понедельник, 26 марта 2012 г.

Клетвата на достойния държавник


Клетва на достойния държавник

Благ ден да не видят очите ми,
ако не гледат народа в очите.


Ръцете ми да не помилват повече,
ако посегнат към чуждото,
ни дете, ни любимо същество, да милват,
ни вестник да държат,
ни книга, ни роза,
ни чаша, ни винена, ни чайна,
ни кафяна,
ни грозде, ни печена риба,
а само монета ръждива, позорна.

Да ожаднеят устните ми,
ако излъжа,
да ожаднеят и да се напукат
и да няма извори
за тази жажда,
а всяка моя дума
оттук-насетне
да е солена.

Да се размириша цял,
ако проявя към бедния презрение,
да отблъсквам и тези, които ме обичат,
забравя ли от гордост да обичам слабия.

Да ме осъдят на безделие,
проявя ли ленивост
и да виждам душата си в огледалото,
и да се гнуся, че е моя.

Да бъде назоваван всеки позор с името ми
и скверна всяка моя дума,
потъпкан гроба ми, а приживе честта,
ако послужа на чужд,
а не на Родина.

2005

Из "Ecce Homo Блус" - социална лирика /1999 - 2010/



Експериментална лирика

2 комментария:

  1. Някой някога полагал ли е тази клетва?

    ОтветитьУдалить
    Ответы
    1. Не, още не, но представяш ли си, ако я положи. И то с цяло сърце и душа.

      Удалить

Follow by Email