При орисаната

Когато чух стенанията й откъм долната стая, съжалих. 
Прехапах юмрук да не изкрещя.
Текнаха ми сълзите.
Поисках и не посмях да разваля играта…
Ама, че мръсница!
Ами, аз, каква съм!
Не го очаквах от нея! А от себе си, очаквах ли го?
Невинно ми се стори. Шеговито. Игра някаква. По-особена, но игра. Щеше да остане наша малка тайна. Нито единият, нито другият щеше да се досети.
Имаме еднакви фигури. Аз съм по-висока със сантиметър, два. 
Стана от скука. Лежахме си на шезлонгите на терасата голи. Гледаше ме дълго и въпросително, усмихваше се така, че разбрах, че се колебае. Какво ли имаше да ми каже. Един милион неща минаха през главата ми. Пети ден сме във вилата им край морето и загарът ми скри изчервяването, но едва ли смущението.

Зной

„Дали няма да го разтълкува погрешно?
Аз почти не го познавам и не съм дошла при него. 
Само си пишем. Почти не ме познава. Не, че го лъжа, но мога и да го лъжа. Не, че ме лъже, но знам ли. Не съм дошла при него. Колата ми се повреди. На другаде бях тръгнала. Накъде и аз, не знам, но не дотук където стигнах. Не дотук и при него. Хич да не любопитства, че и аз не знам. Ще го срежа!
Колата ми се повреди и утре ще е готова. Нямат онази си част в сервиза. Ако я бях запомнила щях да му я кажа, за да не си помисли нещо.
Как безцеремонно ми даде ключа, само. Всъщност съвсем естествена проява, но нещо имаше в жеста му. Може и да си въобразявам, какви си ги мисля! Защо не потърсих хотел, ама и хотелите им са едни кокошарници. То не, че и дома му нещо. Дивашка бърлога, ако бях на осемнадесет или на двадесет чак да се възбудя. Само да не си помисля нещо. Той ми е приятел и толкова. Даже много не съм сигурна. Ама толкова е горещо. Климатикът скапан или само той знае как да си го пуска. Сигурно с манивела или го бута докато запали, може и със захарче или бонбонче да го подкупва, докато тръгне. Какъвто му е климатикът, май такъв му си е и живота. Мило момче

Смокинке, моя

Общо взето нямаше за какво да си говорят, а понякога й се искаше. Много й се искаше. Но още отворила уста преди да е изрекла думата пламваше похотливият му поглед. Устните му още малко и да се разтопят и да потекат по брадичката му от сладострастие. Очите му – на сатир, безумие и греховни страсти, бяс и малоумие, пълна разюзданост. И един такъв – плешив, без врат, як, твърд от всякъде, релефен, приличаше на премигващ фалос. С мърдащи ушички и обица на едното…
„Ама аз исках просто да си поговорим…”-проплакваше понякога, понякога – не, но той никога не я чуваше.
-Смокинке, моя! – прошепваше сатаната.