Искам да ти кажа,
че обичта ти беше в ръцете на тези които ме галеха преди да те срещна,
че теб търсих и
откривах,
че ме подготвяше
да те приема,
правеше ме
способен да те почувствам
иначе не бих те
приел в цялата ти дълбочина, сега...
и не бих бил,
толкова щастлив, колкото ме правиш...
искам да ти кажа,
че есените имат вкус на горчица,
а още по устните
ми е вкуса на пясъка
от онези лета,
които не споделях море с теб,
че няма връщане
назад, не за да се върна,
а за да си пратя
гълъбче с пръстен на крачето
и писъмце, в
което сам към себе си, бих писал
за надеждата,
но дори да беше
възможно,
едва ли щях да го
направя,
а и тогава съм
чувствал, че ще те срещна
и част от това
чувство
е онази стара
бутилка с отлежали думи,
която отваряме и
пием,
всяка реколта е
болезнена,
уловеното във
виното слънце,
консервирано и с
капка пропиляна кръв
и залез с усещане
на фалшиво червило
и самозаблуди,
които вече не
чувствам като разочарования,
защото нищо не е
изгубено,
щом все пак ме
намери
и осмисли
всичко...
иска ми се да ти
кажа,
че до десният ти
клепач нещо е капнало,
много е сладко,
че усмивката ти е
като на фатална жена
от стар
криминален роман,
понякога,
много е секси, но
повече обичам другата,
ти знаеш коя,
дори да не ти кажа,
онзи гостенин,
междупланетният
когато изпише
лицето ти с онези нежни нюанси,
които само съм
сънувал,
но знам,
че са игра на
светлината,
когато и второто
слънце изгрее,
над онази джунгла
с милозливи създания
на неговата
планета
разтварят своя
характер
под характера на
тази усмивка,
за която по-добре
да помълча...
иска ми се да ти
кажа,
че часовниците ни
не са верни,
че се смрачава и
май ща започне буря,
още около милион
неща ми се иска да ти кажа,
май са повече...
но по-малко отколкото
с една целувка си
казваме....
Няма коментари:
Публикуване на коментар