Видях я и приличаше на истинска, но не можеше да бъде, защото нямаше криле и ореол. Истина ви казвам, по всичко приличаше на жива. Не ми се смей, наистина нямаше ореол, и криле нямаше. И аз се учудих, чувал съм, че е имало с рога вместо с ореол, мислих си, че са
глупости, но тя нямаше и рога. И криле, и приличаше на жива. Чернокоса със ситни къдрици, с червена рокля и разголено рамо. Свечеряваше се, а тя стоеше на Скалистите карета. Разтърках очи, но не сънувах. Момичето приличаше на истинско. Страх ме беше да я доближа да не изчезне. Увеличех образа и двукратно. Скрил се бях в шипките и се молих да не ме види, но ми се струва, че очите й бяха твърде слаби. Сияеха въпреки, че бяха черни. Тъмно черни. Стига си се хилил. Наистина бяха черни, но не знаеше какъв фонтан от светлини играеше. Мечтаеше или беше влюбена или и двете. На коленете имаше листо, бяло листо. Непознато. Чисто бяло. Рисуваше по него. Увеличих още образа й, успях да видя крайчето на листа. Наистина рисуваше с черен цвят, но не образи. Странни орнаменти, изпитах усещането, че с тях изразява нещо. Не съм фантазьор, стига, стига си ми се хилил така, оправи си зъбите. Чувал съм, че думите могат да се предават по този начин. Защо ли, откъде да знам. Просто изкуство, ти защо свириш? Безсмислено е да се запазват думите, но какво му е смисленото на музиката ти, радва душата, ей това е. Та тя май, това правеше, радваше душата…
Мисля си, приятели, че тя е по-висша форма на живот. Хайде помисли си, защо ни са криле. Помисли си сериозно, знам, че си падаш по по-крилатите, но това е защото си овчар и просто такъв си ти е вкусът, овчарски. Вярно с крило си повиваш очите когато спиш, но аз никога не го правя, и приятно е, да пипнеш крило, помага понякога и при бой, но имам си крака и ръце, така де, с крилете замаха е много голям. Ударът е силен, но…Добре, дотук с бабаитските приказки, не сме се събрали да си говорим за бой, културна компания сме, но някой да е летял след като е поотраснал малко. За децата, добре. Те си летят, но колко години трая тази наслада. После костите ни натежават, крилете вярно малко растат, но все по-трудно носят теглото и накрая не можем да се отлепим от земята. Чувал съм и аз за такива които цял живот си летят, но не съм виждал, а ти. Кой знае, това е друг въпрос. Думата ми беше, че крилете са в повечето случаи пречка. При една висша раса, не вярвам да останат крилете. Тя беше съвършена, разбирате ли. Съвършена. Добре, хайде сега, помисли защо пък ти е ореол. Чувал съм, че някога е имало тъмнина. И на мен ми се струва, че са приказки. Никой не може да си представи тъмнината и прилича на фикция, но като се замисля по въпроса за ореолите, съм склонен да повярвам, че някога я е имало, иначе е необяснимо защо са ни. Стига си се смял, ще ти кажа. Били са необходими, нашите прадеди да си светят по пътя и да не се препъват. Мисля си, че защото все още има малко тъмнина, затова и не са изчезнали съвсем, но някъде или някога няма да има. Добре, мечтател съм, фантазьор съм, но щом видях жена без ореол, значи някой ден няма да има тъмнина. Ако искайте ми вярвайте, аз вярвам.
Какво стана ли? Сгъна листото, пъхна го в дрехата си. Сладост беше изписана по лицето й, вдъхна дълбоко, затвори очи. Когато ги отвори, сигурен съм, че ме видя, а аз се смутих. Хукнах, а след малко като се обърнах нея я нямаше.
Да, мисля си, че е по-съвършена. Може би е от бъдещето.
О, моля те, не ми говори за ангели. Ангели няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар