петък, 20 април 2012 г.

Цветарката

На мъж цветя не се даряват,
но този беше с женствена душа,
минаваше край сляпата цветарка
когато тя изсипа своите цветя.

И мачкаше ги със крака тълпата,

"Какво пък паднали цветя,
на някаква си жалка непозната
във дрипи и невчесана коса..."

Минаваха усмихнати младежи,
минаваха забързани мъже,
минаваха жени с пазарски мрежи
и тъпчеха цветята със нозе.

Но той съзря я сред тълпата,
съзря във слепите очи сълзи,
събра на сляпата цветята,
утеши я с весели шеги.

И ден след ден минаваше край нея,
и ден след ден разбра и тя,
какво е туй момиче да копнее,
какво е туй да чувстваш любовта.

Уговориха се да се срещнат за вечеря,
а тя най-хубавото цвете отдели,
за този който жалка я намери,
но в истинска жена я претвори.

На мъж цветя не се даряват,
но друго нямаше да му дари,
защото бедна бе цветарка
и нямаше достатъчно пари.

Но този ден не бе безимен,
наречен беше на велик светец,
букетите се свършиха до пладне,
остана скритият цветец.

А пазеше го тя за него,
но в ден наречен на Велик светец,
да скриеш нещо и се стори грешно,
продаде и последният цветец.

И тъй остана без подарък,
във вечерта на своите мечти,
дори цветецът малък,
не успя да отдели.

На срещата и не отиде,
избиха в слепите очи, сълзи,
и искаше светеца да попита,
защо на празника си я рани.

-Защо отново плачеш?-
чу любимият си глас.
-Обичам те, а ти не знаеш,
продадох и последният си цвят.

И искам, аз, светеца да попитам,
защо не мога да даря това,
което само имам,
на този който ме превърна във жена.

-На мъж цветя, любима, не дарява.
Най-хубавият цвят ти вече ми дари.
Невинна орхидея разцъфтяла,
това са твоите очи.

* * *

Поетът често като сляпата цветарка,
разпръсква своите цветя,
възпява непрестанно,
вдъхновено Любовта.

/А мачкаше ги със крака тълпата:
"Какво пък! Паднали цветя,
за някаква химера непозната,
от дрипльо със невчесана коса!"/

И често ням пред своята любима,
мълчи в безкрайно дълъг стих,
обрана е душата му градина,
и само обич може да дари.

Но този ден не е безимен,
макар и ненаречен на Велик светец,
в обраната душа градина,
посят е вече нов цветец.










Любовна и еротична лирика

2 коментара:

  1. Великолепно е! Ако можеше Чаплин да го прочете щеше да бъде най-малкото приятно изненадан :-). Прекрасно!

    ОтговорИзтриване

Follow by Email