишният им ученик.
„На мен се е метнал!”-тупаше се в гърдите и черпеше. После му прилоша. Взеха го с линейката. Говореше несвързано, но имах чувството, че той знае какво приказва. 
Пих съвсем малко.

Градината на болката

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

В моята градина роза няма да засея, ни нарцис, ни лале. Дори тревичките са посърнали и крехки, оскъдно и пръснато растат, а плевелите приличат на украшение, но и те бързо изгарят. Калта засъхва бързо, буците са здрави като бетон, а под тях твърдта е но-здрава от бетон. Някога не беше такава, но и природата има защитни реакции, като мен самата. Като съпруга ми. Като децата. Те са големи. Вече аз приличам на дете край тях. В някои отношения са по-зрели и техните градини са покрити с цветове. Не разбират причината за ритуала който извършвам. Любопитстват. Знаят малко, а аз не знам повече. Гробище е градината ми, без гарвани. Без скърбящи неделя и без сити червеи. Не са пръскани с друга светена вода освен сълзите ми. А понякога и тях нямам. Тъжно е. Страшничко е даже. 

Двойно дъно

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й  

-Съблечи се! – гласът ми изплющя, сякаш зашлеви и мен самият. През лицето.
Гледаше ме объркано. Опита се да се усмихне, но уплаха остъкли изражението й. Пулсът й беше тъй учестен, че забелязвах подскачащата веничка на слепоочието й. 
Очите й всеки миг щяха да се пръснат на парчета. 
-Ти не бива…
-Да пия ли? – креснах и ми притъмня. Сега ще разкъсам дрехите й. Тя ще вика, ще се дърпа. Ще я хвана за ръката, ако се дърпа много ще я зашлевя. Но тя пак ще се дърпа, докато я изведа навън на улицата. Гола и там я…Направя на парчета…

Плевели

Пет години се борих с тях. Побеждавах ги всеки ден, пак поникваха. Зиме ми даваха малко покой, но понякога пробиваха и леда и снега. Никнеха, зъбеха се, усмихваха се с хладна ирония и воняха на мърша. Косях ги, късах ги с ръце и се разранявах. Палех ги, изкоренявах ги. Посипвах ги с най-отровни препарати, но пак никнеха. А аз ги побеждавах. В един момент започна да ми харесва. Те унищожиха градинката ми, но аз унищожавах тях. Някои побеждават на карти, други на пиене, в съдебната зала или на мис свят, аз побеждавах плевелите си. 

хорър и трилър фантастика

• 
  Умрелият (хорър - шега)
• Агресия (хорър разказ, не се препоръчва за лица по...
• Брадвата (хорър)
• Крайпътно бистро
• Такси към чистилището
• Циркът (хорър - разказ за масовата психоза)
• Бесилката (разказ за нишките ни с мрака)
• Стрелочникът
• Затворът
• Хълмът на стоновете
• Шепот в мрака
• Вратата на моста
• За очите ти (магически
• Бичът и розата 
• Трафопоста 
• Пеперуда в хербарий
• Недра
• Коняк и сурова бяла плът
• Острие в мрака
• Блатната
• Странен вирус
• Тричене
• Едно щастливо запознанство
• Голиат
• Мистерия преди възкресение
• Аз съм зомб - адово изчадие
• Пламенна
• Свято място...в душата  
• Имитаторът
• • Жертвата
  • Диво пиле
  • Маймунката
  • Озъбеният храст
  • Телепат
  • То ще ме намери
  • Превръщаше се в гарвани
  • Бяс и рози
  • Плевели
  • • Двойно дъно
    • • Нощни очи
      • Градината на болката
      • Само кал
      • Светлина в тъмницата
      • Като кълвано до смърт
      • Отрезвително
      • Гласовата поща ще предаде вашето обаждане
      • Змийката
      • Консумирана тръпка
      • Оцеляване
      • 
        
    • 
      

Назад към всички фантастични разкази                                                                                            

То ще ме намери

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Беше обезумяла от страх, навярно бягала дни, крила се от всеки. У всекиго виждала ужасяващият образ на преследвача. По-късно забелязах много следи от насилие по тялото й. От устата й не чух друго освен, често повтаряното: „То ще ме намери…То въпреки всички ще ме намери…” Често ставаше бледа като варовикова стена. Очите й губеха цвят преди да се преобърнат. Опитваше се да изкаже нещо, а после от устата й потичаше пяна. Не искаше да види и да чуе никого. Прекрачеше ли някой прага ми, тя се криеше по шкафовете. Свиваше се като мишле и се мушкаше. Боях се, че ще се задуши. После я намирах трепереща. Дълго я увещавах докато излезе. Необходим ми беше близо час, а понякога и повече докато погледа и омекне, плаха усмивка се изрисува по лицето й и излезе. 
Наложи се да прекъсна връзки с много приятели. Отначало учтиво, измисляйки нещо отклонявах предложението им за визита у дома. Започнах да будя недоверие и любопитство. Неусетно се

Телепат

                                          cefules.net
                                         
Мишата муцуна беше доволен. Сега осъзнаваше колко труден е бил успеха му. Едва сега. В началото дори не се замисли, че лъжата му може да мине пред старицата у която квартируваше изчадието, но не и пред самото изчадие. 
Чу слух тук, чу там. Веднъж в кръчма, веднъж на скамейките пред зъболекарски кабинет, чу нещо подобно и от таксиметров шофьор и от други такива места и усти от които обикновено излизат бивалици и небивалици. Това което го накара да наостри вниманието беше, че почти всички разкази в съществената си част се препокриват. Имаше украшения, но те само доказваха достоверността на основното. Прецени вероятността, не беше кой знае каква, но достатъчна за да го накара да опита.