Плужекът лек като зараза
се носеше из въздуха...
А тежеше сто и тридесет
килограма.
Размножаваше се със
спори...
Който не можеше да го понесе
умираше...
Който можеше се
превръщаше в плужек, полуплужек, четвъртин и осмин
усмихнат плужек...
Плужекът бе световно
признат плужек...
На лунна светлина
отровната му слюнка приличаше златна...
Гнусните му отпечатъци
напомняха картини
на дрого - вдъхновен, но
и безкрайно талантлив художник...
Плужекът имаше сто и
тридесет общи белега с човешкият вид,
но беше модификация
на една ненаситна
бактерия
от която природата бе
отвърнала очи.
Плужекът обаче беше
приспособим като чергарска общност
оцеляваше във всяка среда
и всяка душа...
Понякога си мисля,
че Големият колапс ще
настъпи защото плужека е излапал Вселената,
но не може едно пълзящо
да излапа цяла Вселена,
но да излапа Земята, май
ще успее...
Чудя се с (кой-какво) да отъждествя лирическият герой? Толкова е многофункционален,пластичен и метаморфозичен, че бих могла да го отнеса безкрай пъти към-то заобикалящата ме действителност:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря! Това е толкова терапевтично, сега когато някой се опитва да ме мачка и унижава,просто ще си представям този лирически герой:))))))
Опитва се Плужекът
ОтговорИзтриване..... и пак си остава ..... просто плужек :)))
тоя плужек и хлебарка ще се окаже..
ОтговорИзтриванеВсички имаме впечатления и ги знаем тези като лирическия, горко на тези, които ги траят, търпят, с нещо оправдават. Утре те ще са жертвите им. И ако някой се запита: "в какво сгреших", отговора е един: "вчера го допусна"...
ОтговорИзтриванеПоздрави, приятели!