суббота, 22 декабря 2012 г.

Консумирана тръпка

Тя не се яви на изпити. Семейството му мислеше, че е на командировка. Ключовете за вилата, тя взе от нейна приятелка. Вътре беше наслоена прах от години и разпадащи се мебели. Не махнаха залепените по стъклата вестници. Само отместиха два три чували с парцали които наистина им пречиха. Инсталацията отдавна беше изядена от мишките и ток нямаха, но пък свещи си носеха. Откриха и бутилка вино останала кой знае от кога. 
Пиха малко, нежно се любеха. Свещите угаснаха. Дълго си говореха. Навън започна буря, стъклата хлопаха. Как издържаха. Бяха напукани. Щяха да паднат. Тя се боеше. Не беше смъртоносна опасност, но и той чувстваше страх. Чу се, че ствол се строши наблизо. Голям клон падна. Алармата на колата свиреше. Тук нямаше кого да притесни. Най-близкото селище беше на петнадесет километра, но някак странно звучеше. Като вопъл, отчаян вопъл с който реалността ги викаше отново при себе си. Тъмно беше. Сякаш бяха ослепели. Чувстваха се не на този свят.
Избягали не от ежедневието си, а от всичко съществуващо. От реалността изобщо. Ако не се чуваше бурята и не се докосваха щяха да загубят всякакво чувство за реалност. И докато бурята утихваше, милувките им се разгаряха. В началото приеха връзката си като шега. Като развлечение от което имаха нужда и двамата. На шега флиртуваха един с друг, на шега чоплеха чувствата си. Качи я веднъж да я откара до университета. Просто така, за компания. Валеше дъжд. Автобусът й изглежда закъсняваше. Видя я да прави опити да се обади по мобилният си телефон и не успява. Изглежда беше развален, а тя гневна. Спря отвори вратата. Очакваше ругатня, усмивка обаче я озари. По навик ухажваше. Това му беше поведение. Така се държеше и в офиса и със сервитьорките и когато помагаше на млада майка да изкачи количката с бебето по стълбището и когато си избираше обувки или чорапи, независимо дали магазинерката беше красива или не. Жените го разбираха. Цялото му поведение се тълкуваше като комплимент. Тя също го разбра, но задържа по-дълго очи в очите му. Все още нямаше представа накъде е тръгнало. На другият ден нарочно изпусна автобуса. Не бръкна в чантата защото знаеше, че е забравила телефона. Усмихна се дяволито. Той щеше да мине. Имаше си приятел, даже двама. С единият по-често спеше, на другият по-пълно се отдаваше. Две жени напълно противоположни като темперамент живееха в нейното тяло и всяка си имаше любовника. Понякога даже се разменяха в леглото без той да разбере, че допреди малко е бил с една, а сега с друга. Боеше се, че рано или късно трябва да избере. Да подчини едната, да я направи робиня на другата. Нямаше да я убива. Нямаше да я затваря. Просто щеше да я кара да слуша, нищо повече. Щеше да й дава от време на време което желае, но сама трябваше да си го заслужи. Така се чувстваше неуверена. Не знаеше докъде ще доведе надхитрянето между двете. Мъжът с колата спря. Когато се качи и двете в нея решиха да се позабавляват с него. И двете го одобриха, загониха се в кръг духовете им. Затрудниха дишането й. Като, че ли всяка го искаше сама за себе си и крещеше. „Мой е пък, мой е…”, а тя се усмихваше, защото й се струваше, че е някаква глупава игра. Фантазьорка беше, все си ги измисляше такива. С какво превъзхождаше приятелите й. Те бяха млади и импулсивни. Той не толкова млад, изглеждаше доста над тридесет. Личеше, че е и подтиснат, твърде много се съобразява с всичко около себе си. Мислите му бяха замъглени. Трудно ги изразяваше. Търсеше яснота в клишетата. Повтаряше работи които всички казват. Сам себе си не беше. Само дето пушеше твърде нервно и ръцете му трепереха. Личеше си, че го има в него демона. Че личното не е задушено, че още желае и търси нещо по-различно. Любопитства и надниква под полите на дните, а те много, много не му откриват, но все още не е загубил порива. Качи се и на следващият и на по-следващият ден в колата му. Започнаха с целувка да се разделят. Приличаше на игрива закачка. И щеше да остане дотук, но нейна колежка ги видя и изрази приятелската си завист. Предложи й ключа на вилата си. Не била използвана от години. Тъкмо за тях двамата била. Първо й се прииска да й признае, а после си представи вилата и възбуда замъгли съзнанието й. На другият ден направо си му каза: „Искаш ли да си подарим една нощ?”. „Искаш ли?”-отвърна като ехо. После, тя съжали. После, той не. После, тя скри колко съжалява. После, той се престори, че се колебае. После, тя пожела още по-силно. После нещата утихнаха. Можеха да се откажат, но не. Вече не се нуждаеха толкова да се случи, но то остана между тях като договор, като обещание. Което никой не искаше да наруши. И малко по-късно, когато напълно се освободиха от желанието, една непозната възбуда ги изпълни. Неподозирана забрана, заключена под най-дълбоките им тъмници изби по кожата им. Когато останаха сами във вилата, тя се осъзна. Запита се: „какво направих”. Почувства се безсилна, пленница на обстоятелствата които му я поднасят като подарък. Лишена от воля, беззащитна в ръцете му. Пиха, прегърна го. Имаше нещо във виното. То предизвика бурята навън. Нещо направи с главите им. Нещо направи с телата им. Те се разпадаха и се събираха. Умножаваха се и стаята се пълнеше с техни клонинги които изобщо не приличаха един на друг. И двамата имаха чувство, че стаята е пълна с мъже и жени които търсят избраният и избраната, но тъй като са слепи попадат на различният и различната. Не защото не могат и без очи да открият избраните. Могат. Просто е даже. Но защо да не се възползват от слепотата? Защо да не опитат нещо по-различно. А нали и избраните са слепи и нищо няма да разберат. И няма грях, а техническа грешка. Просто тъмнината избира кой с коя да бъде. Тъй възбуждащо е, тъй освободено…
Почувства се, че полудява. Почувства, че и той не е на себе си. Зашептя му какво си представя. Отвърна й, че и той си представя същото. Смяха се и пак се любеха. 
„Сега сме нова двойка тела която го прави за първи път…”
Вече се разсъмваше, вече се виждаха и някак по-различно отколкото през нощта им се стори, че наистина го правят за първи път. Не приличаше на дива оргия, а интимност с някого с когото чувстваш близост.
-Иска ми се никога да не се разделяме.-прошепна тя.
-Иска ми се никога да не се разделяме. –повтори той.
И заспаха в прегръдките си. Кой се събуди първи не разбраха. Неизбежно беше да не се събуди и другият. Бяха сраснали един с друг. Брадичката й беше залепена на рамото му, гърдите й в гърба му. Едната й ръка на бедрото му, другата на гърдите му. Корема й на дупето му. Бедрата и прасците им оплетени. 
Опитаха се да се разделят. Не можеше. И нещо повече. Всеки чувстваше част от това което чувства другото тяло. Бяха се сраснали като сиамски близнаци. Не можеха да мръднат. Опитаха се да се изправят, но пак паднаха в леглото. Само едната му ръка беше свободна. Лявата. Дясната залепена за хълбока й. Протегна се към масата, но не успя да достигне телефона. Събори го. Падна далече. Промърмори.
-Какво каза?
-Нищо. Ще измислим…
-Не. Друго каза. 
-Няма значение. Ще измислим…
-И защо?-целуна го по ухото.-Чувстваш ли ме? Чувстваш ли ме цялата?
-Да. Чувствам те.
-Повече е от секс, нали?
-Като, че ли…Не може да се сравни.
-Защото е толкова повече.
-Трябва да намерим начин…Така…
-Да. Ще умрем. Не си ли заслужава. Пожелахме го. 
-Ти си луда…-извъртя глава и я целуна с края на устните си.
-Сами го пожелахме. Сами.
Не отговори нищо. Унесе се в прегръдките й. Съгласуваният ритъм на двете сърца приличаше на мелодия. Прекрасна мелодия високо над най-приятните земни усещания. Усещаше вкусът си в устата й. Долавяше аромата си през носа му. Сладостното й отчаяние, че всичко свършва, но е така прекрасно овладя и него. Леката му тревога и надежда, възбуди и нея. Спореха безмълвно и желанията им се биеха и танцуваха. Пламваха клетки. Восъци в различни цветове. Преливаха един в друг и потичаха в пъстри лъкатушещи трепети. Пътеки по които вярваха мислите им. Разклоняващи се пътеки които се срещаха и преплитаха, отново се разделяха и отново срещаха. Часовете се нижеха и ставаше все по-топло и по – приятно. И така продължи до момента в който той почувства остър глад, а тя не чувстваше. Мислите й бяха по-тихи, усещанията по-слаби. Тя се носеше и сънуваше.
-Събуди се! – изкрещя той.
-Какво става?-попита го унесено и блажено.
-Аз те консумирам.
-Какво имаш предвид?
-Организмът ми усвоява твоят като храна…
-Така ли…Не чувстваш ли колко ми е приятно.
-Но аз те ИЗЯЖДАМ. Не аз, а организма ми.
-Изяж ме. Искам, искам…
-Побъркана си.
-Нямаш друг избор.
Почувства отвращение. Бунтуваше се. Опита се да се откъсне, но тя изкрещя от болка. Той се разплака. 
-Лигльо…-опита се да му го изкрещи, но го каза мило.-Не съм ли ти сладка, а…
Дойде му твърде много. Загуби съзнание от ужас. Когато дойде на себе си, разбра, че вече нейният организъм се храни с неговият. Беше по-приятно и от най-чувственият оргазъм, но последен порив на съзнанието му се възпротиви. Пробуди остатъка от клетките си и те се нахвърлиха на нейните. Бяха по-малко, а по-силни, телата им пламнаха, а тя приличаше на чудовище.
-Защо, скъпи мой!-вече не отваряха устните си, а чуваха мислите си.-Не искаш ли да изчезнеш в мен? Нима?
Искаше, но и ужасяваше.
Двата организма се хвърлиха в битка неравна в началото. Тя беше по-силната от него, до момента в който почувства задоволен апетита си. Тогава нападна той. В следващите дни телата им приличаха на гърчеща се, аморфна маса. От време навреме изплаваха ту нейните черти, ту неговите. Очертаваше се ръка или крак. Заприличваше на мъжко и на женско тяло. 
Битката продължи докато живота и на двамата напусна клетките. После плътта оживя. Раздвижи се. Изправи се. Не беше нито той, нито тя, а двамата. Можеше да бъде мъжко или женско когато пожелае. Или каквото изисква случая. Хранителната му система не функционираше, но изпитваше вълчи глад. Към поредната любов. Която щеше да търси. Открие. И изконсумира. 
Застана пред огледалото и първо прие формата на умопомрачаваща красавица.
После реши да бъде той.
Вратата на вилата се отвори. Излезе изключително привлекателен мъж и тръгна към колата.
Качи двама стопаджий. Момче и момиче. Обичаха се, но момчето нямаше свръхестественото му обаяние. Улови погледа на момичето в огледалото. Смигна й. Тя се изчерви, но му отвърна с усмивка. 
Първо нея. А после ще издири и него.



Хорър и трилър фантастика

еротична фантастика

3 комментария:


  1. От този постинг ще стане добър епизод на "Pазкази c неочакван край" или "Зоната на здрача".

    ОтветитьУдалить
    Ответы
    1. И нататък има много разкази, които се включват в концепцията. Но така си е у нас, най-често разказите ми служат за храна на хейтъри, троли и други изчадия, когато другаде биха били нелоша база за приятно и пълноценно забавление. Благодаря ти.

      Удалить
    2. Да си призная честно, четейки вашите разкази, се удивлявам на какво е способно собственото ми същество. Винаги се чувствам като една от бъдещите жертви на злия Ви главен герой. Чела съм разказите Ви късно, късно през нощта, а след това ги осмислям с дни. С усмивка пък се сещам за тях след време. Вие сте ми идеалът за писател, не си представям човекът, който ще ви измести от първата позиция на личната ми пирамидка :))

      Вярната Ви доживотна "фенка": Ина Тавлиева, на 16 години от гр. Варна :))

      Удалить

Follow by Email