четвъртък, 21 юни 2012 г.

Плужекът (e-трол)




Плужекът лек като зараза
се носеше из въздуха...
А тежеше сто и тридесет килограма.


Размножаваше се със спори...

Който не можеше да го понесе умираше...
Който можеше се превръщаше в плужек, полуплужек, четвъртин и осмин
усмихнат плужек...


Плужекът бе световно признат плужек...
На лунна светлина отровната му слюнка приличаше златна...
Гнусните му отпечатъци напомняха картини
на дрого - вдъхновен, но и безкрайно талантлив художник...

Плужекът имаше сто и тридесет общи белега с човешкият вид,
но беше модификация
на една ненаситна бактерия
от която природата бе отвърнала очи.

Плужекът обаче беше приспособим като чергарска общност
оцеляваше във всяка среда
и всяка душа...

Понякога си мисля,
че Големият колапс ще настъпи защото плужека е излапал Вселената,
но не може едно пълзящо да излапа цяла Вселена,
но да излапа Земята, май ще успее...


Експериментална лирика


4 коментара:

  1. Чудя се с (кой-какво) да отъждествя лирическият герой? Толкова е многофункционален,пластичен и метаморфозичен, че бих могла да го отнеса безкрай пъти към-то заобикалящата ме действителност:)
    Благодаря! Това е толкова терапевтично, сега когато някой се опитва да ме мачка и унижава,просто ще си представям този лирически герой:))))))

    ОтговорИзтриване
  2. Опитва се Плужекът
    ..... и пак си остава ..... просто плужек :)))

    ОтговорИзтриване
  3. тоя плужек и хлебарка ще се окаже..

    ОтговорИзтриване
  4. Всички имаме впечатления и ги знаем тези като лирическия, горко на тези, които ги траят, търпят, с нещо оправдават. Утре те ще са жертвите им. И ако някой се запита: "в какво сгреших", отговора е един: "вчера го допусна"...
    Поздрави, приятели!

    ОтговорИзтриване

Follow by Email