пятница, 23 марта 2012 г.

Бутилка отлежали думи


Искам да ти кажа, че обичта ти беше в ръцете на тези които ме галеха преди да те срещна,
че теб търсих и откривах,

че ти ме създаваше за себе си,
че ме подготвяше да те приема,
правеше ме способен да те почувствам
иначе не бих те приел в цялата ти дълбочина, сега...

и не бих бил, толкова щастлив, колкото ме правиш...

искам да ти кажа, че есените имат вкус на горчица,

а още по устните ми е вкуса на пясъка
от онези лета, които не споделях море с теб,

че няма връщане назад, не за да се върна,
а за да си пратя гълъбче с пръстен на крачето
и писъмце, в което сам към себе си, бих писал
за надеждата,

но дори да беше възможно,
едва ли щях да го направя,

а и тогава съм чувствал, че ще те срещна
и част от това чувство

е онази стара бутилка с отлежали думи,
която отваряме и пием,

всяка реколта е болезнена,
уловеното във виното слънце,
консервирано и с капка пропиляна кръв
и залез с усещане на фалшиво червило

и самозаблуди,

които вече не чувствам като разочарования,

защото нищо не е изгубено,
щом все пак ме намери
и осмисли всичко...

иска ми се да ти кажа,
че до десният ти клепач нещо е капнало,
много е сладко,

че усмивката ти е като на фатална жена
от стар криминален роман,
понякога,

много е секси, но повече обичам другата,
ти знаеш коя, дори да не ти кажа,

онзи гостенин, междупланетният
когато изпише лицето ти с онези нежни нюанси,
които само съм сънувал,
но знам,
че са игра на светлината,
когато и второто слънце изгрее,

над онази джунгла с милозливи създания
на неговата планета
разтварят своя характер
под характера на тази усмивка,
за която по-добре да помълча...

иска ми се да ти кажа,
че часовниците ни не са верни,
че се смрачава и май ща започне буря,

още около милион неща ми се иска да ти кажа,
май са повече...

но по-малко отколкото
с една целувка си казваме....

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email