вторник, 22 май 2012 г.

Дете на света



Пристъпям отвратена от себе си, от квартала си, от всички които съм обичала и на които съм се сърдила понякога и в които много съм вярвала. Искам да забравя коя съм и да полудея, за да не чувствам погнусата. Изродът от другият квартал ме чака. Аз нося бялата роба на жертвата. Той не я вижда. Той е изрод.
Той е от другият квартал и като всички там е роден без очи. Има ги, но те не виждат. Да не виждаш красотата е най-жестоката обида за нея, за живота който я е сътворил. Да не виждаш красотата е извращение. Изтънчена перверзия, а тъй като аз съм нормална, ми се повръща от нея. Пратена съм за жертва. Кварталите воюват от сто години. Те понякога вземат надмощие. Очите ни дават преимущество, но те имат сетивото на извратеното и измамата. Те чуват. На два пъти са преминавали през моста. Опожарявали са къщите. Обикновено изтръгват очите на пленниците. Ние пък продупчваме ушите им, но те пак чуват. Чуват с кожата си. Понякога успяват да избягат и отново възвръщат слуха си. Слухът е закърняло сетиво при хората. Имат го зверовете. На тях им е необходимо, но при хората слухът е донесъл само нещастия. Той е истинският виновник за лъжите, през него се е приемал и най-широко употребявания и смъртоносен наркотик музиката. Лесно са се предизвиквали масови хипнози и хората са били заблуждавани и хвърляни във войни, които днес, не можем да си представим. Избраните са губили слуха си и запазвали зрението си. Обратно, низшите са си запазвали слуха и губили очите си и с това всяко чувство за красота и любов към живота…
На всякъде из света има подобни гранични квартали. Конфликтите са чести. Жертвите и от двете страни тежки.
Защо се родих толкова красива! Красотата е върховната цел на живота, но вече не я желая. Радвах се, че съм избрана, но не знаех, че избраната ще трябва да бъде жертва…
Близко съм до изрода. В неутрална територия сме. На остров между двата бряга на реката. В колиба построена за нас двамата и за детето което ще трябва да се роди.
Цената на мира е това. Няма по-гнусно нещо от цената на мира.
Как може този изрод да се наслади на красотата ми. Та той не вижда жертвеният ми знак – робата. Няма по-красиво нещо от нея. Тя е прозрачна, бяла…
А аз съм прекрасна.
Такава обида. Той не ме забелязва. Иде ми да го разкъсам. На парчета да го режа. Бавно да го режа на парченца.
Как може да си позволи да не ме забелязва.

* * *
Колко красиви са стъпките й. Как да й го кажа като тя не го чува. Искам да й разкажа, да й разкажа за онази древна поема в която деца от два враждуващи рода са се обичали. Не знам как ще прекараме тези две години заедно без да се обикнем. Харесва ми. Всяко движение и е мелодия. В каква ефирна материя е облечена. Как да й го кажа? Мога да го напиша, разбира се. Образован човек съм и мога да пиша. Те нямат друго освен писмените си знаци. При нас не са толкова популярни, но всеки уважаващ себе си човек ги научава. Има нещо очарователно и в мълчанието. Бих й го казал, но има ли смисъл. Сигурно даже повече ще ми хареса от нормална жена. Думите им са мили, но понякога стават досадни. Да можеше пак да е толкова мълчалива, но да ме чува.
Или поне за един ден да е способна да чува. Само за ден. Щеше да ми е достатъчно да й кажа всичко. Не знаем чак толкова истини, че да ни е необходим повече от ден да ги изречем. Все още не е дадено обяснение защо и как са си загубили слуха. Обясняват го с генетични изменения, но си мисля, че просто на хората им е писнало да слушат лъжи. Един ден, само ден е достатъчен за да чуеш всичко.
Господи! Тя се събу. Какви стъпала. Като листа са, като листа под малки дъждовни капки.
Защо. Защо няма да ме чуе като й го казвам…

* * *
Вече съм претръпнала и не се отвращавам. Той не е чак толкова лош човек, въпреки, че е изрод. Обижда ме постоянно, но го прави неволно. Не знае, че така увяхвам. Има ли смисъл красотата когато не е забелязвана? Когато погледът е отвърнат от нея? Бях най-красивата и затова на мен се падна честа да родя детето на компромиса. Виждам в огледалото, че вече отдавна не съм онази която биха пожертвали. Защо не бях такава преди съвета на двата квартала да реши да направи Големият компромис. Щях да живея като всички останали които сега с нетърпение чакат раждането на Месията.
Колко болезнено е да увяхваш от обида. Физически чувствам болката.
Държи се обаче кавалерски и има мъжки качества. Сигурно заради тях са го избрали. Истински жребец, но сам себе си не може да види колко е красив.

* * *
Тази нощ сънувах кошмар. Много зъл кошмар.
Иска ми се да избягаме. Отвратително е това което правим със себе си. Това в което ни накараха да повярваме. Крещя от болка, но тя не ме чува. Пиша й, но не иска да разбере думите ми. Струват й се отвлечени. Отговаря ми, че обиждам красотата й. Не ми вярва, че я „виждам” много добре. Пожертваха ни. Накараха ни на сила да се обичаме. И за да се защитим се мразим, а това ни пречи да си признаем, че все пак се обичаме. Само веднъж ми призна, че не съм лош човек и вече не се отвращавала от мен.
Вчера се гушна в мен, но като котенце. Тресеше я. А аз сънувах кошмар. Той се е родил и както всички се надяват има слух има и очи.
Расте и тъй като превъзхожда всички, избождат му и очите и тъпанчетата.
Страшен сън. Също като истински. Дори имаше и образи.
Ако наистина такива са образите, не съжалявам, че съм се родил без очи.

* * *
Какво ще стане, ако се роди и глухо и сляпо?
Тогава ще остана завинаги на този остров. С двамата. Те са също жертвани като мен. Аз няма да имам други толкова близки хора. Страданието сближава, не както ни учат в квартала, че е красотата. Видяла съм грозни влюбени които много повече се обичат от красивите. Защото заедно страдат.
Освен това моят избран вижда по свой начин красивото. Дори понякога ме удивява и ме кара да разбирам красотата още по-добре.
Не ми се вярваше, но те са способни да чуят формата. Знаеше още в началото, че робата ми е бяла и прозрачна. Понякога дори отгатва цветовете. Казва, че всеки цвят си има своя температура.
Най-важното е, че любовта му е красива.

* * *
Безкрайно щастливи сме. Смятаме да останем заедно. Тук на този остров. Ще ни го вземат, но не завинаги. Все пак това е единственият човек и със слух и със зрение. Трябва да бъде пазен.
А ние се обичаме.
Колко ни костваше това.
Малко й завиждам. Тя не може да чуе шумотевицата. Когато не иска да види нахалниците просто си затваря очите, а аз трябва да търпя всичко, всичко.
Е, все някак ще го изтърпя. Всяка врява за три дни.

* * *
Ако преведем на разбираем език мислите на отрока биха звучали горе долу, така:
„Ама, че миризливци! Едните не виждат! Другите не чуват! Но едните и другите не помирисват нищо и вонят отвратително! Като порасна всичките ще ги изтребя!



антиутопия и киберпънк


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email