Репортажи от Платония (откъс)

"Самота и тридесет години.

Тогава не знаеше, че това означава младост. Нито, че болката не е точно болка. Усещане за предизвикателство е. Стъпка към непознатото. Беше една от най-приятните летни вечери в живота му. По цветно изглеждаше всичко, карнавално. Струваше му се неестествено. Като декор създаден за веселие на очите му. И за освобождение на мисълта му от натежаващото. Имаше палав вятър, естествено. Топъл, уханен. Шумен беше полиса, ала шумен като мелодия. Познатите улици приличаха непознати. Луташе се без цел, изключи и памет. Скоро непознатите улици му приличаха на познати. В кратки мигове се питаше:

“Какво правя? Къде вървя?”. И без да търси отговор, забравяше въпросите. Не можеше да се изгуби, знаеше. С достатъчно техника по себе си разполагаше. Където и да отидеше все щяха да го намерят, ако пожелаеше. И ако пожелаеше винаги да намери най-прекия път на обратно.

Нямаше причини за тревога, ала я чувстваше. Някак странна тревога: тежка, но с нещо приятна. Вибрираше, приличаше на живо същество. В него, ала неподвластно на живота му. В един момент я разгада.

Това, което го тревожеше не беше, че ще се изгуби, а че не беше възможно да се изгуби."

Из "Репортажи от Платония", Стивън Крос

Репортажи от Платония: Ферма за лица (откъс)

„Репортажи от Платония: Ферма за лица” е цялостен и завършен роман, също така е част от поредица, но и на едно с всичко това е много произведения, които могат да бъдат разглеждани като самостоятелни – кратки драматични истории, футуристични репортажи, най-вече притчи.

Представям ви една:

„Някога съдебните заседатели са били уважава­ни хора от всички браншове. Доказали се в попрището си, спечелили доверие и извън него. Пра­восъдието не е било единственото им призвание.

Днес съдебният заседател е съдебен заседател и нищо друго. В масовите представи съдебният заседа­тел дори не е човек. И има хора, които ги полазват тръпки само при мисълта за съдебен заседател. Защо­то си го представят като странно богоподобно съще­ство: справедливо, но и жестоко. Мрачно и мълчали­во създание, което рязко изрича нещо, а каквото и да изрече, решава съдба. То знае истината, която изричат хората, но не знае какво е да бъдеш човек.

И наистина почти всичко човешко му е чуждо.

Съдебният заседател притежава най-рядката дар­ба в Човечеството на Платония. Иде реч за вродена дарба – много крехка дарба, която за да се опази, трябва да се открие рано. Много, много рано. Иначе или тя погубва притежателя си, или притежателят ѝ – нея.

Съдебните заседатели са свръхчувствителни. Те са живи детектори на лъжата. Всеки от тях я отчита по свой уникален начин. За един лъжата звучи като фалшива, дразнеща мелодия, друг я усеща като бол­ка. Като хлад, като зной, като драскане с нокти, като мрак, като усещане за самотност. Като насилие от страна на онзи, който лъже.

Познавах съдебен заседател, който не чуваше нищо друго освен истината. В по-голяма част от вре­мето си беше глух.

Познавах още един, който чуваше само лъжите. И това е човекът, който познаваше най-добре истината. Макар никога да не чу с ушите си такава.”

„Репортажи от Платония: Ферма за лица”, Стивън Крос

Библиография Стефан Кръстев - Цефулес - Стивън Крос

Лиценз за престъпление, трейлър

Репортажи от Платония: Лиценз за престъпления

В глобалната държава Платония всичко е безкомпромисно подредено. Всеки принадлежи на своята класа: от най-ниската - бронзовият ъндърграунд до върховната - златния елит и изпълнява своите функции. 

Новият модерен свят е свръхтехнологичен. В него работи строго законодателство, граничащо с абсурд, което смята, че чрез един специален лиценз може да се подчинява на реда дори неизбежното изключение...

Юджийн има остър ум, зверска същност и...Лиценз за престъпления. Екзотична технология стимулира престъпния му нрав. Превръща го в злодея, от когото се нуждае дори идеалното общество, но изпуснат от контрол той става кошмар за системата.
Преследван от всички, крепен от безумната си обич, той расте социално като опознава слабостите на уж съвършения свят и изглежда вече никой не е способен да го възпре...

Ридли има богата душа, добро възпитание и...социално падение. Надарен с почти свръхестествени способности обича, лекува и знае, че всяко добро, което извърши ще бъде наказано. Това го прави само по-уверен. 

Единият е твърде зъл, за да живее дълго. Другият - твърде добър, за да може да съществува. Двамата са бунтари, свързани с неопределима сила, които вървят към неизбежен сблъсък. И двамата са изключения. И двамата плащат висока цена, но в Платония има място и за тях.

Ако поискат!  

Това е книга втора от поредицата: "Репортажи от Платония"


Книжарници, от които може да се закупи онлайн. 

Bookpoint

                                             кликни върху картината




Dbooks

                                    

кликни върху картината

                                           
Хеликон 

кликни върху картината

Фантастивал в Европолис

В българското книгоиздаване е имало не една библиотека с фантастична литература. Но те са били преобладаващо поредици от преводни заглавия. Дори в легендарната „Галактика“ на издателство „Георги Бакалов“ българските книги бяха редки птици, пръснати през десетина от световни автори. В серията на „Отечество“ бяха по-чести, но все пак – „гости“. 

След началото на демократичното книгоиздаване в доминиращата поредица „Избрана световна фантастика“ бе заковано още в заглавието ѝ отсъствието на родни автори, на които беше сложено клеймото „непродаваеми“. Но имаше и изключения: няколко по-малки издателства (първо сред тях бе „Аргус”) направиха свои поредици за бг литература на въображението. Сега Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ стартира нова библиотека с най-доброто от родния супержанр – „Съзвездие BG“. Тя изгрява с антологията „Фантастивал в Европолис“, която предлага своего рода визитна картичка  

https://choveshkata.net/blog/?p=6805 

Тя представя 27 автори с по един разказ или новела, които характеризират типичния им стил и любим тематичен кръг. Текстовете се редуват с висококачествени репродукции от наши графици и илюстратори. Антологията е подбрана и оформена с любов и пиетет към детайла в два варианта – с меки и твърди корици, с цветни форзаци, изобразяващи кориците на книгите, издавани от членове на „Тера Фантазия“ през годините, от началото на клубовете по фантастика и прогностика, та до днес. 

Освен на хартия „Фантастивал в Европолис“ излиза и в електронен вариант. Той e без дигитални (DRM) защити и се разпространява на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Антологията и следващите я авторски томове имат за цел да изведат постиженията на българските фантасти извън затворения кръг на „фендъма“, да споделят творческите им светове с широката четяща общественост в България.

Чрез „Фантастивал в Европолис“ можете да опознаете литературните стилове на 27 творчески личности, които са публикували повече от 120 книги в различни издателства. Между тях са утвърдени литератори като Любомир П. Николов, Любомир Николов-Нарви, Николай Теллалов, Янчо Чолаков, Елена Павлова, Николай Светлев, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, юристите Мартин Петков и Антон Фотев, поетът Красимир Георгиев, компютърните специалисти Григор Гачев и Георги Малинов, гейм дизайнерът Божидар Грозданов, астрономът Валентин Д. Иванов, кибернетикът Иван Попов, кинорежисьорът Вал Тодоров, дипломатът Евгени Алексиев.

Между произведенията е разказът на Чолаков „И попита войникът: Кой ме повика?“, чийто превод бе публикуван в американското списание Nameless Digest  и впоследствие влезе в номинационния списък за наградата „Джон Кембъл“. Много от другите пък, като новелата на Мартин Петков „Доматите сини, телетата с криле“, влизат в предстоящия сборник с българска фантастика на руското издателство „Вече“. Такава е съдбата и на „Онова нещо, отлетяло с птиците...“, който присъства и в току-що излязлата немска антология с български автори Sternmetall: Neue Phantastik aus Bulgarien.

Вторият том на поредицата „Съзвездие BG“, който очакваме до края на годината, е романът на Григор Гачев „Ортодокс“. 

За повече:

https://choveshkata.net/blog/?p=6805 

Нов конкурс на Човешката библиотека

Общността на Човешката библиотека и творчески клуб „Светлини сред сенките“ канят всички читатели на възраст до 27 години да участват в седмия ежегоден

Копнеж за растящо творчество

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език. Тази годината темата му е „Книгите, които ми въздействат“. Търсят се рецензии, есета, размисли за онези книги, които силно са ни впечатлили, развълнували, може би даже променили – без значение дали са хартиени, електронни или аудио и как са публикувани. Копнежът изрично приема комикси, книги-игри, визуални романи, интерактивна литература и всякакви други форми на изкуство, в които четенето изпълнява главна роля.

Крайният срок за участие е 15 ноември 2018, а пълните условия са описани в сайта на Човешката библиотека: http://choveshkata.net/blog/?p=6834

Отличените автори ще бъдат обявени през декември. Наградите им включват книги (електронни и хартиени), публикация онлайн и участие в писателски работилници.

Васил Пундев за диаболичния разказ във форум Иван Ефремов

Много интересно и полезно изследване, което би трябвало да сложи край на споровете относно генеалогията на хоръра и датировките му в родната литература. 

http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46833&rb_v=viewtopic#p46833

Ана Хелс за Грешен и безсмислен

Ана Хелс! Когато пиша разбирам по-добре света, когато Ана Хелс пише за това, което съм написал - разбирам по-добре и самия себе си. Третото ревю за "Грешен и безсмислен" 
Благодаря ти от сърце!

Цялото ревю е тук

За поетичния роман Момичето от квартала

Явно поезията е най-красивото съзвучие на идеите, а „Момичето от квартала” освен поезия на думи е поезия на самия живот. Защото тя не е само съчетанието на римите и ритмите в този поетичен роман, а и съчетанието на множество млади души и умове. Екип от автори; група творчески натури, които са се събрали не за да направят рок банда (както много други млади) или театрален състав (както по-малко други млади), а да напишат заедно едно произведение. Поема с мултипленен автор, поетичен роман за нашето съвремие. Книга от тийнейджъри за тийнейджъри, в която всеки автор е и герои, движещ своята художествена проекция така, че да е именно в това поетично съзвучие с останалото, чрез което не само ще преосмисли своето място в настоящата реалност, а ще помогне на читателите, които са най-близкият до неговия темперамент да осмислят същото.

Начинанието може да се стори на някого експеримент, който е интересен сам за себе си, но такъв от какъвто не може да се очаква висок резултат. Познати са ни настройките на предубедеността и подобни мисли при нея са неизбежни, а дори и човек чужд на предубежденията трябва да надникне, да почете малко книгата, за да се избави от съмненията относно качеството й.

За съжаление в последните десетилетия (през целия живот за авторите на книгата) поезията се издава сравнително лесно и сравнително много хора я „изливат”, дори зрели, интелигентни, изстрадали, ерудирани личности при това поетични натури пренебрегват, твърде пренебрегват технологията на стиха. Издават стихове заредени с енергия, но стържещи на места, заради лоша ритмика, несъобразен звукопис, стилово неуместни изрази, тривиални, а на места дори дразнещо слаби рими.

Нищо от това няма да намерите в тази книга. Което и само по себе си е удивително за толкова голям творчески колектив. Да зазвучат различните гласове в хор – това вече е внушително.

„Момичето от квартала” е чистосърдечен рисунък на един мечтан през цялата световна история и от цяло човечество свят; непосредствен и без превземки; такъв какъвто може да бъде почувстван само в младежката душевност и изваден чрез нея чрез средствата на поезията.

Всичко е истинско, поглъща те в себе си с ароматите на една чиста природа, звънките гласове. Утопията сякаш е сбъдната. И е сбъдната, поне, все още само като поетичната реалност на книгата.

Тези деца правят тъй, че всеки възрастен да си спомни, че е дете, щом е част от този подрастващ свят; подрастващ с десетки векове; с десетки векове доближаващ се към идеала си.  

Автори:  Сюзън Гератлиева, Сабел Гератлиева, Мая Стойчева, Кирил Димов, Йоан Иванов, Фая Гератлиева, Симона Йовчева, Борис Йовчев, Лъчезар Йорданов, Джазмина Амр, Адам Амр, Валентина Димова, 2018
Редактори:  Невена Стоянова, Калин М. Ненов, 2018
Коректор: Калин М. Ненов, 2018
Изображения на корицата и вътрешни илюстрации: Кирил Димов, 2018
Предпечат: Диян Илиев, 2018
Електронно оформление: Александър Василев, Калин М. Ненов, 2018
Първо хартиено издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018
Първо електронно издание: фондация „Човешката библиотека“, 2018
Най-нова версия: 2018-04-09

Нова книга: Грешен и безсмислен

Не живях правилно и не мислех правилно; не се съгласих с реалността и не се примирих с разумното; търсих когато имах; разделях се когато очаквах; създавах себе си - разказ след разказ вселявайки сенките си в познати и непознати светове. Когато трябваше да бъда просто млад се ужасявах; когато ми трябваше само да съм обичан - черпех вдъхновение и пишех, пишех, пишех без да мисля, че тридесет години ще се съберат в тази книга. 
В нея са най-успешните ми разкази от "Бяс и рози", "Седем порти", "Порочна връзка", "Мадам Еротика","Мадам Утопия","Мадам Мистерия","Учители ми бяха пеперудите" и такива, които не са издавани в книга досега. Но това не е просто сборник, защото най-неочаквано и за самия мен се разтворих като герой сред героите си; видение сред виденията - изповед на една бродеша душа в която се отразява прехода, а и вечността.

Интерю: Спаси Мир

http://bgsever.info/prepress/?p=38197