Квадратен сантиметър полет

Колаж: Elfi Elfida

Имам си една точка на рамото която от малък уча да се превръща в пеперуда.
Когато ме накажеха или уроците ми бяха скучни или играта с останалите не чак толкова интересна, а не можех да се отцепя, за да не ме низвергнат или когато не можех да
заспя, а чувах нашите как се карат или когато майка просто плачеше, а баща ми пак грачеше пиян, когато исках да замина на екскурзия с останалите, а семейният бюджет както винаги

Четири бенки

Колаж: Elfi Elfida

Да бе гадателка й предвистила, нямаше да й повярва.

Лекар, ако беше, да помисли, че е сбъркал диагнозата.

И да беше потвърдена, щеше да се подложи на нови изследвания, без да се тревожи, докато чака резултатите.

Нулевият бряг

Разказът е с художествена мета-връзка с:

Археология на подсъзнателното: Пътеката към храма

Археология на подсъзнателното: Тричене

“Изведнъж притъмняваше. Разклащаше се всичко, гръбнакът му се превръщаше в мачта, а косите в знаме. Дробовете бяха платна, разкъсваха се, искаха да поемат попътен вятър, а не можеха да издържат напора на бурята. Чуваше се между мълниите звук от пращене, платната ли се късаха или гръбнака се трошеше. Люлееше се, губеше посока, носеше се по гребена на

Най-убийствено готино

                                         Колаж: Elfi Elfida

НАЙ-УБИЙСТВЕНО ГОТИНО

нещо е

да пържиш яйца.

Но то не струва

нищо,

Мелницата

                                          Колаж: Elfi Elfida

Мелницата

Тя обичаше

своята мелница,

Пророкът

Пророкът

Пророкът, тъпкан с антидепресанти,

мърмори със стената, рисува с тебешир човечета,

а пяна стича се по миксера на мислите

Странници

Странници

Познавах странник

който

от двайстата си година,

слагаше всеки ден камъче

Дългата командировка

                                                     Колаж: Elfi Elfida

Почеркът не беше моят. Нервен, артистичен, със заострени върхове, боцкаха ме под очните дъна и мишниците, буквите наклонени, приличаха на цунами, издаваха някаква силна, достигаща до разрушителност мощ, плъзгаха се забързани по листа, почти го пробиваха защото натисках, някак ръбести, на места по дебели, на места по-тънки, като рисувани, със

Сенки

Колаж: Elfi Elfida

Шишенцето с грима който щеше да ми даде всичко, стоеше на тоалетката. Разорих се за да го имам. Как се снабдих с него, не ме питайте, достатъчно е да кажа, че струва много, много скъпо, малцина знаят за него, повечето мислят, че е легенда, скрита реклама на по-прозаична, но също скъпо струваща козметика, а доставката му, че дори и използването му могат да минат за

Зеленият телефон

Игра на звуци. Вятър намерил си пролука между клоните, свити като език при изсвирване, влажни от незасъхналият дъжд листа, птичка някъде и някаква буболечка. За две или три секунди гласовете им са се слели и в звук напомнящ телефон позвъняване. Събуди ме, не че спях, но и човек не може да е напълно буден в разцвета на пролетта в гората. На шега вдигнах невидима слушалка и казах:

И така е разумно

Повече, отколкото от смъртта, изглежда се боим, от ситуацията, в която ще я срещнем.

Пръстът на съдбата

Както ряза ноктите си една сутрин забеляза, че има шест пръста. Размърда ги, вгледа се почти въпросително в тях. Ръката изглеждаше съвсем нормална. Беше си неговата и белега си беше негов. Старо изгаряне от детските години, от онази вечер когато си играеха със запален найлон и едно момче както го завъртя накапа ръката му. С годините се сви, промени очартанията си,

Павлина

Все сядаше на една и съща пейка, треперящите му ръце се шмугваха под сакото, ровеха го, не знам как не хвръкваха копчетата, дълго търсеше нещо вътре в него, после забравяше. По някое време на носа му се материализираха

За средства и цели

Често нямаме средство да постигнем своята цел. Дълго го търсим, а когато го открием сме забравили за нея.

Когато я срещам

                                           Колаж: Elfi Elfida

Когато я срещам

Пет минути пред нея

въздуха гъделичка,

назад люляци

събличат нимфи,

усещане за сън е,

а е толкова реална,

че вече нищо

не е същото.

Любовна и еротична лирика

Седем сестри

Едната пищна е трапеза,

тръпчи пикантен аромат,

езикът й - лимонов резен,

възбужда подлудяващ глад.

Паячета

                                                       Колаж: Elfi Elfida

Паячета

И ако вещицата на моето Слово

е в пръстите ми

които парят

преди да те помилват,

Бутилка с червило

                                          Колаж: Elfi Elfida

Бутилка с червило

Бутилка с червило

на ъгъла спи,

свещта се стопила,

Коя си?

                                              Колаж: Elfi Elfida

Коя си?

Коя си ти, под нежното си име,

под формите ти,

чувствам, че те има,

Нека се прави на духовит вятърът

НЕКА ВЯТЪРА

се прави на духовит,

и върви където си знае,

Голата пеперуда

                                            колаж: Elfi Elfida

Голата пеперуда

Милувка плаха във съня,

събуждане в дъждовна утрин,

дали трепери някъде сама,

сънуваната гола пеперуда?

Любовна и еротична лирика

Еротично по коприна

                                                Колаж: Elfi Elfida

Кожата ти,

дъхава хавлия,

с извезани

напъпили цветчета,

Да галя

                                          Колаж: Elfi Elfida

Да галя

Да галя,

галя твойто тяло,

Нощем, тя...

                                           Колаж: Elfi Elfida

Нощем тя

Нощем тя се съблича от зрителното,

и от мислите се съблича

съблича се от съзнание и памет,

съблича се от умора и световно,

съблича се, от себе си съблича се...

и милва с чувство, че лети...

Любовна и еротична лирика

Алени пустини

                                         Колаж: Elfi Elfida

Алени пустини

Устните ти са алени пустини,

алени пустини с оазиси,

езикът ти е Червено море,

В телефонно прекъсване

Чакам второто обаждане, боя се.

Боя се, че е станал катаклизъм,

градът е отлетял във космоса,

откъснат е от всичко земно,

Златна амфора

Колаж: Elfi Elfida

Излезе от вълните.

Гола,

откраднала лъчите

на слънчевия пай.

Ще ти разкажа

Колаж: Elfi Elfida

Ще ти разкажа, скъпа, ще ти разкажа,

за едно цвете, много рядко цвете,

то не цъфти в градини

и не се усмихва от вази,

Не вярвай, че ти липсвам

Колаж: Elfi Elfida

Не вярвай, че ти липсвам

Ако можеш

да затвориш очи,

не да заспиш

или целунеш,

Ще те изпиша

Колаж: Elfi Elfida

Ще те изпиша цялата

със руни нечетими,

със дяволи изплезени

Хубава си, толкова си хубава

                                                  Колаж: Elfi Elfida

Хубава си, толкова си хубава

Хубава си, тъй си хубава,

че очите ми са пътешественици,

Бог да ме пази!

                                          Колаж: Elfi Elfida

Бог да ме пази

Тъй сладки са тези сигнали,

промъкват се в мен

и се галят,

Косите ти

                                          Колаж: Elfi Elfida

Косите ти са

Словото,

на свечеряване след Шестия ден

Целувам те, целувам те...

Колаж: Elfi Elfida

Целувам те,

дълго и кратко,

и сладко,

игриво, и диво,

Забравям, че ме има

                                           Колаж: Elfi Elfida

И съм перо,

потапяно в топлата рана на желанието,

в мастилницата на природата дълбоко потапяно,

Приказка в една кръчма

Колаж: Еlfi Elfida

Стига си се чудил, тези последните сто грама бяха от мен. Хубавкото момиче от ъгъла. Какво предпочиташ да съм някой пияница с набола брада и мазно около устните, дъх на чесън и овчи поглед. Забавен си ми и сладък и как така се случва да ти се пие, а да нямаш пари да си поръчаш още едно, а? Хайде, не се комплексирай, шегувах се. Сладък си, не ти се свалям. Не съм оттук, ти също. Познава се по това как си седнал. Влакът ми е след час. Къде отивам ли? Не знам, да търся

Пътеката към храма

Колаж: Elfi Elfida

Разказът в художествена мета - връзка с:

Археология на подсъзнателното: Тричене

Археология на подсъзнателното: Нощем по тавана

Целта на живота ми беше ясна. Да видя колко е пораснала. 

Трошах се. Разпадах се, клепачите ми всяка сутрин бяха парашути при рискован скок, миг преди да се разтворят си мислех, че този път времето е изтекло, твърде късно е и те няма да изпълнят

За греховете

Когато млад човек извърши прегрешение, това е дяволия. Когато зрял извърши дяволия, това е прегрешение.

Аномалия

                                                                        Колаж: Elfi Elfida

Ставаше въпрос за рядка аномалия. Не изяснена напълно. Всеки път когато я видеше

Едно щастливо запознанство

                                               Колаж: Elfi Elfida


Карах Росинант с двеста и десет, с толкова е летяла и тя. Без да знаем един за друг, всеки с бягството си. Аз от нещо неясно което ме следваше по-петите, тя от нещо което чувстваше, че я обсебило. Също не й беше ясно. Опиянявала се е от скоростта, опиянявах се от скоростта.

Лицеви мускули

колаж: Elfi Elfida

Три години рисуваше с мускули усмивката си. Тази с която щеше да го впечатли. Знаеше, че можеше да го постигне. Не искаше да е с особен цвят на косата, с интелигентност или поведение което би му се харесало, не искаше да е с провокиращи сексуалност облекло, с бюст или поглед

Восъчно сърце

                                                         Колаж: Elfi Elfida

Откачена си беше и се кискаше като горска птица. Приличаше и на настръхнало котенце и на елемент от сервиз на богата китайска династия, в аромата й имаше на няколко подозрителни

Сенки на отсечени дървета

Горим тъгата -

живата,

Блус за миговете на изпитание

Колаж: Elfi Elfida

Дни има каквито

характер - гранит,

Кладата

                                                 Колаж: Elfi Elfida

Кладата

не беше от съчки и катран, скъпа,

кладата беше от разгонени скорпиони

Сред роботите

Сред роботите

И да чуя

и различа правилно,

нотите на своите стъпки,

Пустинник на булеварда

Колаж: Elfi Elfida

Пустинник на булеварда

И тогава

разбрах, че щастието

независимо от времето и пространството

За щедрите на съвети

                                                   Колаж: Elfi Elfida

За щедрите на съвети

Понякога искам гласните струни

да бъдат покрити

със ципа,

Самозабрава

Колаж: Elfi Elfida

Самозабрава

Да си фигура

брадата

Клетвата на достойния държавник

Клетва на достойния държавник

Благ ден да не видят очите ми,

ако не гледат народа в очите.

"Ecce Homo" Блус

Колаж: Elfi Elfida

Ecce Homo Блус

Нощта е порочна,

кълве ситен дъжд,

Един от тълпата

                                         Колаж: Elfi Elfida

Един от тълпата

Няма ме, какво ли диша и говори,

пулсира, плаши се, мълчи,

държи се на проядения корен

"При звяра" блус

                                           Колаж: Elfi Elfida

“При звяра” блус

Нощта е порочна,

кълве ситен дъжд,

Ела при мен

                                             Колаж: Elfi Elfida

Ела при

мен и бъди моя любов,

ела при мене на студа,

тук песните са молеща ръка на просякиня,

Тялото ми...

                                            колаж: Elfi Elfida

Тялото ми

Тялото ми е рисунка на божествата,

разпятие на стихиите,

Кървавият плод

                                          Колаж: Elfi Elfida


Маеше му се свят и не от алкохола, сексуалната възбуда премина в нещо различно: несвойствено, фанатично, лунатично. Не можеше да се овладее, не искаше да се овладее. Губеха му се минути, не си спомняше казал ли й е някои думи или искаше да й ги каже. Бяха пред вратата й. Вълната го носеше на някъде. Ни воля, ни разум решаваха. Не вярваше, че се е случило, не вярваше, че

Професия - нещастник

                                                 Колаж: BG Север


По професия съм нещастник. Поръчват ме депресирани хора. На повикване съм. Ето ми визитката, не гледай учудено. Визитка като визитка. Сега се усмихваш, аз също мога да се усмихвам, работното ми време и без друго работното ми време изтича след минута две и нямам

Живо същество

Когато затваряме себе си в болките си, понякога затваряме едно живо същество, което не ни принадлежи напълно. Когато издигаме стени над себе си, не опазваме себе си, а наказваме нещо което е повече от нас. А мъртвите стени са живи принадлежности. 

                                            колаж: Elfi Elfida


Замисляли ли сте се, че стената може да бъде живо същество. Нелепо е. Не за него, защото неговата стена стана негов домашен любимец, сутрин палаво котенце което се бори сред сянката от кестена с ранобудните лъчи, обед куче пазач със зъл характер, ръмжеше като

Воайорът

                                             Колаж: Elfi Elfida

Всяка вечер в единадесет часа бъркам във вълшебното си сандъче, имам го още от детство, но предметите в него са други, бинокъл имаше и тогава, но този е мощен, много мощен. Изпратил съм вече момичето, ако е имало такова, леглото може още да е топло, но не ме блазни. Нищо,

Тялото

                                                      Колаж: Elfi Elfida

Нямаше китки. Придържаше цигарата с двата овързани с нечисти кърпи чукана. Служеше си доста ловко с осакатените си крайници и излъчваше лъчезарност и някакъв очарователен наивитет. Продаваше билки на пазара и усмивката не слизаше от лицето му, но имаше нещо