Лечителката

Последното което видях беше как мургав мъж излезе от къщата. Изглеждаше тъжен, изведнъж се усмихна, вдигна патерицата си победоносно над главата, хвана я с двете ръце и я строши в крака с който преди това куцаше. Многобройното му семейство се хвърли да го прегръща.
Бих се усъмнил, че е истина, но преди него излезе момиче с явна анорексия. Едва ли тежеше и тридесет килограма. Започна да яде вафлата която нейната майка й подаде. 
Поговорих с човек който беше сигурен, че с едно единствено докосване старицата е разбила камъните в бъбреците му…
„Не, днес не ме боляха, но изведнъж разбрах какво е усещането да са здрави. Олекна ми, цветовете чак се промениха.”

Попитах го колко ми поиска. Смути се, каза ми. Тя дори не е гледала. Кутията била зад гърба й. Съвсем обикновена кутия от обувки, облепена с тиксо да не се отваря и с отвор да се пускат парите. 
Ако имал повече, повече щял да пусне, макар че нямало да разбере. Както не би разбрала и нищо да не пуснел. 
На двора видях инвалидни колички. С ръждясали спици, с прогизнали от дъждовете и напукани от слънцето седалки. 
Първият ден не успях да се вредя. Учудих се, това не беше известна лечителка, а се местеше от село на село. Не се задържаше повече от месец. Причините само можех да гадая, но необяснимо ми се струваше как хората толкова бързо бяха научили за нея. 
Изглеждаше, че няма да успея и на вторият ден. Чувствах се неразположен и преуморен, но не ми беше зле. 
Малко след излизането на циганина с патерицата, огнените насекоми започнаха да ровят в черепа ми. Ослепиха лявото ми око и запушиха ноздрата, захапаха езика ми и започнаха да гризат врата, лявата ми ръка, сърцето, стомаха. Показалецът ми изчезна, останалите пръсти чувствах дървени. Една жила над китката подскачаше като юзди при галоп и беше май единственото място по цялото тяло което не чувстваше болка, а живееше живот само за себе си. Зла миризма изпълни гърдите ми, храната се развали в стомаха ми, но мускулите ми бяха парализирани и не можех дори да повърна, а и при напъните болката щеше да стане по-силна. 
Това не беше обикновено главоболие, а изтънчено мъчение което тялото ми носеше в себе си. Започнеше ли, нищо не помагаше. Докато траеше бях напълно неспособен за каквото и да е. Сън не помагаше. Легнех ли болеше повече, а дори и да заспях се пробуждах от болката. Трябваше да съм седнал и да открия точно тази поза, винаги различна при която малко по-малко болеше. Да не се движа изобщо и да чакам, да чакам, да чакам…
Беше като лошото време което не знаеш кога ще отмине, а те лишава от много възможности. 
Често с дни повръщах и имах киселини от лекарствата против болка които бях пил по време на кризата, а те малко помагаха. 
След всяко главоболие се чувствах като изцеден и живеех в непрекъснато очакване, че мъчението ще започне. 
Този път обаче ме изненада. Беше като гръм от ясно небе. Като че ли ми повлия обстановката с толкова много болни. 
След по-малко от минута едва съзнавах какво се случва с мен. 
Чувах разкъсани фрази идещи от друг свят, отвъд обвивката болката. Свят в който допреди малко се намирах, а сега ми беше напълно непознат и чужд. Със закъснение разбирах, че става дума за мен, че изглеждам много зле. По-зле от всички останали и ми отстъпват ред.
Като в сън се движех. Седнах на стола на лечителката, тя сложи длани на главата ми и облекчението настъпи за минути. 
Чувствах се по-добре от всякога. Всъщност за пръв път се чувствах добре. Сега разбирах каква е разликата. Главата не ме е боляла само при кризите, а непрекъснато, но свикнал с болката не я усещах и все пак бе различно.
Сякаш се събудих от дълъг, траял години, дълбок кошмар.
Идеше ми да полетя, но си спомних за какво съм дошъл.
Бръкнах в джоба, извадих документите и се легитимирах.
-Данъчни власти! Ще ви помоля да ми предоставите цялата си документация...


хумористична фантастика