Капка утоляваше жаждата му.
Две го правиха щастлив.
Три смяташе за разточителство.
И шепота му се белееше в къдравият вятър.
Цял живот се бореше с пустинята.
Търсеше извор, а нямаше.
Търсеше, а знаеше, че няма.
Търсеше, а не знаеше защо ли търси.
Извори намираше, често, в очите му които още се овлажняваха.
Извори намираше и в съня си и те ромоляха и се смееха като нимфи.
Извори намираше и в дълбините си, когато дълго я нямаше живителната капка,
но той оцеляваше.
Два пъти за седемдесет години го валя дъжд.
И като всеки внезапно забогатял, с небесна помощ, мислеше, че с нищетата му
е свършено.
А тъй бързо се изпарява и попива всичко онова за което не сме подготвени.
За глътка дълбаеше и седмица, понякога две.
Откриеше ли я по-рано се чувстваше гузен и благодарен.
Смяташе и три капки за разточителство.
И се опитваше да спести четвъртата.
А спестеното се изпарява и попива, по-бързо дори от онова за което не сме
подготвени.
Осинови си пустинна мишка за да не прахосва четвъртата и третата капка,
но нямаше понякога и две и й даваше своята.
Не съжаляваше, без нея би се чувствал пустиня.
А когато нямаше и капка?
Мишката за разлика от него можеше да пие и "Кока Кола".
А той от радостта в очите й.
Кога се разделиха не разбра.
Осъзна го когато четвъртата капка печално се изпари. Третата изтри сам.
Като сълза я изтри.
За да не му напомня за мишлето.
И пак се бореше.
Търсеше, а не знаеше, защо ли търси.
Цял живот се бореше с пустинята.
И накрая я пребори.
Стана случайно.
Един ден усети тежест в пазвата си.
Бръкна уплашено и откри в джоба над сърцето си тялото на мъртвото
мишле.
Стори му се странно, че то му бе останало вярно, а той толкова дълго
го носеше в сърцето си. Реши да го погребе.
Зарови в пясъка и...
Нямаше извор, знаеше че няма, но го откри.
Изкопа широк кладенец.
Три дни и три нощи пирува.
После върза камък на врата си
и скочи в него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар