вторник, 13 март 2012 г.

Злата сила

Тъй както странствах във Страната
и лутах се без цел и без подслон,
срещнах дъщеря на Сатаната-
пазителка на чер закон.


Вещица с черти на ангел,
с гърди лишени от душа,
красавица с морал пропаднал,
приютила в пазвата си змия.

Покани ме на ритуал разгулен
и, както дирех покрив за нощта
и склонен бях към авантюри,
приех поканата на таз жена.

Въведе ме през тъмни коридори,
застлани със скелети и гниещо месо,
накрая портата отвори
и откри ми своето общество.

Поклонници наивни, алчни,
извиващи гръбнаци кат стебла,
сношаващи се с безгръбначни,
омаяни от месса зла.

Сърцата им във чашата магия
варяха се в отровата, греха,
от които тя ми даде да отпия,
за да се отдам и аз на сладостта.

В отварата на злата сила
и гущери, и сатанинска пот,
по рецепта стара бе сварила
еликсир за сладостен живот.

Отварата без отврат да погълна,
между бедрата си като чаша тя изля,
зашепна ми да я прегърна,
омаи ме със магически слова.

Кошмар в реалност затанцува,
отвратта се влюби в сладостта,
поглед ми пиян се залюбува,
възбуда тръпнеше по моята уста.

Ръцете ми чужди, отмалели,
трепереха от желание и страст,
мислите ми -птици отлетели,
нямаха над тялото ми власт.

Понечих, но ръцете ми удари
споменът за любовта,
сладостта без дяволски отвари
и без веригите на сила зла.

Чашата се пръсна на парчета,
изчезна във зловонни димове,
чашата не бе магьосница проклета,
чашата бе моето сърце.

Тъй както странствах си в Страната
и премеждия като цветя берях,
се срещнах с една прекрасна непозната
и в нея истинската прелест опознах.

Напомняше за щерката на Сатаната,
толкова красива бе и тя,
но в гръдта си имаше душата
и без магия твореше чудеса...

1997

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email