Кожата ти,
дъхава хавлия,
с извезани
напъпили
цветчета,
коприна изтъкана
с нерви
окончания,
бродирана
със пръски
време -
преживяване,
с иглички
от целувки
на крадливи
погледи,
а също устни,
със пръстите
на вятъра
и капки
от отминали порои
през процепите
в прозорците
на спящата ти
стая.
Коприна
омагьосанна
със майсторство
тънко
на Почудата
и Пеперудите,
и лекичко
настръхнала
от грапавите
езици
на Потайности
съзряващи в Желания,
почти взривили
пъпки -
кръвоносни съдове
в съцветия на
ореоли гаснещи,
пулсации светлини
около рогата
на диаболичния
легион по устните ми.
Коприна тръпнеща
във повея,
описваща с
невидимости
странни фигури,
чудатости на миг
избликнало.
Коприна с камъчета
на седем смъртни
гряха
със седемстотин
нюанса святост
и седем хиляди
причастия Терзание.
Копринена хавлия
Дъхаво,
избила е по нея
влагата
на душа окъпана
във Влюбване...
Полепнала хавлия
върху Голотата
ти,
със форми
на прекрасни
отчаяния,
ваяния
на вечните
желания...
И тя преплъзва
се,
преди да падне
в голите ти
глезени,
разтваряш я във
шир,
загръщаш в нея
двама ни...
В копринен
небосвод
витаеме
Няма коментари:
Публикуване на коментар