суббота, 28 апреля 2012 г.

Езичницата


Имаше най-дългите крака и най-стегнатото дупе, но въпросът кой ги докосва се губеше в догадки. Разтапяше като се усмихнеше, не с блясък, а доброта. Печелеше сърца без да ги нарани, печелеше много пари без това да я направи особено горда. Имаше си свой живот който будеше любопитство, но излъчваше някакво страхопочитание и никой нямаше куража да надникне в онези нейни

Сянката на отсеченото

Цял живот мразих едно дърво. На него се беше обесил баща ми. Станах дървосекач. Извършвах законна и незаконна сеч, но това дърво пазех. Боядисвах го с отровни цветове и поставях знаци които озадачаваха не само хората, но и природата. За двадесет години не падна мълния върху него, а стърчеше само сред поляната. Не го събори и най-гневният вятър, въпреки, че нямаше гора която

Дървото на живота


Баща му три пъти започна от нулата и три пъти се разори. Влезе в затвора. Излезе. Потръгна му и се самоуби. Обеси се в гората, защо – никой не разбра, а той разпродаде магазина му за авточасти, железарията и автомивката за десеторно по-малка цена, още щом навърши пълнолетие.
Изтегли всичко което имаше и купи три камиона, десет резачки и направи свой отряд дървосекачи. Печелеше добре, но далеч по-малко отколкото, ако бе продължил наследеното. Имаше и повече

пятница, 27 апреля 2012 г.

Да те събуди писъкът на гробаря при пълнолуние

Да чуеш посред нощ с пълна луна пронизителният писък на Гробаря, когато на другият ден трябва да погребваш Злото, си е зловещо. Хванах инстинктивно кръста си, скочих блъснах кепенците на прозореца и го наругах добре. Едва сдържах проклятията и анатемите. Пак беше пиян, издаваше звуци на прогонено адово изчадие, паднал на колене, гърчеше се, смееше се, плачеше, сипеше объркани молитви. Прекръстих се несъзнателно и го наругах, след туй слязох да видя какво става с мирянина ми.
-Дадо Попе…-плеснах го по главата, да си спомни, че съм на годините на внука му. –Намерих квартирата на дявола.
-Ти да не сееш трева в нивата, бе!

Татко ми е некадърник

Аз никога не спя и не сънувам.
Всичко е в моите ръце. Знам, че е бил нещо, но всичко което е било, а вече не е, вече е безстойностно. Няма го все едно не го е имало. Изличено е пречистено от реката на времето е коритото на спомените и лоши и добри, а той се е затворил в тях. Понякога черепа му ми заприличва

Ръце

                                             Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Живееше високо сред планините и правеше от скални късове жени. Не скулптори, а жени които сякаш всеки миг щяха да зашептят или разтворят устните си за целувка, ухаеха и възбуждаха, кожата им беше леко настръхнала, вените тънки, формите не тъй съвършени, но толкова детайлни и перфектно изработени, че изглеждаха по живи от много дами от плът и кръв интервирани грубо от ръцете на пластични хирурзи и модни гримьори.

четверг, 26 апреля 2012 г.

Имам в себе си


Имам в себе си едно човече,
то е малко,
много енергично,
всяка моя дейност му се струва игра

Въздух в непознати улици


Трябваше да се разплаче, но не успя. Струваше и се, че се задушава, но беше просто чувство. Нещо между отчаяние и нежелание да приеме факта. От бурята мобилните връзки си бяха разпаднали, не виждаше уличен телефон, а и не можеше да плува за да стигне до него. Таксиметровата кола спря наблизо. Шофьорът твърдеше, че не могат да продължат. И радиостанцията не работеше. Покрай тях мина огромен камион. Тя изпищя, помисли, че ги блъска, но ръмжащият звяр мина покрай тях.

Циганинът стар не лъжеше


Поиска ми първо огънче, после и цигара, знаех, че няма да ми се размине дотук, но не можех да намеря начин да го разкарам. Паркът беше на всички, денят жежък, а кестените хвърляха сянка само върху две три пейки сгъчени една до друга. Погледнах часовника и без друго, тя, всеки момент щеше да се появи. Контактувахме по-скоро телепатично отколкото виртуално. Чувствах я по-силно до себе си когато връзката прекъснеше. С премълчаното си казвахме повече и отношенията ни се

Първороден грях


Има корени които стават и за ядене и за огъня. Струва ми се, че и огъня се храни с тях, също като мен. Обядваме заедно зимата. Аз не съм заситен, той също. Като болен е, слаб и жълт, корените са му кисели, личи си по мимиките му. Аз не чувствам вкусът им. Сигурно са кисели и на мен, но нищо не усещам. И сладкото не усещам, а съм опитвал твърде малко от него. Нарушение на наказанието ми е. Нямам право да ям сладко. Опитвал съм мед преди много време, дървесна мед. Не знаех даже и какво е. Баща ми като разбра ме риташе дълго. Не знаех, че не трябва да ям мед.
“Убиец, ти си убиец!”-крещеше-“Забранено ти е да се храниш повече от колкото се изисква за да

среда, 25 апреля 2012 г.

Чувство за чистота

                                         Колаж: BG Север

Трябва да вървя, няма как, трябва. Тук е мъртвило. Тъмно е като преди сътворението. Батерията на мобилният телефон се изхаби още преди да се загубя. Не трябваше да правя тези снимки. Печал. Защо ми беше да снимам печал.
Районът е напълно мъртъв, не знам що за хрумка на групата беше да слезем надолу. После погледът ми беше привлечен от съборетините. Заприлича ми на селце. Разделихме се на две.

Природа

                                                      Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Работи ниско за да живееш високо. Сънувах, че дядо ми го казва. Той беше мъдрец или така ми се е струвало тогава. Нямах и шест години когато го изпратихме. Останало ми е впечатление, че ми казваше големи истини, но той прекаляваше и с чашката.
Възможно е и да ми го е казвал, не знам, не помня. Защо ми се присъни не знам, но не мога да се съглася с това, не мога и толкова. Животът ми го е показал. Татко работеше в рудниците. Вярно

Живот за ден

На тридесет и пет години съм, но всяка сутрин съм на петнадесет. Нямам дори мустаци, а мъх едва започнала да потъмнява. След около час започва трансформацията, толкова е бърза, че по-наблюдателният може и да забележи, но от осем до десет часа съм видимо съм станал възрастен с около
пет години, чертите ми са се изострили, все още са момчешки, но изразителни, личат белезите на инертен, но незавършен характер, релефът на скулите

вторник, 24 апреля 2012 г.

A Bulgarian Bloody Belly-Dance "Български кървав кючек" на английски, превод Любомир Матеев, откъси



Сърдечно благодаря на Любомир Матеев за превода на откъсите

Напрежението:
"...Още тълпа се натрупа около колата. Биеха с юмруци по покрива, пукнаха и предното стъкло. Подаваха беззъби усмивки. Някои насочваха оръжие, а после вдигаха дула нагоре и стреляха към небесата. Един се качи на предния капак и затанцува. Ритаха гумите, протягаха през счупения прозорец ръце. Смееха се и пееха нещо. Говореха един през друг. За смазване. За разкъсване. За запалване. Имаше и жени. Дори и малки деца. Явор имаше чувството, че ще сдъвчат колата. Намираха се в преса от плът. Англичанката се давеше в плач. Мъжът й беше блед, с израз на дете. Явор, изпуснал нерви, се смееше и не можеше да се спре. Вдигнаха едната страна на колата. Помисли си, че ще я преобърнат, но само я пуснаха от високо. Последваха удари с щанги и с приклади по покривите. Пръсна се на парчета и стъклото до англичанката. После - и това до шофьора. Пръсна се и задното, а предното висеше разкъсано като знаме.
Стоварваха бойни чукове и колата сякаш се свиваше от ударите. Вили нахлуха през прозорците. Тримата се наведоха, колкото могат, за да не ги намушат. Кирка проби покрива и острието й се спря на сантиметри пред гърдите на Явор..."
The tension: 
“… Yet more croud had grown around the carFists were hiting the roof, the front glass had been broken. No-teeth smiles were imposed. Some were pointing them with a weapon, and then were firing upon the skies. One had climbed on the car’s front cover and started dancing. Some were kicking the tires, others were sticking their hands through the broken windows. Smiling and singing something. All speaking at the same time. For smashing. For torning. For fireing. There were women. Even small children. Yavor felt as if they were about to chew the car. They turned out pressed by flesh. The British lady was choking on tears. Her husband was pale, with childish face. Fallen in nervous breakdown, Yavor could not stop laughing. The one side of the car was lifted up. Yavor tought they would turn it, but they only left it to fall down back. Strikes by iron sticks and buttstocks followed. The glass close to the British lady burst into particles. Then – the driver’s one. The back glass also burst into particlesthe front one was hanging as a torned flag.
Huge hammers were bumping the automobile and it was as if shrinking by the strikes. Manure forks rushed through the windows. The three bent down as much as they could to avoid being sticked. A pick broke through the roof and its blade positioned centimeters away from Yavor’s chest.

Някой някога чувах

                                                         Колаж: Elfi Elfida 

Говореше ми нещо, сигурно викаше и това щеше да е края на връзката ни, защото не знаех какво да й отговоря, а знаех, че ми казва нещо важно. За това трябваше и да дойдем тук. Набирала е от доста време кураж да ми го каже и все не е знаела как да започне, сигурно ставаше въпрос за връзката ни, за това как мисля да продължи, възможно беше да е и бременна. Твърде възможно. Не беше изключено да е имала и разговор с родителите си или да ми предлага да идем другаде, напоследък знаех, че сондира доста възможности, имаше диплом и специалност. Тук не можеше да разгърне

понедельник, 23 апреля 2012 г.

Раница с камъни и флейта


Взе първият камък от чакълената покривка на незастлано още с асфалт шосе. Беше осем годишен и си помисли за пръв път страшното. Хлад изпълзя от петите му, по прасците по гръбнака, сви като с крила раменете му и се сви в гърлото му. Тресеше се целият, а беше жарък юлски ден. Заминаваха с майка му, никога нямаше да види повече баща си, не беше добър човек, ако изобщо можеше да се нарече човек. Изпаднало същество което свършваше някоя по тежка работа на някой старец в селото и той му даваше толкова колкото да се напие. Не беше буен, нито груб. Приличаше на животно. Кротко домашно животинче което не можеше да стори зло и изглеждаше жалко до миловидност. Малко говореха, обичаше слуша флейтата му.

Дискетата


Горя от нетърпение да се запозная със себе си. Ще се срещнем по пладне, на една и съща възраст сме. Днес го разбрах. Истинско мъчение е изкушението да погледна часовника. Последният път, когато видях циферблата, оставаха четири часа и бяха изтекли само петнадесет минути от предишното поглеждане. Свалих часовника, поставих го на пода внимателно. Все пак беше златен “Ролекс” – ритнах го леко, така че да се плъзне навътре под

Нестинарката

                                              Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й
-Млъквай…Пречи ми да мисля, мозъка ми стана на дрисък, накарай тази каруца да млъкне!-изпадна в изстъпление мъжът зад волана. В пристъпа метна слънчевите си очила от прозореца. Очите му мятаха мълнии. Цял се тресеше от гняв. Момичето на задната седалка ридаеше, тресеше се цялата. Давеше се, а другият тип отпред бе по-скоро объркан:
-Тая ще ни издъни.
Шофьорът отби и рязко натисна спирачките. Колата едва не се обърна.

воскресенье, 22 апреля 2012 г.

Птеродактили и шарени листа


Дядо ми окончателно се побъркал. Излизал с патерицата си и гърмял като с пушка птеродактилите дето кацали по покрива му. След туй подсушавал кожите им, така твърдял докато правил пируети из двора. Едни в селото му се смеели, други го съжалявали, а мама за нищо на света на искаше тази година да карам ваканцията си, при него. Намразих я. Казах й, че не ми е майка, а тя първо ме нагруби, после почти се разплака, но издържа. Тя не плаче никога,

Пощальоните

                                          Колаж: BG Север

Зората още дремеше, а те бягаха по улиците. Стъпките им не се чуваха като, че ли подметките им бяха пухени или не стъпваха. Всеки ги виждаше за секунда, в мигът в който надникваше от прозореца или излезеше през входната врата.
Преди да осъзнае какво вижда те вече бяха изчезнали, толкова бързо бягаха, но въпреки

Follow by Email