петък, 31 август 2012 г.

Люлка и сапунени мехури



Можеше и да е моя дъщеря, но при всички случаи беше нейна, макар да не го знаеше.
Нищо не знаеше за себе си, но приличаше на онази с която имах кратка, неразумна и сега признавам, весела връзка. Приличаше й като клонинг. 
Не бърках. И гласът й беше същият, и очите, и миризмата. 
Идеше ми да я сграбча и целувам, и целувам, и целувам…И се разкъсвах при мисълта, че може и да ми е дъщеря. Ще направя ДНК анализ. Трудно ще ми е да свикна с мисълта, че ми е дъщеря. Трудно ще ми е да свикна с мисълта, че не ми е дъщеря.
За кратко дойдох в градчето. За кратко трябваше да остана. Забавих се заради нея. Много работи отложих. Ще имам загуби. Без съмнение. Големи загуби. Не трябва да мисля за тях сега. Твърде много ми се струпва. Откачих когато чух смеха й, а след туй обърнах глава и я видях.
Ахнах, изпсувах или казах изрекох нещо богохулно, губи ми се. Приличаше на фокус. Цялата улица ми заприлича на панаир с много фокусници и виенско колело което се въртеше и въртеше, бях в една от кабините и летях надолу нагоре, а тя се клатеше под краката ми и губех равновесие. 

Трудно е да се опише.
Това става на кино, иначе не, но старата ми любов си беше останала млада. 
Опомних се. Бързо дойдох на себе си. Намерих логичното обяснение. Всичко пасваше. Лесно научих много неща. Котенцето не живяло дълго в детски дом. Много малка е била осиновена от доста възрастни хора. Наскоро се поминали. Оставили й мижави спестявания и нелош имот с обща площ двеста и деветдесет квадрата и застроена сто и тридесет. В Квартала на Люляците, най-тузарският за забутаният град. За майката никой нищо не каза. Изглежда не знаеше, а и аз бях забравил името й, ако изобщо го бях научавал. Тя беше вятърничав човек. Май правеше някакви експерименти в изкуството, кой я знае…Говореше се, че е наркоманка, давала на всеки, пренасяла сиамски котки за жертва на дявола, имала бълхи и шизофрения, куп още други глупости, а на нея не й пукаше. Даже не се забавляваше с тях, защото не ги чуваше. Май не живееше тук, а на луната. Пушеше по осем кутии цигари на ден, имаше вретено в кръста и само с една усмивка убиваше всякаква задръжка.
Почти не говореше. Галеше или тръскаше глава. Кимаше или правеше някоя физиономийка. Не уговаряше срещи, а ме връхлиташе отнякъде. Идваше или не идваше на тези които се опитвах да уговоря. Когато пропускаше дори не се опитваше да се оправдае, а правеше разни миловидни гримаси. Четеше религиозна литература и обичаше да имитира маймунка. 
Бързо ми писна. Така си помислих поне, но истината беше, че не се чувствах сигурен с нея. 
На моменти ми се късаше сърцето защото тя много искаше да отпътува с мен. Даже го изяви гласно. Много пъти. Истинско постижение за нея. 
Щях да се съсипя с нея, а нея да съсипя покрай себе си. Да си лети до луната! Да си чете Ошу, Кастанеда и Джуди Кришнамурти. Без друго щеше да ме зареже на втората седмица. Щях да имам много работа, никакво време за нея и да говоря за пари, за пари, за пари…Нещо което на нея ще й е адски отегчително. 
Знам, че не е плакала. Завеяна беше, но философски гледаше на живота. А и красива и влюбчива бързо си е намерила утеха.
Хубаво постъпих. 
Наясно съм, че е искала да избяга от живота си, а не да влезе в моя. 
Тук нямаше надежди, но с мен щеше да загуби и тези които има. 
Правеше ми се любов с нея, но любов към нея нямах, а тя имаше към цяло човечество, че и отгоре. 
Как е карала в това време. Пълна загатка. Родила е момиче. Може и мое. 
Не спя. Кроя планове. Откакто я видях не съм на себе си. Ако не е моя дъщеря, вече съм достатъчно зрял и силен за да я имам такава каквато е. С всичките и глупости. Няма да ми навреди. А да ми се бърка в семейството няма да посмее. Дължа си го, дължа и го. Това което не завърши между мен и майката, ще започне между мен и дъщерята. И ще се получи, защото вече съм подготвен. 
Ако е моя дъщеря, не че имам вина, но ще я изкупя. Ще я закрилям и ще открие опора и дом при мен. 
Майка й нямаше шанс и бъдеше. Дъщерята е родена за тях. 
Патила е и ще разбере. Трябва й малко време. Трябва да се подготви. Трябва да я подготвя. Лунатичка е, генетично е, но ще се осъзнае. 
Мъкне се с един дръглив катър от който нищо не става. Парите от осиновителите й скоро ще свършат. Живее твърде скромно, за хубостта която има. Но жена е. Ще го осъзнае. Сигурно й се иска нещо повече от въжената люлка на двора. 
Умирам като я видя седнала на нея. С късите панталонки, загорелите бедра. 
Забравям, че има вероятност да съм й родител. 
Спрях да минавам покрай къщата за да не я виждам така. Все на люлката виси, а аз губя разсъдък. Не бива, точно сега не бива. Трябва да я привлека към себе си, да я разлюлея и да потърси в мен опора. Ще й бъда. Имам планове, толкова планове за нея! Трябва да разбере, че има живот извън двора с люлката и квартала с люляците.
И има много, много живот. А тя има шансове да го изживее. Разточително както подобава на хубостта й. Сигурно както го желае всяка жена. Достойно както мога да й го осигуря. 
Излязохме два пъти. Оказа се по-задръстена и от майка си. Освен сладоледче, друго нищо не поиска, но очакваше аз да поискам. Дори ме канеше с поглед. Ама, че е лека! Как да й кажа, че би могло да съм й баща. 
Имах планове за нея. Можех да я направя съдружник. Не, че й трябваше, но това беше формулата. Не исках да остава пленница на един наследствен имот. Твърде хубава беше, твърде свежа за да се затваря. Но щеше да продължи докато го има. Трябва да я убедя да го продаде и да вложи парите си при мен. Ще спечели. 
Не ми трябват! Имам си. Тя ми трябва! Нейното щастие искам, но тя изглежда няма да ме разбере. 
Никакви амбиции. Самка. Яде си сладоледчето, не вижда по-далече от розовите цветчета и се хили като ученичка. 
Ни към пътувания, ни към силиконови цици или звукозаписни студия проявява интерес. За какво ли не й говорих само за да забележа леко трепване и блясък в очите и да кажа, че мечтите й са се осъществили. 
Не! Или беше много хитра или пълно говедо. По-скоро второто. 
Ще използвам последният си коз. Рисковано е. знам, че може да постигне обратен ефект, но много време и нерви вече изхабих с нея. Ще й кажа, че съм баща й, въпреки, че дори не съм сигурен. Снощи ме върза да я чакам. Днес не вдига телефона. Ще отида да я видя. Дълго ще й говоря. Щом спечелих майка й и нея ще успея. И тогава действах отчаяно, и тогава положих много усилия. Не ми се хвърли на врата веднага. Накарах я да пожелае тя и толкова силно да го пожелае, че дори на глас да каже, че иска да замине с мен…
Ще го чуя и от устата на дъщерята. 
Пак се люлееше. Този път държеше в едната си ръка чашка, а в другата сламка и пускаше сапунени мехури във въздуха. 
Преиграваше. 
Не беше такова дете каквото се чувстваше, нито толкова секси, ако си го мислеше. Приближих се. Леко я залюлях. 
Пускаше сапунени мехури във въздуха. Говорих й тихо, но твърдо. Знаех, че имам убедителен тон. Вроден е, а и рутиниран с дългите години работа. Обяснявах и детайл по детайл бъдещето. Начините по които ще вложи парите си и ще печели без да си мръдне пръста. Клубовете които ще посещава, местата на които може да живее стига да си избере едно от тях. Връщах се назад. Започвах от начало. Намирах вицове и остроумия. Питах я за любимите й филми и книги, за сънищата й, за приятелят й. Разказвах й за младежките си лудории, за едно момиче в миналото ми което страшно е приличало на нея. За неизживените неща, за простите житейски истини които трябва да приемем за да достигнем до по-дълбоките истини. 
Не отговаряше. Правеше сапунени мехури. Казах й, че съм баща й. Не реагира. Подготвена ли беше или дрогирана. Или ми нямаше доверие. Изпитах желание силно да залюлея люлката и тя да падне. Изпитах желание да коленича пред нея и да целувам тази загоряла кожа…
Но си тръгнах. 
Пред очите ми мъждукаха голите бедра. Една кола едва не ме сгази. Тръгнах назад. Нямах повече какво да й кажа, но изпитвах желание да я видя. 
Сърцето ми прескочи. Загубих ориентир. Направих крачка, но не се придвижих напред. Огледах се. Виждах света като през завеса.
И тогава се отлепих от земята. С ужас осъзнах, че се намирам във вътрешността на огромен сапунен мехур, а той се издигаше нагоре и нагоре.
Видях от десетки метри къщата. 
И момичето на люлката което пускаше сапунени мехури. 
И тогава този в който се намирах се спука. 



магически реализъм

еротична фантастика

любовна и еротична психо - драма

2 коментара:

  1. Разказът увлича и се чете на един дъх! Сигурно и така е написан:)Поздрав и лека вечер, Стефане!

    ОтговорИзтриване

Follow by Email