четверг, 13 декабря 2012 г.

Глухият скитник

Пръстта съхнеше ли, съхнеше и се напука.
Подобно устни се разтвори, а той умееше да чете по движенията на устните. И глух бе за мълвата.
"Вземи част от мен" - говореха му. - "И ме отнеси далеч, много далеч".
И той напълни торба с твърди като камъни буци и тръгна. 
И все не намираше място.
И все не чуваше мълвата, а единствено тревожният глас в себе си.
И торбата често го прегазваше.
Често искаше да я хвърли, но си спомняше устните.
Приличаха на устни на майка и на любима.
И забравяше колко тежки са за него думите, които са му изрекли.
И продължаваше, а една вечер замръкна в опустошено от стихии село.

воскресенье, 9 декабря 2012 г.

Уволнен

-Искам да разбера защо се налага?
-Има си правила.
-Не съм нарушил…
-Точно за това. Тези правила не могат да не бъдат нарушени, ако не си нарушил нито едно, значи си нарушил основното. Ако си нарушил което и да е, уволнението ти пак е основателно. Аз подписах заповедта.
-Ще направя атентат.
-Нищо няма да се получи. С взривното ти устройство най-много да си запаля цигара. Мухльо си!
-Така ли?
-Неудачник. Все тая. 
-Имам две дъщери. Голямата иска да следва…
-А аз да ти приличам на Майка Тереза, огледай ме.
-Красива си. 
-Не се подмазвай. Нищо против, но си губиш времето.
-Определено не приличаш на Майка Тереза. 
-Ами тогава?
-След като вече не си ми шеф, мога ли да те поканя на вечеря?
-И мислиш, че ще се покажа пред хората с такъв като теб. Не можеш да платиш и сметката, но бих я поела и сама, ако имаше стил или пък приличаше на жребец. Утре бюрото ти да е опразнено. 

Follow by Email