Самата Аз

След силиковия бюст и устни, разбра, че е възможна операция на гласните струни. Експериментална още, скъпа. Но тя беше подготвена за риска, а от продажбата на албумите си имаше достатъчно пари за да си я позволи. Искаше й се да пее със свой истински глас пред публика. Песните й бяха компютърно модулирани, ставаха хитове, но блясъка и звездният успех отдавна не я радваха. Парите и суетната тръпка, че е в сънищата на милиони мъже не бяха вече достатъчно за да я правят щастлива. Тъжна беше в себе си, макар все усмихната се снимаше. Направи си операцията.
Три години по-късно беше възможна и операция на мозъчните гънки. Приятелки я съветваха да не си пръска парите, да си остане кукличка, защото умните са тъжни, интелектуалките са задръстени, замислените бързо остаряват, а мъдрите не познават радостта, неразбрани и презрени са, посмешище за децата, дори. Тровеха й душата, объркваха я пред съдбоносното решение. Омръзна й обаче мъжете да я подиграват и имат за гумена играчка, журналистите да си правят шеги, да не може да намери език в обществото, а името й да бъде пословично за женското лекомислие.