Когато е съблякла
устните
от римите и
смисъла на думите
и само жаркото
дихание
разкъсва като
плат червилото
до сетното
желание разголила,
до бездна повече
от себе си
дори от своето
безумие,
а тя без друго е
лудетина
повие дъх след
туй във твоя,
очите дълго още
са замъглени,
танцуващи
снежинки,
бледи образи,
светът прилича на
прожекция
на стара лента,
поизносена,
преди да се
завърнат багрите,
Няма коментари:
Публикуване на коментар